На тези избори всички партии ще се опитват да се представят за някой друг

Според мен, тази кампания ще бъде кротка, без рисковани ходове, тъй като самите политически субекти са с много разклатена идентичност. Това е кампания, в която всеки политически субект малко или повече трябва да става друг. НДСВ от царска свита да се превръща в партия. БСП трябва да намери начин да приближи електората си към последното развитие на държавата и присъединяването към НАТО и ЕС и да обясни как ще превърне това в една от собствените си политически ценности. Засега прави смешни жестикулации като опита отново да въведе идеята за референдум за ЕС. СДС, пък и дясното като цяло, е в тежка вътрешна криза. Там все още не е ясно кой кой ще бъде след подялбата на имуществото на СДС. ДПС все по-откровено е проблематизирана като етническа партия. При тези избори самите политически субекти ще трябва да се доказват какви са. От много отдавна не е било така. Всичко е разклатено и не особено фокусирано.

В случая каква ще бъде ролята на политическия PR?

Тази кампания – това се забеляза и при местните избори - все повече се технологизира, превръща се в PR-продукт. Неустойчивостта на идеологиите и на идентичностите на политическите субекти правят съвсем невъзможни спонтанното патосно изразяване на позиции, които да влияят върху вота и, така да се каже, политиците сами падат в ръцете на PR-а. Колкото по-малко те са в състояние сами да си построят образите, както е в този момент, толкова повече разчитат главно на PR-професионализъм. Нищо чудно кампанията и въобще изборите до голяма степен да се решат от PR-ите и те да изнесат всичко на гърба си. Но не смятам, че това е лошо. То е естественото развитие на модернизацията на политическото, когато тътените, спонтанните реакции затихват и външните имиджови опаковки и търговията с имиджи започва да има по-голямо значение. Но в България, като общество в преход, големите, историческите реформи и моралните въпроси, които следват от тях, все още в никакъв случай не са решени, независимо че някои се опитаха да кажат, че преходът свършва. Той не свършва, защото над обществото висят генерални въпроси, по отношение на които все още не е намерен изход. Затова и чисто PR-ската работа изглежда малко издевателска по отношение на човешкия и моралния драматизъм, през който се наблюдава политиката.

Има и едно противоречие. Ако тази кампания се окаже твърде много маркетинг на PR-продукти, това допълнително ще доведе до цялостна фрустрация и меланхолия сред хората, че кампанията някак си минава покрай, но не засяга същинското, което е център на интереси. В този случай всички може да се почувстват измамени от политиката, което е лош резултат. Българската политическа класа по начало има лоша репутация в обществото и може да се получи следният парадокс: Търсейки PR-а, за да си оправи репутацията, колкото по-адекватен е PR-ът и колкото по-добре си свърши работата, е възможно толкова повече да се срине репутацията на политическата класа.

А съществува ли и обратният риск и лошият PR да провали някоя партия?

Съществува, макар да смятам, че българските специалисти вече са изградени професионално. По-скоро има обратният риск - на базата на PR-изобретателност може някой да дръпне в неочаквана посока. Това ми се струва по-възможно, защото сега моментът е в напрягане на въображението на PR-а и самият PR превръща политическото във въображаемо. Няма значение какъв си, въпросът е как PR-ът ще те въобрази.

Но има и друг проблем. Съществува една трапезна приповдигнатост на самите политици, които са направили коалиции или по някакъв начин са се събрали и започват да се тупат един друг по рамото, да си вярват много и да играят собствения си PR. И това може да доведе до тежки гафове. Защото, когато работиш с истински PR, той знае всичките рискове от едно послание или поне технологично има метод, по който да го мисли, а да се правиш сам на собствения си PR е невъзможно. Това е все едно хирург да опита да се оперира сам. А в момента ми се струва, че се създават такива партийни или коалиционни ядки, понеже изборите идват и това предизвиква нещо средно между изнервеност и въодушевление и то генерира чувството, че сега всичко, което правят е важно, значимо, интересно. А истината е, че това трябва да бъде преценено непременно от другата гледна точка, от точката на аудиторията. В тези случаи има голям риск. В някаква такава форма имаме лош опит от кампанията на Петър Стоянов, който вместо да заложи на собствения си PR Нери Терзиева, която наистина му конструира образа позитивно години наред, създаде една много голяма шарена трупа, която даде разрушителни резултати за образа.

