На Сирни Заговезни искаме и даваме прошка

Сирница или Сирни Заговезни (Сирни поклади) са последният голям празник на зимата според старите български обичаи.

Празникът Сирни Заговезни не е на постоянна дата и се пада всяка година 7 седмици преди Великден, винаги в неделя. Тази година се почита на 6 март.

Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни.

На Сирни заговезни всички роднини се "прощават", като по-младите отиват у по-старите, синовете и дъщерите у родителите, кръстникът у кума и т.н. Самата прошка се иска като по-младите правят три поклона, целуват ръка на по-възрастните и казват "Прощавай!". Затова празникът се нарича още и Прощални заговезни. При това ходене се занася на мъж лимон, а на жена портокал, пожелават се "сладки заговезни" и "леки пости". Денят е известен още и като "Неделя на Всеопрощението" или просто "Прошка". На този ден според църковния канон се четат Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви".

Сирни Заговезни е празник, който е разпространен в цяла България, поради това той има различни названия. В Западна България той се нарича Сирни поклади или ората. В същото време в Родопската област и Югозападна България този празник носи имената рия, орàдие, сùрни запòшка, запоставане. В този ден се извършва ритуално засяване на земята оттам идва и това название на празника в Родопите и югозападните райони на страната. В Североизточна България този празник е известен като сùрни заговèлки, сùрни заговèзни и сùрница. Сирница е един от най-богатите на ритуали и обреди празник. Неговата богата обредност е свързана с началото на новата селско-стопанска година на българите. Повечето ритуали и обреди символизират възраждащата се природа.

Един от основните елементи в тази празнична обредност е ритуалното палене на огън. Самият огън е една от четирите природни стихии, поради това той е трайно свързан с българския традиционен мироглед. Той заема важно място не само в българските пролетни празници, но и в тези на съседните ни народи.

В Библията огънят е символ на Божията святост и Божия силен гняв към всеки грях. В православието причастието се сравнява с огъня на Бога, изгарящ недостойните и пречистващ достойните. Символ е на Светия Дух, изразяващ неговата укрепваща и пречистваща роля особено по отношение на човешкото съзнание.

Сутринта на Сирни Заговезни се запалват струпаните бали сено и сухи дървета. Това става обикновено на високото място в населеното място. Но понякога има и изключения. Празнични огньове са били палени и на самия площад. След като се разгори огънят, хората започват да прескачат ритуалните огньове за здраве. Неговата очистителна сила е водеща на този празник.

Освен тези огньове на Сирна неделя се палят също факли и огнени стрели. Със запалените факли, които се носят от децата или младежите се извършва ритуално очистване на нивите. Това се прави с цел нивите да дадат по-добър добив. Този огън в различните краища на България носи различни наименования. Най-често той е наричан катралник, пълелия или ойлалия. Освен тях се срещат и названията оврътник и овратник.

Празничната трапеза на Срини Заговезни също е много богата на ритуали и обреди. На нея задължително присъстват ястия, приготвени от млечни продукти, яйца и бяла халва. Тогава за последен път се заговява преди строгия пост.

Един от най-интересните ритуали е така нареченото хамкане (амкане). На бял конец в средата на стаята се закача парче бяла халва или едно сварено яйце, което се залюлява. Наредените в кръг около тази връв деца трябва да го захапят без помощта на ръцете. След като това приключи, връвта на която е стояло яйцето или халвата, се запалва. Тогава възрастните членове на семейството започват да гадаят. Тези гадания са свързани с надеждите за по-добра селскостопанска година, здраве и евентуална бъдеща женитба на младите членове на семейството.