Надцакването между управляващи и висши магистрати започна

Гласуваните днес в парламента промени в закона за съдебната власт могат да бъдат наречени и поправките "Марков", тъй като част от тях са директно насочени срещу възможността конституционният съдия Георги Марков да бъде избран за председател на Върховния административен съд (ВАС). Вчера кандидатурата му бе издигната от настоящия шеф на съда Владислав Славов, който пък преди три дни бе избран за конституционен съдия.

Висшият съдебен съвет (ВСС) планира вчера окончателният избор на нов председател на административния съд да стане другата сряда, по сега действащите правила.

Часове по-късно обаче парламентът ги изненада с нови. Окончателно приетите промени в съдебния закон предвиждат ВСС да избира председателите на Върховния касационен съд (ВКС), на ВАС и главния прокурор с квалифицирано мнозинство - повече от две трети. Досега изборът им ставаше с обикновено мнозинство.

Депутатите записаха и текст, според който с влизането на закона в сила се прекратяват започналите, но недовършени процедури по избор. Това означава, че ако президентът издаде незабавно указ за обнародването на законовите поправки в Държавен вестник и те влязат в сила до 9 юни (другата сряда), стартиралата във ВСС процедура за избор на шеф на ВАС се прекратява.

Според промените, внесени от мнозинството и подкрепени от БСП, квалифицираното мнозинство е необходимо дори и при повторен вот във ВСС, ако при първия такова не е постигнато.

Специално посветено на Георги Марков е законовото изискване процедурите за избор на шефовете на ВАС, ВКС и на главен прокурор да се откриват не по-рано от 2 месеца преди изтичането на мандата на съответния върховен магистрат, който трябва да бъде сменен.

В момента срокът за номинации е три месеца преди края на мандата. Според новия текст, изборът за шеф на ВАС трябва да започне най-рано в началото на август, тъй като мандатът на Славов изтича в началото на октомври.

Промените са внесени в последния момент

Новите правила за избор на магистрати бяха предложени от депутати в правната комисия, при окончателната редакция на текстовете, внесени от правосъдното министерство.

Министърът на правосъдието Антон Станков призна, че в първоначалния вариант, предложен от правителството и гласуван на първо четене в парламента, процедурата за избор на върховни магистрати не е била променяна. Той обаче допълни, че подкрепя новите текстове, тъй като управляващите били за консенсус и при реформата в съдебната система, и при кадровите решения.

Само СДС оспори промените

Поправките бяха оспорени в пленарна зала единствено от СДС. Йордан Соколов и Димитър Абаджиев заявиха, че предложението на НДСВ и БСП се прави заради конкретен случай и във връзка с конкретен човек, визирайки започналия избор на Марков за шеф на ВАС. Според Абаджиев, има опасност с въвеждането на квалифицирано мнозинство да се блокира част от съдебната власт. Елиана Масева от десницата заяви, че изискването от две-трети и при балотажа означава, че съдебната система никога няма да може да си избере шефове на върховните съдилища и главен прокурор. Соколов пък посочи, че квалифицираното мнозинство не е предвидено в конституцията.

Председателката на правната комисия Анелия Мингова отхвърли обвиненията с думите, че Народното събрание отдавна е заявило намерението си за промяна на съдебния закон. Тези, които избързаха, са магистратите от ВСС, допълни тя.

От БСП също защитиха поправката. Янаки Стоилов заяви, че търсенето на по-солидни кандидатури неизбежно води и до определени ограничения. Любен Корнезов допълни, че председателите на ВКС, ВАС и главният прокурор трябва да бъдат консенсусни фигури, а процедурата за избирането им - тежка. По думите му, от квалифицираното мнозинство се страхували тези, които се опитват да се наложат в съдебната система. Има достатъчно време до изтичане на мандата на председателя на ВАС и дотогава вярвам, че разумът на магистратите във ВСС ще надделее и те ще си изберат един достоен председател на административния съд, допълни Корнезов.

След приемането на тези текстове Абаджиев заяви, че при това положение ще предложи поправка в конституцията, така че и парламентът да избира с квалифицирано мнозинство квотата си във ВСС.

Висшите магистрати обмислят стратегия

Гласуваните промени в закона днес бяха основна тема на разговори в Съдебната палата и особено сред членовете на ВСС, коментираха магистрати.

Според тях обаче всички зависело от това какво ще предприемат шефовете на ВКС и ВАС Иван Григоров и Владислав Славов и главният прокурор Никола Филчев.

От сега е рано да се каже дали в сряда ще има избор на шеф на ВАС, твърдят юристи, според които ако ВСС се съобрази с новия закон, гласуване за шеф на ВАС не би трябвало да има.

Членове на ВСС заявиха, че кандидатурата на Георги Марков на този етап събира дори повече от 90 процента от гласовете. С отлагане на гласувуването във времето обаче подкпата за него можела и да намалее. Магистрати предположиха, че в частни разговори депутати щели да се опитват да убедят членове на съвета да оттеглят подкрепата си за Георги Марков и да я прехвърлят към друг кандидат.

Според едната версия за шеф на ВАС ще бъде лансиран депутатът от НДСВ Константин Пенчев. Самият Пенчев обаче преди ден заяви, че изобщо нямало кой от ВСС да го предложи за поста.

Сега може и да няма, но след два месеца може и да се намери, коментираха магистрати.

Те обаче не изключиха ходът на НДСВ да не е заради Пенчев, а заради друг кандидат.

Съдебната власт може да атакува закона пред Конституционния съд

Членовете на ВСС се очаква да обмислят стратегията си на извънредното заседание във вторник. Такова ще има, заяви говорителката на съвета Светла Иванова.

Магистрати допускат, че представителите на съдебната власт могат да атакуват промените в закона пред Конституционния съд, чийто член все още е Георги Марков. Човекът, който може да прати закона в КС, е шефът на Върховната касационна прокуратура Иван Григоров.

Мандатът на настоящия ВСС изтича през декември. Съгласно приетите днес законови промени, не по-късно от месец преди изтичането на мандата на ВСС, парламентът, както и органите на съдебната власт, трябва да избират по 11 членове, които ще влязат в новия съдебен съвет. Събранията на ВСС ще се свикват от съответния ръководител на орган на съдебната власт или по искане на една пета от членовете му.

Събранието се провежда, ако на него присъстват повече от половината имащите право да участват. При липса на кворум, заседанието ще се провежда един час по-късно от определения и ще се смята за редовно, ако на него присъстват една трета от имащите право да участват.

Парламентът прие още съдии, прокурори и следователи да декларират доходите си в Сметната палата при назначаването им, както и всяка година, докато изпълняват заеманата от тях държавна длъжност. Ежегодните декларации ще се подават до 31 май всяка година.

Според одобрените днес текстове, предложение за избор на директор на Националната следствена служба може да прави всеки член на ВСС.