На изборите за ЕП ще гласуваме с преференциална листа

Да бъде въведена преференциална листа на изборите за български представители в Европейския парламент (ЕП). Около това становище се обединиха в четвъртък депутатите от правната парламентарна комисия, които приеха на второ четене текстове от законопроекта за избор не евродепутати.

Евровотът ще бъде напролет по пропорционалната система, а България трябва да изпрати 18 свои представители в ЕП.

Комисията реши всяка партия или коалиция да се представя с отделна бюлетина и да не се въвежда интегрална. Територията на страната, включително секциите в чужбина, ще бъдат един многомандатен избирателен район с 31 избирателни района.

Преференциалната листа означава, че избирателят ще може да подрежда кандидатите в листата. Предложението за преференциален вот бе подкрепено от 13 народни избраници от Коалиция за България, НДСВ, ДСБ и ОДС. Срещу въвеждането ѝ се обявиха  представителите на ДПС – Четин Казак гласува против, а Ремзи Осман и Христо Бисеров се “въздържаха”. Странна позиция изрази и депутатът от “Атака” Павел Шопов, който се солидаризира с депутатите от ДПС и също се “въздържа” от гласуване.

Според Казак въвеждането на преференциална бюлетина е новост за България и ще е много трудно обработването на резултатите от районните и секционните избирателни комисии.

Председателят на ПГ на Коалиция за България Михаил Миков каза, че решително подкрепя преференциалната листа, въпреки възможните технически трудности. “Сигурно ще има проблеми, но в повечето европейски държави е въведен този принцип на гласуване, той е освежителен елемент на пропорционалната ни система”, каза Миков.

Татяна Дончева (БСП) обясни, че преференциалната листа ще е един вид стимул и на партийното ръководство да поставя на предните места избираеми кандидати.

Другият най-обсъждан въпрос от законопроекта бе как да се гласува зад граница.

Депутати от ДСБ предлагаха вотът зад граница да става само дипломатическите и консулските представителства в страните от ЕС.

Четин Казак се обяви срещу това искане с мотива, че така ще се ограничат правата на българските граждани, които живеят в САЩ, Канада и пр., а и изборният процес няма да протече гладко. “Трябва да има навсякъде избирателни секции, пък има и места, които са отдалечени изключително много от български дипломатически мисии”, коментира Казак.

Думите му предизвикаха Павел Шопов, който в подкрепа на искането на ДСБ, заяви, че “ДПС търсят мандат и от Анадола, Измит и Бурса”. 

““Атака” ще направи от този проблем Източен въпрос, призовавам всички нормални сили да ни подкрепят и да не се откриват секции в Турция”, каза Шопов. “Вашите ходжи ще излязат и ще призоват безропотното ви стадо да гласуват за ДПС”, допълни той.

“Това са глупости, не може да се обижда така”, контрира Ремзи Осман. Шопов му отвърна, че който се обижда е “анадолски депутат”.

В крайна сметка комисията реши, че избирателни секции в чужбина могат да се образуват навсякъде и не само в дипломатическите мисии. 

Комисията прие предложението на депутати от ДСБ избраните евродепутати да не могат да се отказват от изпълнение на задълженията си. Депутатите решиха още, че за регистрация на инициативен комитет в ЦИК ще бъдат необходими 10 000 подписа, за партии - 15 000 и за коалиции 20 000.

Един гражданин няма да може да участва в повече от една подписка, а размерът на депозита за участие в изборите ще са - за инициативните комитети - 10 000 лв., за партии - 15 000 лв. и за коалиции - 20 000 лв.

Депутатите решиха още, общата сума за финансиране на предизборната кампания на една кандидатска листа да не надвишава 2 млн. лв. Правната комисия подкрепи и предложение на ДСБ и "Атака" кандидатите за евродепутатите да подават декларация, че нямат гражданство в страна извън ЕС.

Още от България