Наградата за Манджуков ще е резил за България

Наскоро кабинетът предложи на президента да награди с най-високото държавно отличие - орден "Стара планина" - първа степен крупния оръжеен търговец и издател на "Дума" Петър Манджуков "за особени заслуги в развитието на отношенията с Русия и държавите от ОНД". Той може би ще е първият награден по този повод, откакто куплета за дружбата с Москва в мир и в бой отпадна от националния химн.

Очаква се тези дни награждаването да стане факт, с което България за сетен път ще хвърли в недоумение партньорите си от НАТО за персоните, които биват толерирани и отличавани във време, когато се опитва да изгради имидж на лоялен съюзник на алианса в борбата с тероризма и износа на оръжие за ембаргови държави.

Вицепремиерът Николай Василев днес призна, че междуведомственият съвет за търговия с оръжие и стоки с възможна двойна употреба е възстановил през април лиценза на фирмата "Норууд" на Петър Манджуков. Лицензът на фирмата е бил отнет по време на предишното управление, тъй като са установени опити за заобикаляне на ембарговите ограничения за износ на оръжие в Африка. Запитан с какви мотиви е върнат лиценза на Манджуков, вицепремиерът и министър на икономиката Николай Василев отговори: "Всички лицензи, които са дадени, означава, че няма никакви мотиви да не ги дадем. Това означава".

Почти веднага след 10 ноември 1989-та вече бившият служител на "Кинтекс" Петър Маднжуков получава лично от Андрей Луканов пълен лиценз за търговия с оръжие. Връзките между двамата са повече от приятелски. Като изключително близки могат да се характеризират и отношенията на Манджуков с представители на военната олигархия и военното разузнаване в Русия, Украйна и бившето югославско ръководство, някои от които му гостуват семейно в България.

През 1999-та, в разгара на ударите на НАТО срещу Югославия, Манджуков прави неоценима услуга на тогавашния министър на отбраната от екипа на Милошевич - Павле Булатович, като го кани да дойде в България. По същото време имената на Милошевич, Булатович и други членове от правителството, са включени с списък на лицата, които да не се допускат на територията на съюзнически държави. Пристигайки на българската граница, Булатович е ескортиран до летището, откъдето отива в Москва. Тази спасителна акция обаче не помага кой знае колко на Булатович, който след края на войната бива застрелян - нещо, което се случва и с командира Аркан и други приближени на Милошевич, които са имали достъп до информация от първа ръка по време на режима.

Петър Манджуков винаги е изтъквал приятелството и с друга ключова фигура от обкръжението на Милошевич - неговият ковчежник Иван Стамболич. Стамболич мистериозно изчезва седмица преди да падне Милошевич. Може би към мотивите за награждаването на Манджуков трябва да се добави и за "заслуги в развитието на отношенията с Югославия на Милошевич".

Богатата, но неизвестна на обществото биография на Петър Манджуков крие още много лица, контакти и приятелства, които вероятно са неоценим принос за развитието на България - но в други времена и по други пътища.

Днес България твърди, че е направила своя категоричен избор в полза на НАТО. Както неведнъж е изтъквал Робъртсън, а и други представители на алианса, това е съюз на ценности, който се отбранява с оръжие. Днешното българско правителство и българският президент единият ден се прегръщат с Робъртсън, а на другия дават оръжеен лиценз на хора като Манджуков и го награждават със "Стара планина" - първа степен, с което го определят като част от моралните и политическите стойности на съвременна България. Не е ясно дали Първанов си дава сметка каква бомба сам си залага, като награди оръжейния търговец, чието име без съмнение фигурира в черните картотеки повечето натовски държави.

В случая с Манджуков се посочва и "заслугата", че е дал над 1 милион за фондации и благотворителност. По кой ценоразпис най-високият български орден струва толкова? Ами ако Майкъл Чорни е дал повече, само и само да се върне обратно в България, него с какво да наградим? Каква е принципната разлика между единия и другия?

Сигурно за Георги Първанов ще бъде трудно да откаже награда на един от най-големите донори в предизборната си кампания и собственик на печатния орган на бившата му партия. Едновременно с това Първанов обича да казва, че е национално отговорен лидер. Подобни неща се доказват с дела.