Доколко може да се приемат като предварителна предизборна и PR-кампания на НДСВ специализираните рубрики в ефира на Би Ти Ви?

Това е стар номер, така да се рече. Тези, които са на власт, ужким отчитайки се пред обществото какво са извършили, обикновено правят кампания за себе си. НДСВ не са убедителни, обаче, защото влизат в предизборна ситуация и това естествено напомня обещанията, с които те влязоха в политиката. Между предизборната патетика на тези обещания и сегашния доста прагматично-притеснен отчет на резултатите има голямо разминаване, което само напомня на хората, че те се чувстваха малко или повече жертва на илюзии във връзка с идването на царя. Тези дебати по-скоро помагат на друго – НДСВ да се превръща в партия. Сега тя има собствени лица, които вече имат биография и са станали политици.

НДСВ е изправено пред проблема, че за да се превърне в партия, трябва да има някаква идеология. Това не е идеологически, а харизматично произведен субект - от харизмата на царя. И сега от харизматично произведен да стане идеологически произведен субект е трудно занимание. Освен това някой трябва да измисли тази идеология, а за не виждам кой, защото там са прагматични момчета. Политиката е философия за социалния свят и от там се започва, а при тях този предговор не е написан и липсва.

Какво очаквате да бъде поведението на медиите по време на кампанията?

Нищо хубаво за съжаление не очаквам от начина, по който избирателният закон предвижда дебатите и представянето на политическата кампания в националните медии. Това дирижиране през закон на поведението на медиите не е в полза на политиците, но те така и не можаха да го разберат. Този математически утопизъм с броене на минути не води до нищо. Трябваше да дадат на БНТ и БНР много повече журналистическа свобода, за да може да има реален дебат, а не предварително формално разигран от законодателя.

Смятам, че Би Ти Ви пак ще води, че те ще намерят формите и там ще се родят най-ефективните послания, с най-голямо влияние върху аудиторията.

Можеше да се очаква, че и Нова телевизия ще се включи достойно... През последната година тя има бурно програмно развитие, беше станала така да се каже, лабораторията за експерименти в телевизионния свят, което само по себе си е ценност. Сега обаче това е спряло, застопорено е и особено в новинарските и публицистичните части няма развитие (с изключение на предаването на Коритаров, а то е малко като обем), а това са териториите, където да могат да се разиграят по-важни политически дебати.

Кабелните телевизии никога не са били аргумент на парламентарни или на президентски избори. Тяхната сила е в местните избори.

Не предвиждам нищо особено, освен притеснението, че медиите вървят с победителите и сега ще има един опит да се предусетят победителите и да се пренастроят в тази посока посланията. Понеже доста настойчиво е очакването победител да е БСП, обратно на изявлението Румен Петков (зам.-председателят на БСП обвини БНТ в политически слугинаж спрямо управляващите от НДСВ), рискът на БНТ е да не би  в тази посока да настрои своята програмна политика и в този смисъл да лиши обществената медия от задължителната ѝ балансираност.

Във връзка с изявлението на г-н Петков, очаквате ли след изборите поредната промяна на ръководствата на националните медии?

Не веднага. Макар че със сигурност ще има. Много зависи каква ще е конфигурацията в този парламент. Не съм политолог и не ми се иска да предвиждам, но според мен на този парламент ще отнеме дълго време “да произведе властта”. Разбира се, избирателите произвеждат демокрацията по време на вота. Според мен обаче, ще се получи такава конфигурация, че “довършителните работи” по производството на властта ще текат много дълго.

Ще се произведе едно такова разпарцальосано политическо тяло, което ще трябва да се кърпи и стяга, за да може да поеме управлението на държавата.

Аз имам известни притеснения, тъй като Българската медийна коалиция най-после експертно завърши текста на закона за радио и телевизия. Много ме е страх, че този текст накрая ще бъде използван от следващите управляващи, които и да са те. Ще кажат, че това е проект на гражданското общество и затова ще го приемат, разбира се, нанасяйки на малко места жизнено важни за собствените им интереси корекции, които да обезсмислят принципи в текста и най-много да го използват за да сменят играчите на терена. Което ще бъде тъжен резултат за всичките ни усилия отвъд политиката да направим експертен текст.