Надежда.

За 13-та конференция на Съюза на демократичните сили е най-лесно да се каже - СДС избра Надежда. Тривиално, но вярно, ако се съди по усмихнатите делегати, които излизаха от зала 1 на НДК.

Какво друго избра СДС на тази конференция, предварително определяна като фатална, критична, ключова за бъдещето на най-голямата дясна партия в България. Защото надеждата и без това бе едно от малкото неща, останали на СДС след трите поредни загуби - на местните, на парламентарните и на президентските избори. Загуби, които показваха ясно, че избирателите не желаят в този момент тази партия в този ѝ вид.

Конференцията трябваше да даде отговор на два въпроса. Първият бе дали партията е разбрала защо изгуби изборите след 4-годишен пълен мандат, изпълнен с похвали от НАТО и ЕС. Вторият зависеше от първия - какво бъдеще ще си избере СДС.

Отговор на първия въпрос даде Екатерина Михайлова през първия ден на конференцията. Въплъщение на втория стана Надежда Михайлова на финала, с избора на делегатите.

Между две еднакво познати на партийните членове лица, СДС избра да остави в историята един етап на партията - четири години пълен управленски мандат. Четири години, в които като управляваща партия тя постигна безспорния най-голям успех на България от годините на прехода. Но и години, през които задачите на управлението превърнаха партията в своя функция и започна разложението ѝ отвътре. Заслужено или не, тези години самата партия отъждестви с Екатерина Михайлова.

Всъщност разлика във визията за каузата и бъдещето на СДС между Екатерина и Надежда нямаше. Разликата е, че харизмата на Екатерина Михайлова е на партиен лидер, който се отъждествява със статуквото, а на Надежда Михайлова е на обществен лидер, който се проектира в бъдещето.

Проблемът не беше самата Екатерина. Проблемът беше, че нейният избор премина през абсурдното настояване на трижди загубилите да водят партията към нови победи. Тяхната четвърта загуба - тази на конференцията, стана победа за партията.

Всъщност тези хора, влезли в ролята на защитници и агитатори на Екатерина Михайлова, спомогнаха за победата на Надежда Михайлова. Това бяха старите лица, които СДС отъждествяваше с негативите на изминалия етап. Лица, които партията показа, че по навик уважава, но за да оцелее, се нуждае от друго. Нуждае се от знак, чрез който да докаже сама на себе си, че може да се промени. Затова отъждестви визията на Надежда като обществен лидер, в надеждата си СДС отново да стане лидер на общественото доверие.

На конференцията загуби и така нареченият апарат. Оттук нататък той няма да има предишното си значение. И това не е лоша новина за една партия, която е решила да бъде модерна.

Рубиконът на тази конференция за самото СДС се оказа Иван Костов. За първи път след 8 месеца мълчание, той говори публично пред партията. С реакцията си тя му показа, че го уважава и го припознава като силната личност на един силен за СДС период. С гласуването си обаче доказа, че има сили, въпреки силната личност, да премине към друг период и да понесе отговорността за избора си. Костов каза - аз скъсах връзката си с избирателите и няма да се връщам назад. Определяната като "негова" партия показа, че иска да се върне назад, за да разбере как да продължи напред. "Скъсаната връзка" не може да бъде избор на една партия, освен ако не е решила да се саморазпусне. На тази конференция, колективната интуиция на делегатите разби монополът над истината.

По парадоксален начин именно така СДС съхрани многото добри неща, които беше направила през най-успешните 4 години на българския преход. А имаше реална опасност болката от загубата и последвалият инат да не се признават никакви грешки да се изродят до сръдливи обиди по адрес на избирателите. Резултатът от това неизбежно щеше да остави СДС в спомените на хората само с корупцията и горчивината от загубата.

С този си избор делегатите на 13-та конференция всъщност не оставиха избор за Надежда Михайлова. Както на практика пак те я принудиха да декларира през втория ден пред тях, че няма нищо общо със символите на клиентелизма в СДС и че диалогичността не е равнозначна на отстъпление или предаване на каузата на СДС.

Утре новият лидер няма друг верен ход, освен да убеди Националният съвет на СДС да излъчи нови лица в оперативния ръководен орган НИС. Както сполучливо се изрази един делегат - Надежда и Екатерина са напълно достатъчни за приемствеността в бъдещия НИС. Екатерина Михайлова има запазено място в него, най-малкото заради куража да започне да реже плевелите в партийната градина. Сега е моментът да покаже и кураж да преглътне загубата.

Голямото изпитание обаче е за Надежда и то е същото, пред което щеше да се изправи и Екатерина. Част от досегашните членове на НИС ѝ развързаха ръцете, заставайки открито срещу нея. Недопустимо за отбор, в който Надежда Михайлова бе и преди вчерашния избор. Имаше и други, които се чувстваха най-застрашени от волята на Екатерина да продължи с разчистването на икономическо-партийните лобита. Те застанаха зад Надежда, за да оцелеят.

Утре те могат да се превърнат в неин най-голям проблем. И не само те, но и следващите от дългия клиентелистки списък, които все още са вътре в СДС. Независимо дали преди конференцията се самоопределяха от другия лагер, или от нейния.

Сега отговорността е в нейни ръце. Както резултатът от конференцията, така и новият устав на партията ѝ дава възможност да покаже, че не само не е с Бакърджиев, не е с Бисеров и Цонев, не е и със Софиянски. Всъщност, Бакърджиев и Софиянски вече се очертаха като следващия ѝ проблем, опитвайки се още в деня на избора на СДС да го припознаят за свой. И за пореден път да се качат на колесницата на победителя.

На фона на неудържимия разпад на управлението, конференцията създаде силно енергийно поле в българския политически живот. С реакциите си общество, политически сили и медии я припознаха като висш форум на управляваща партия.

Конференцията показа, че съзнава шанса и отговорността на СДС. С избора на Надежда СДС изостави ролята на политически лузър, в която се беше вживяла напоследък и пое инициативата в свои ръце. С действията си Надежда Михайлова ще покаже дали има не само безспорното обаяние на лидер, но и лидерска воля и отговорност.