На 100 години почина бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър

Хенри Кисинджър, влиятелен дипломат, чиито роли като съветник по националната сигурност и държавен секретар през мандатите на двама президенти оставиха неизличима следа върху американската външна политика и му спечелиха Нобелова награда за мир, почина снощи на 100-годишна възраст, съобщава Ройтерс.

Според изявление на неговата компания за геополитически консултации Кисинджър е починал в дома си в Кънектикът. Не се споменават подробности за обстоятелствата. В изявлението се казва, че той ще бъде погребан на частна семейна служба, която ще бъде последвана на по-късна дата от публична възпоменателна служба в Ню Йорк.

Кисинджър бе активен дори след като навърши 100-годишна възраст и участваше в срещи в Белия дом, публикува книга за стиловете на лидерство, и даде показания пред сенатска комисия относно ядрената заплаха от страна на Северна Корея. През юли 2023 г. той направи изненадващо посещение в Пекин, за да се срещне с китайския президент Си Цзинпин.

През 70-те години на миналия век, в разгара на Студената война, той участва в много от епохалните световни събития на десетилетието, докато служи като съветник по националната сигурност и държавен секретар през мандата на президента републиканец Ричард Никсън.

Усилията на родения в Германия еврейски бежанец довеждат до отварянето на дипломатическите отношения между САЩ и Китай, знакови американско-съветски разговори за контрола над въоръженията, разширяването на връзките между Израел и арабските му съседи и Парижките мирни споразумения със Северен Виетнам.

Царуването на Кисинджър като основен архитект на външната политика на САЩ отслабва след оставката на Никсън през 1974 г. на фона на скандала "Уотъргейт". Въпреки това той продължава да бъде влиятелна дипломатическа сила като държавен секретар през мандата на наследника на Никсън президента Джералд Форд и да изказва категорични становища през остатъка от живота си.

Въпреки че мнозина приветстват Кисинджър за брилянтния му интелект и широкия му опит, други наблюдатели го заклеймяват за военнопрестъпник заради неговата подкрепа за антикомунистически диктатури, особено в Латинска Америка. През последните му годни възможностите му да пътува са ограничени от усилията на други страни да го арестуват, за да го разпитат за външни политики на САЩ от миналото.

Нобеловата му награда за мир от 1973 г. – присъдена му съвместно с Ле Дък Тхо от Северен Виетнам, който отказва да я получи – е една от най-спорните в историята. Двама членове на Нобеловата комисия подават оставки, след са повдигнати въпроси за тайни американски бомбардировки на Камбоджа.

Форд нарича Кисинджър "супер държавен секретар", но и отбелязва неговите припряност и самоувереност, които критиците по-често наричат параноя и егоизъм. Дори Форд казва "Хенри смята, че никога не е допускал грешка".

Със своето мрачно изражение и дрезгав глас с германски акцент Кисинджър има имиджа както на скучен академик, така и на женкар, развеждащ млади звезди около Вашингтон и Ню Йорк през ергенските си дни. По думите му властта е най-силният афродизиак.

Многословен по политически въпроси, Кисинджър е сдържан по отношение на личните си дела, въпреки че веднъж споменава пред журналист, че се смята за каубой герой, който язди сам.

Възпитаник на Харвард

Хайнц Алфред Кисинджър е роден във Фюрт, Германия на 27 май 1923 г. и се премества в САЩ заедно със семейството си през 1938 г. преди кампанията на нацистите за изтребление на европейските евреи. След като променя името си на Хенри, Кисинджър придобива американско гражданство през 1943 г., служи в армията в Европа през Втората световна война и е приет в Харвардския университет със стипендия. Получава магистърска степен през 1952 г. и докторантура през 1954 година. През следващите 17 години той е преподавател в Харвард.

През по-голямата част от това време Кисинджър консултира правителствени агенции, включително през 1967 г., когато е посредник за Държавния департамент във Виетнам. Той използва връзките си с администрацията на президента Линдън Джонсън, за да предаде информация за мирните преговори на лагера на Никсън.

След като обещанието на Никсън да сложи край на войната във Виетнам му помага да спечели президентските избори през 1968 г., той назначава Кисинджър в Белия дом като съветник по националната сигурност.

