Над Обединена Европа тегне ирландската опасност

Преди една седмица беше направена историческата крачка към разширяването на ЕС от 15 на 25 члена, макар че официалното решение ще бъде взето през декември. С това се осъществи почти пълното обединение на различните части на европейския континент, разделени дълго време от войни и идеологии /липсват все още Балканите -следващият и най-решителен етап от процеса, както правилно отбеляза председателят на Европейската комисия Романо Проди/.

На 19 октомври, тази перспектива може да се окаже, ако не загубена, то най-малкото сериозно застрашена от вота на една малка страна, чието население е по-малко от 1 процент от общото население на ЕС. Това е парадокс, който да се надяваме ще остане концептуален и няма да се превърне в реалност.

Въпросната малка страна е Ирландия, която извлече огромна полза от влизането си в ЕС и която сега се намира в нещо като фаза на разочарованието. Именно разочарованието подтикна гражданите на тази страна да гласуват отрицателно на референдума за ратификацията на договора от Ница, с който бяха определени някои основни правила с оглед предстоящото разширяване на ЕС.

Това означава също така, че останалите 14 страни-членки, големи и малки, са казали "да" и една единствена - Ирландия, е казала "не". За да избегне неприятностите, правителството в Дъблин организира втори референдум, който да потвърди или отмени решението на първия и сега всички са в очакване със затаен дъх.

Нещо подобно се случи преди десет години с Дания, чийто електорат отхвърли договора от Маастрихт. И там референдумът беше повторен, но даде очакваните резултати.

Да се надяваме, че същото ще се случи и в Ирландия в събота. Ако обаче не се случи?

Точно там е проблемът. Експертите проучват различни варианти при този сценарий.

Предлага се например да се премахнат онези точки от договора от Ница, които се отнасят до разширяването и да се включат в присъединителните договори на новите членове.

Такова решение и други подобни на него обаче могат лесно да бъдат отхвърлени и това да доведе до отлагане на разширяването, може би за кратко, но все пак достатъчно, за да бъдат пропуснати набелязаните срокове. Съществува също така опасност разочарованието "да зарази" страните кандидати, при които такива признаци вече се наблюдават. Дори това да не стане, благодарение на благоразумието на ирландските граждани, все пак остава общият политически проблем.

Да се пренебрегне вотът на една страна, макар и малка, е несъвместимо с демокрацията. Как може обаче да се говори за демокрация, когато 1 на сто от електората е в състояние да блокира волята на останалите 99 процента? Очевидно решението на подобен проблем е изключително трудно за вътрешните структури на една отделна държава и още по-трудно, когато става въпрос за демокрация между държавите. Това е и основният проблем на европейския Конвент за бъдещето на Европа. Въпросът отива много по-далече от конкретната ситуация с ирландския референдум и засяга цялото бъдеще на ЕС.

По БТА