На 14 ноември съдебната власт ще излъчи квотата си в новия ВСС

Висшият съдебен съвет (ВСС) откри процедура за избор на новия състав на ВСС от квотата на съдебната власт и друга - за избор на председател на Върховния административен съд (ВАС). Мандатът на сегашния ВСС изтича в средата на декември, а постът шеф на ВАС е вакантен след като бившият председател на ВАС Владислав Славов от 14 октомври е член на Конституционния съд (КС).

Висшият съвет реши днес да открие процедура за избор на членове на новия ВСС по предложение на правосъдния министър Антон Станков. Той председателства съвета, но няма право на глас по закон. На днешното заседание присъствали и 25-те членове на ВСС.

На 14 ноември ще се проведат трите събрания, на които съдиите, прокурорите и следователите ще изберат своите представители във ВСС. На своето събрание съдиите трябва да определят шестима за членове на ВСС, прокурорите - трима, а следователите - двама. Съдебната квота във ВСС е общо 11 души. Парламентът ще посочи другите 11 висши съдии. По право членове на ВСС са главният прокурор и председателите на двата върховни съда - касационен и административен.

Заради изтичащия мандат на сегашния ВСС управляващите настояваха председател на ВАС да бъде избран от бъдещия състав на съвета, разчитайки че ще могат да предопределят кой да оглави съда, който ще контролира актовете на изпълнителната власт следващите 7 години.

Процедурата за избор на шеф на ВАС днес бе открита по предложение на председателя на Върховния касационен съд Иван Григоров, съобщи говорителката на съвета Светла Иванова. Предложението било прието единодушно.

Предложения за председател на ВАС могат да се правят до следващата сряда включително, а самото изслушване на кандидатите и гласуването ще е на извънредно заседание на 4 ноември, вторник.

Досега ВСС открива три пъти процедура за избор на шеф на ВАС, а два пъти безуспешно се опита да избере титуляр за поста.

Първата процедура стартира още през юли, но със светкавични промени в закона със съдебната власт, депутатите я спряха. За първи път бе въведено изискване за избор с квалифицирано мнозинство от две трети за шефовете на върховните съдилища и главния прокурор. Записан бе и срок за възможно започване на процедурата по избор - два месеца преди изтичането на мандата на действащия председател на съда. Заради това и опитите на ВСС да избере шеф на ВАС по-рано бяха атакувани от управляващите като незаконни.

След края на съдебната ваканция в средата на септември по предложение на тогавашния шеф на ВАС и настоящ конституционен съдия Владислав Славов бе открита втора процедура. Четирима се състезаваха за поста - бившият вече конституционен съдия Георги Марков, заместничката на Славов във ВАС Светла Петкова, депутатът от Коалиция за България Александър Арабаджиев и съдията от ВАС Николай Урумов. При гласуването тогава 11 се оказаха недействителните бюлетини, което бе изтълкувано като бойкот. Смятаният за фаворит Марков събра едва 10 гласа. След неуспеха той обяви, че повече няма да се състезава за поста.

Седмица по-късно - в началото на октомври, ВСС откри за трети път процедура. За поста бяха номинирани отново Светла Петкова и Александър Арабаджиев, пловдивският съдия Станко Кидиков, издигнат от хората на Филчев и шефът на варненския апелативен съд Божидар Манев.

Тогава Светла Петкова, сега и.д. председател на ВАС, събра 15 при необходими 17 гласа. Законът за съдебната власт изисква изборът да става с квалифицирано мнозинство от две трети от членовете на съвета. Мнозина от членовете на ВСС посочиха изискването за квалифицирано мнозинство като пречка да се избере шеф на ВАС и обвиниха за това депутатите, приели поправката в съдебния закон.