На ръба

От известно време сме в опасна ситуация. На ръба.

На ръба на закона, както се зарече министър Румен Петков да води безкомпромисна война с организираната престъпност.

На ръба на провала, когато в зенита на операция “Респект” заподозрян за нерегламентирани връзки с полицията съмнителен бизнесмен бива убит при ареста му от страна на полицията.

На ръба на безсилието и скандала, след като прокуратурата прекрати делото за убийството, тъй като то е станало по правилата.

На ръба на възможността да бъдем приети в Европейския съюз през 2007 година или да ни отложат заради мафията, показните убийства и корупцията по високите етажи на властта.

На ръба на абсурда е държава, където обществото и медиите научават от чужди посланици или от представители на Европейския съюз, че организираните престъпни групи действат безнаказано в България или че криминалните интереси у нас са неудобно близо до политиката и бизнеса.

На ръба на майтапа и цинизма, какъвто демонстрира министър-председателят Сергей Станишев по повод твърдението на ББС, че ЕС имал списък с най- големите български престъпници и очаквал българското правораздаване да предприеме нужните мерки.

ЕС е обезпокоен не само заради големия брой неразкрити убийства, но и от факта, че голяма от част от т.нар. “босове” на организираната престъпност може да се окажат някои от най-известните на обществеността личности в страната, отбелязва телевизия ББС в репортажа си.

На ръба между пропагандата и лъжата, чрез изявлението на президента Георги Първанов пред ирландския вестник Айреш таймс, според което  благодарение на засиления натиск новото правителство вече се справило отчасти с организираната престъпност – имало разбита групировка и вкарани в затвора престъпни босове.

Да можеше и в София да съобщи коя е разбитата групировка и кои са въпросните босове, осъдени на затвор след съдебен процес, доказващ тяхната вина.

Банална е констатацията, че когато някой е на ръба на пропастта, му остава само една решителна крачка напред. Управляващото мнозинство е решено да я направи с отказа си да приеме по-радикални промени в конституцията, които да разчистят пътя за промените в съдебната власт, които очакват не само партньорите в ЕС, но и собствените им избиратели в желанието си за ефективно и безпристрастно правосъдие.

Външните наблюдатели, български неправителствени организации и политици от дясната опозиция вече са отвъд ръба на самоповторението и банализацията с призивите си за по-голяма отчетност и контрол върху работата на прокуратурата.

Предишното и настоящото мнозинство обаче си имат удобно извинение – решението на Конституционния съд от 2003 г., което не позволява обикновено Народно събрание да променя структурата на съдебната власт, каквото би било вкарването на прокуратурата към изпълнителната власт или възможността парламентът да избира главния прокурор.

Същевременно отделни депутати от същото това мнозинство в частни разговори, а и публично, са заявявали, че КС не може да се противопостави на обединената воля на народните представители, ако те извършат необходимите за страната конституционни промени. Така постъпиха, например, в съседна Румъния, която ние предпочитаме да смятаме за по-изостанала и не чак до там европейска като България.

По тази тема българските управляващи са заели фарисейска поза. Макар и в противоречие с конституцията, те промениха със закон функциите на следствието, като под натиска на ЕС прехвърлиха по-голямата част от работата към дознателите в МВР.

Да пипнат прокуратурата обаче не им стигна смелостта. Както се очакваше, и както винаги става, въпросът се ограничи до пазарлъците около номинацията на нов главен прокурор.

Тоест, вместо регламент и правила, се мислят персонални взаимоотношения и наместване на политическите баланси в управляващата коалиция.