МВР иска промени в новоприетия НПК

Министерството на вътрешните работи ще се опита да инициира промени в новоприетия Наказателно-процесуален кодекс (НПК) в частта му за дознателите. Според зам.-министър Бойко Коцев, оставащите 6 месеца до влизането на закона в сила може да бъдат използвани за корекции в кодекса с цел да се улесни разследването.

Това стана ясно в понеделник, след срещата на ръководството на МВР с посланиците на страните от ЕС, на страните –кандидатки за ЕС и страните от Г-8.

МВР обяснява защо се бави разследването на поръчкови убийства

Британският заместник-посланик Лорънс Бройд, чиято страна е ротационен председател на ЕС, е запитал в какви срокове ще бъде разкрито убийството на началника на отдел “Последващ контрол” в митниците Шинка Манова. Тя и шофьорът ѝ бяха застреляни миналата седмица в София, след което вътрешният министър Румен Петков потвърди, че Манова, трета в йерархията на митническата агенция, е била разследвана за контрабанда. За сметка на това Джон Браун, шеф на британската консултантска фирма Краун ейдджънс в България, заяви, че Манова била прекрасен професионалист и се изненада от изнесените данни за връзките ѝ с контрабандни канали.

На срещата в резиденция “Бояна” посланиците са отправили 6 въпроса към ръководството на МВР, основният от които е защо се бави разкриването на поръчковите убийства.

Министър Петков е уверил, че се работи по случая с убийството на Шинка Манова. Той и колегите му обяснили, че причината за забавянето при разкриването на поръчковите убийства е в естеството на тяхната организация, която е с висока степен на конспиративност и изисква продължителна оперативна работа на службите.

Ръководството на МВР е информирало за започналите проверки на фирми на лица, свързани с организираната престъпност. Представено е било и намерението за включване на Комисията за конфискация на незаконно придобитото имущество в работата по съвместните мерки на МВР, прокуратурата и данъчните срещу организираната престъпност.

От своя страна ръководството на МВР е поискало съдействие от дипломатите за ускорени процедури при разследванията на пране на пари.

Датският посланик е попитал дали дознателите биха могли да се справят с новите функции, които им са определени от новия НПК. Министър Петков е уверил, че те ще бъдат напълно подготвени за това. МВР предвижда да изхарчи 2 милиона евро за специализация на дознателите, като голяма част от тях ще заминат на обучение в Бавария.

Посланиците са проявили интерес и към новия закон за МВР – кои проблеми решава той, както и за начина, по който ще си взаимодействат агенциите към финансовото министерство и МВР.

“Целта беше да покажем резултатите по изпълнение на ангажиментите на нашата страна по глава “Правосъдие и вътрешни работи”. Специално внимание беше отделено на приетия на първо четене в парламента закон за МВР. Информирахме и за практическата работа на МВР във връзка с борбата с престъпността и борбата с корупцията”, обобщи пред журналисти Румен Петков след срещата.

“Бяхме информирани за новия закон за МВР и новия НПК и бих искал да поздравя министъра на вътрешните работи, неговите колеги и парламента за тежката работа, която са свършили”, коментира от своя страна зам.-посланикът на Великобритания. По думите му тази среща е била изключително навременна и илюстрира готовността на правителството да се пребори с организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта.

МВР очаква остри критики от Брюксел към новия НПК

Междувременно от МВР обясниха пред журналисти, че ще инициират промени в НПК, които да дадат възможност на всеки оперативен работник да изпълнява разследващи функции, ако за това има издадена заповед на вътрешния министър.

Първоначално проектът на кодекса предвиждаше разследването да започва в момента, в който на местопрестъплението пристигне дознател, назначен за такъв със заповед на министъра за конкретния случай. В правната комисия текстът беше променен – депутатите решиха дознателите да бъдат само служители, които заемат такава щатна длъжност. В момента те са само 2 000 души, а МВР няма кадрова възможност да повиши рязко щата до 10 000, за да отговори на нуждите за бързо и ефективно разследване, обясниха от МВР. Оттам смятат, че законовият текст лишава оперативните полицейски екипи от възможността да събират годни за съда доказателства, въпреки че пристигат първи на местопрестъплението, и може да се наложи да чакат с часове или даже дни да пристигне щатен дознател.

“Нямам такова чувство, че им трябват 10 хиляди. Още от преди 2-3 години, от времето на закона “Петканов” се говори за цифра от 2000 дознатели, а като се прибавят и 1000 следователи, цифрата става съвсем нормална, според мен. На мен ми се струва, че в новия НПК е залегнала именно идеята дознателите да имат разследващи функции, а не чисто полицейски” каза депутатът от НДСВ и член на правната комисия в парламента Борислав Ралчев.

По думите му НПК ясно разграничава оперативната от процесуалната дейност.

“Когато имаме ПТП, което е само административно нарушение на правилника, няма да се налага присъствието на дознател, но ако нарушението е примерно по чл. 343 от НПК – престъпление по непредпазливост с телесни повреди и т.н.н. ще трябва да присъства и дознател” каза още Ралчев.

Според МВР така ще се блокира работата по 90% от престъпленията у нас, като проблемът с недостига на дознатели щял да е особено остър в малките населени места.

Зам.-вътрешният министър Бойко Коцев каза, че в редица европейски държави оперативните полицейски служители работят и като разследващи органи, но българският парламент е решил да спази стриктното разграничение между оперативна и процесуална дейност.

Според МВР в най-скоро време този пропуск ще трябва да бъде отстранен под натиска на Брюксел. Проблемът щял да бъде споменат в мониторинговия доклад на ЕК заедно с редица други критики към реформата в съдебната система. Евроекпертите ще питат защо законодателят не въведе бързи процедурни механизми за наказване на магистрати, които бавят решаването на делата, защо депутатите не могат да формират обща воля за промяна в конституцията и т.н.