На 20 декември започват преговорите за бъдещето на Югославия

На 20 декември в Белград под наблюдението на Върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността Хавиер Солана започват преговори за бъдещето на югославската федерация. На масата за преговори трябва да седнат югославският и черногорският президент Воислав Кощуница и Мило Джуканович, премиерите на двете републики - Зоран Джинджич и Филип Вуянович, вицепрeмиерът на Югославия за международните икономически взаимоотношения Миролюб Лабус и Хавиер Солана в качеството си на наблюдател. Представителите на двете югославски републики подчертават, че той не посредник, а само наблюдател.

Преди поредното си посредничество в Белград за подновяването на диалога между двете югославски републики и за решаването на конституционната криза между тях Солана уточни, че крайният срок за решаването на този проблем е краят на януари.

От съществено значение е дотогава взаимоотношенията във федерацията да бъдат определени, защото през март ще се състои важна среща между югославското правителство и МВФ, подчерта висшият европейски представител. По думите му фактът, че отново се връща в Югославия, означава, че няма напредък в постигането на решението, за което настоява ЕС, дори напротив.

Вчера външните министри на Европейския съюз повториха виждането си за бъдещето като заявиха, че виждат една демократична Черна гора в демократична Югославия.

През последните няколко месеца всички представители на ЕС, САЩ и Русия, които се срещаха с политическите лидери в двете югославски републики, бяха единодушни, че не желаят процесите на раздробяване в региона да продължават и смятат, че за запазването на стабилността в тази част на Югоизточна Европа е важно съхраняването на целостта на Югославия.

Най-рязък и категоричен от всички бе френският президент Жак Ширак, които според дипломатически източник, цитиран от сръбски вестник Национал, бил предупредил черногорския президент Джуканович при посещението си на 7 и 8 декември в СРЮ, че ако Черна гора продължава да настоява за независимост, несъмнено ще загуби всякаква финансова подкрепа от Европа, а за организирането на референдума няма да получи и едно евро. Помислете си тогава откъде ще вземете средства за изплащането на заплатите и пенсиите, след като живеете предимно от помощите на международната общност, е запитал президентът на Франция черногорския си колега при разговора им във френското посолство в Белград.

Твърдата позиция на Ширак предизвика официалното несъгласие на управляващия блок в Черна гора /Демократическата партия на социалистите на Джуканович, Социалдемократическата партия и Либералния съюз/ с позицията на ЕС. Заместник-председателят на Социалдемократическата партия Рифат Растодер заключи, че "решението за статута на Черна гора и взаимоотношенията ѝ със Сърбия няма да се взима нито от Франция, нито от Европа, а от гражданите на републиката".

Лидерът на Либералния съюз Миодраг Живкович смята, че Европа желае да поддържа статуквото, но ако Черна гора желае по демократичен път да постигне своята независимост, никой не може да я спре.

Външният министър на републиката Бранко Луковац окачестви изявленията на водещите европейски лидери като "подпомагане на властите в Белград и желание за отдалечаване на Черна гора от проекта за независимост".

Съветникът на президента на Черна гора Миодраг Вукович преценява, че ЕС иска да отложи решаването на проблема с около 3 до 5 години, за да отсрочи по този начин и решаването на проблема с окончателния статут на Косово и да печели време за отлагане на националистическите страсти в тази сръбска провинция. Вукович е убеден също така, че на Сърбия също не ѝ е необходима такава федерация и е решила да поеме по пътя на монархизма, както и че две трети от сърбите също желаели референдум.

Позицията на Вукович отчасти се потвърждава и от заместник-председателя на Демохристиянската партия на Сърбия Милан Протич, който твърди, че в Сърбия също трябва да се организира референдум, защото при разпадането на СФРЮ всички републики са решавали самостоятелно бъдещето си, а само Сърбия не е и че сега се е стигнало до абсурдната ситуация "300 хиляди черногорски избиратели да решават не само държавния статут на републиката си, а и съдбата на 10-милионна Сърбия". Като резултат, смята Протич, Сърбия е изпаднала в ситуацията "Солана да води нейната държавна политика".

Политолозите прогнозират, че Джуканович няма да се откаже от референдума, защото така ще изгуби подкрепата на коалиционните си партньори за управлението си, а това ще доведе до предсрочни избори в Черна гора, които той най-вероятно би изгубил. Наблюдателите твърдят също така, че в президентската партия вече има раздвоение относно позицията за отделяне от Югославия и част от партията настоява да се съобразят с желанието на Европа. Общностите на бошняците и албанците в Черна гора, които са общо около 20 % от населението ѝ, също са раздвоени в позицията си за независимост на републиката.

Крайният резултат от преговорите, които ще започнат на 20 декември, остава неясен, имайки предвид и нестабилната политическата ситуация в Сърбия. Едно обаче е сигурно според бившия югославски премиер Зоран Жижич от Социалистическата народна партия на Черна гора - "ЕС даде ясно да се разбере, че прекрояване на границите не бива да има и че посланието към сепаратистите в Черна гора и Косово е - няма да бъдат толерирани отживелите процеси на разпадане".