Надежди и съмнения около ключовите фигури

Възстановяването от икономическата криза и устойчивият растеж ще бъдат главна задача за новата Европейска комисия (ЕК), заяви нейният председател Жозе Мануел Барозу представяйки в Брюксел ресорите на 27-те комисари от 27-те страни членки на ЕС.

Решаването на тази задача обаче няма да е никак лесно, въпреки първоначалните сигнали, че европейската икономика започва да излиза от кризата. ЕС е изправен пред трудни решения - кога да спре спешните финансови мерки за стимулиране на икономиката и как да се справи с раздутите бюджетни дефицити.

Най-важна роля в тази ключова сфера ще играят двама от опитните избраници на Барозу - финландецът Оли Рен, комисар по икономическата и монетарната политика и испанеца Хоакин Алмуния, който ще бъде заместник-председател на комисията и еврокомисар за конкуренцията.

В досегашната комисия като комисар по икономическите и монетарните въпроси Алмуния си спечели репутацията на независим и стриктен финансист. Като комисар по разширяването пък Оли Рен отговаряше за присъединяването на двете най-нови страни членки България и Румъния, отбелязва Ройтерс.

Тези двама комисари са "висшата команда" на председателя Барозу, поверявайки им тези ресори, той знае, че те са в сигурни ръце, коментира висш европейски дипломат, цитиран от агенцията. По този начин Барозу ще има плътен контрол върху тези важни ресори, които остават извън контрола на Париж, Берлин и Лондон, допълва източникът.

От 61-годишния испански социалист Хоакин Алмуния се очаква да бъде един от стълбовете на новата ЕК. Той ще бъде натоварен със задачата да бди за стриктното спазване на свещените права на конкуренцията между компаниите в ЕС и няма да допуска неправомерни държавни субсидии. Алмуния е юрист и икономист по образование. В испанското правителство той беше министър на труда.

47-годишният финландски либерал Оли Рен ще бъде "пазител" на бюджета на ЕС. Задачата му няма да бъде никак лесна в момент, когато бюджетните дефицити на страните членки на ЕС достигат рекордни висоти заради икономическата и финансовата криза.

Не толкова еднозначни са очакванията, свързани с други два ключови поста в ЕК. Бившият френски министър на земеделието, а после и на външните работи Мишел Барние получава поста, за който Франция претендираше най-много и който ще му позволи да контролира европейските финансови институции – комисар за вътрешния пазар, в който влизат и финансовите услуги. "Задачата, която поверявам на Мишел Барние е много ясна: да задълбочи вътрешния пазар във всичките му измерения", заяви Барозу.

"Искам вътрешният пазар действително да съществува. Това е един от големите приоритети", допълни Барозу, очевидно опитвайки се да подчертае, че Барние ще трябва да продължи либерализирането на европейския пазар. Така председателят на комисията се опитва да успокои водещите либерална икономическа политика страни в съюза, разтревожени от издигането на този пост на политик, идващ от страна, която е известна с интервенционистката си политика в икономиката и с исторически водещата роля на държавата.

Барние е член на партията Съюз за народно движение на френския президент Никола Саркози. 58-годишният французин се завръща в състава на ЕК, след като беше част от Еврокомисията на Романо Проди в периода 1999 - 2004 г. Тогава той отговаряше за регионалната политика и за реформата на институциите.

Друга номинация, будеща противоречиви оценки от гледна точка на бъдещата европейска политика, е на комисаря по енергетиката, германеца Гюнтер Йотингер. Неговото избиране предизвика недоумение не само в Брюксел, но и в самата Германия тъй като той няма дипломатически опит и често е наричан "локален политик". 56-годишният Йотингер от 2005 г. бе министър-председател на германската провинция Баден-Вюртемберг. Номинирането му обаче за комисар по енергетиката буди въпроси не толкова заради липсата на опит.

Едно от най-сериозните предизвикателства, пред които е изправен ЕС е необходимостта от действена обща европейска енергийна политика, насочена към по-висока степен на енергийна сигурност, диверсификация на енергийните източници и единна позиция спрямо Русия и нейните интереси. Тази необходимост обаче се възприема далеч не еднозначно в рамките на съюза, като пример за това е именно Германия, от която идва Йотингер.