МВР в режима на своя дневен ред

Една на пръв поглед дребна, но важна корекция в Закона за защита на класифицираната информация, остана сякаш незабелязана – разсекретяването на подробната организационна и щатна структура на МВР. Подобна стъпка, реализирана чрез промените в Закона за МВР, е необходима за обществото, за да има информирани дебати. Но тя е нужна и на МВР. Защото се явява предпоставка за смислени отговори относно това какви обществени потреби обслужва българската полиция. Така и сравнението с европейските модели ще бъде по-коректно.

Например българското МВР изпълнява типично полицейски функции (охрана на реда, разследване, оперативна дейност), но има ангажименти и относно пожарна безопасност, гражданска защита, телефон 112. Наред с това изпълнява задачи и по административно обслужване (документи за самоличност, регистрация на МПС, миграционни процеси), включително и с по-специфичен характер (куриерска служба, звено АФКОС – координация срещу измамите с еврофондове).

“Осветяването” на организационната тъкан е предпоставка и за следващи управленски решения, подкрепени от данъкоплатците. Прагът на секретност не бива да прекрачва единствено информацията относно службите, ангажирани със СРС, като и с противодействието на организираната престъпност.

Приближаващият се хоризонт на Криминалната полиция

Неизменното говорене от години за нуждата от Криминална полиция се съпровожда от поетапи грешки. В МВР бе структуриран дознателски апарат (2000 души), на който бе прехвърлен (“подхвърлен”!) целият ангажимент по разследване на престъпления. Всъщност примерът е пред очите ни: в цяла Европа това е грижа на Криминалната полиция (подсказва го и наименованието), а дори и на Охранителната полиция.

В България оперативният и охранителният състав на МВР бе отчужден толкова целенасочено и упорито от разследването, че започвам да си мисля за липса на случайност … Разбира се – никой няма да “посяга” на разследващите полицаи, но дейността им ще има за акцент по-сложните дела. Докато другите полицейски органи ще разследват деянията без фактическа или правна сложност. Подготвените проекти за промени в НПК и Закона за МВР юридически обезпечават тази необходима организационна стъпка. А последващите етапи на обучение и постепенно ангажиране с разследването несъмнено ще имат по-траен и общозначим резултат.

Статистиката – сближаване между ведомствена и обществена потребност

Едва ли може да се възрази, че зададените априори критерии за отчетност и статистика насочват цялата ведомствена енергия към всеобхватното им обслужване. А ако критериите са погрешно зададени (особено в МВР), т. е. ако нямат извънведомствен смисъл – всичко ще се окаже скъпоструваща заблуда. По този повод в МВР намират приложение подзаконови актове (за статистика, работа със заявителски материал и пр.), а ключовата дума е “разкриваемост”. Дейността по ревизия на тези актове е в напреднала фаза, а посоката е плътно обвързване на полицейската статистика с етапите и резултатите на наказателния процес.

Продуктивна работа с информатори – мисията възможна

Несъмнено това е най-трудната част от реформата. Защото: а) принципът на работа е вкоренен в тоталитарния период; б) пораженията са дълбоки; в) липсва родна екпертиза за пренасяне на европейски модел; г) вътрешната съпротива е неизбежна (най-вече заради неразбиране).

Всъщност т. нар. ОИД (оперативно-издирвателна дейност – също толкова “непреводима”, колкото и думите “следовател” и “дознател”) е затънала в принципи и практики, присъщи на авторитарна държава. И тук – за жалост! – важно е количеството и статистиката: много на брой ОР-та (оперативни работници), на които е забранено провеждането на разследване; вменена необходимост от голяма бройка информатори (което води до липса на качество); задължителен брой срещи и отчети (последицата е профанизиране) и т. н.

Резултатът? – той е пред очите на всички ни: липсва “невидимото” зрънце информация, все още необработено от мелницата на наказателното производство, но което “подхранва” изгледите за успех на цялата процесуална верига (разследване, прокурорски обвинителен акт, съдебни заседания, присъда). Тук нещата няма да се случат бързо, но съчетанието между управленска воля, експертен европейски принос и стимулирани реформаторски нагласи сред практиците превръщат тази стъпка в категоричен императив.

Нужно ли е родно контраразузнаване или да?

Вихърът на разразилите се скандали с теч на информация не бива да замита под килима важния въпрос: нужна ли е на България агенция с контраразузнавателен и информационно-аналитичен профил? Всъщност риторичният въпрос намира отговор в промените, които предложихме и реализирахме чрез ревизии в законите за МВР и ДАНС: ясно профилиране на отговорности, за да няма дублиране на функции (рискове, изискващи съответно противодействие; функционален инструментариум; кадрова и техническа обезпеченост ...). Това показва, че разработените от нас промени (още на 21 август 2009 г.) бяха належащо необходими, а отправените партийни критики се плъзгат по повърхността, вместо да засягат съдържанието.

Но широкото политическо съгласие по този повод е необходимо и възможно, за да се постигне успокояване на службите и по този начин – реална защита на държавния и обществения интерес.