Процесът на "Виетнамизация" – прехвърляне на тежестта на войната от наброяващите 500 000 военнослужещи американски сили към Южен Виетнам – обаче се оказва дълъг и кръвопролитен, прекъсван от масирани американски бомбардировки на Северен Виетнам, минирането на пристанищата на Севера и бомбардировките на Камбоджа.

Кисинджър обявява през 1972 г., че "мирът е близо" във Виетнам, но Парижките мирни споразумения, договорени през януари 1973 г. не са нищо повече от прелюдия към окончателното превземане на Юга от комунистите две години по-късно.

През 1973 г. в допълнение към ролята му на съветник по националната сигурност Кисинджър е назначен за държавен секретар – което му дава неоспорима власт в областта на външните работи.

Засилване на арабско-израелския конфликт изпраща Кисинджър на първата му така наречена "совалка" – вид изключително лична дипломация за оказване на силен натиск, с която той се прочува. Тридесет и два дни на обиколки между Йерусалим и Дамаск помагат на Кисинджър да изработи дълготрайно споразумение за поддържане на дистанция между Израел и Сирия в окупираните от Израел Голански възвишения.

В опит да намали съветското влияние Кисинджър се свързва с техния основен комунистически съперник Китай и прави две посещения там, включително едно тайно, за да се срещне с премиера Чжоу Ънлай.

Резултатът от това е историческата среща на върха на Никсън с председателя Мао Цзедун в Пекин и в крайна сметка установяването на официални отношения между двете страни.

Споразумение за стратегическите оръжия

Скандалът "Уотъргейт", който принуждава Никсън да подаде оставка, почти не се отразява на Кисинджър, който не е свързан с опита за прикриване и продължава да служи като държавен секретар, след като Форд встъпва в длъжност през лятото на 1974 година. Форд обаче го премахва от поста съветник по националната сигурност в опит да чуе различни гласове в областта на външната политика.

По-късно през същата година Кисинджър пътува заедно с Форд до Владивосток в Съветския съюз, където президентът се среща със съветския лидер Леонид Брежнев и договаря основната рамка за договор за стратегическите оръжия. Споразумението представлява успешен край на пионерските усилия на Кисинджър за размразяване на отношенията, което довежда до спадане на напрежението между САЩ и Съветския съюз.

Дипломатическите усилия на Кисинджър обаче имат своите граници. През 1975 г. той е обвинен, че не е успял да убеди Израел и Египет да се съгласят на втори етап на изтегляне от Синай. По време на войната между Индия и Пакистан през 1971 г. срещу Никсън и Кисинджър са отправени остри критики, че проявяват склонност да подкрепят Пакистан.

Както Никсън, Кисинджър се страхува от разпространяването на леви идеи в Западното полукълбо и неговите действия в отговор на това предизвикват дълбоки подозрения към Вашингтон сред мнозина латиноамериканци за години напред.

През 1970 година той влиза в заговор с ЦРУ как най-добре да бъде дестабилизиран и да свален от власт марксисткият, но демократично избран президент на Чили Салвадор Алиенде, а в меморандум след кървавия преврат в Аржентина през 1976 г. той пише, че военните диктатори трябва да бъдат насърчавани.

След като Форд губи за сметка на демократа Джими Картър през 1976 г. времето на Кисинджър в коридорите на правителствената власт като цяло изтича. Следващият републиканец в Белия дом Роналд Рейгън се разграничава от Кисинджър, тъй като смята, че той не е в крак с консервативните избиратели.

След като напуска правителството Кисинджър създава високоплатена и влиятелна консултантска фирма в Ню Йорк, която предлага съвети на световните корпоративни елити. Той служи в управителни съвети на компании и различни форуми по сигурността и външната политика, пише книги и се превръща в редовен коментатор в медиите по въпросите на международните отношения.

След атаките на 11 септември 2001 г. президентът Джордж Буш назначава Кисинджър начело на разследваща комисия. Протести от страна на демократи, които смятат, че има конфликт на интереси с мнозина от клиентите на консултантската му фирма, обаче принуждават Кисинджър да се оттегли от поста.