Най-добрият сценарий за България е правителство, което да продължи реформите от последните години

Г-н Айзингер, има ли рискове пред стабилността на кредитния рейтинг на България, които произтичат от икономическите политики, анонсирани от партиите в навечерието на парламентарните избори?

Ясно е, че винаги има рискове във всеки изборен сценарий, особено когато изходът от изборите остава неясен, както е случаят с България. Нашите очаквания са, че без значение кой ще спечели изборите, вероятно ще има сравнително малки промени в политиката. Или, което е по-важно, вероятно ще има плътно продължение на политиката. С други думи, вярваме, че който и да формира следващото правителство, ще продължи да изпълнява принципите на валутния борд, ще продължи да се придържа към принципите и необходимите реформи за присъединяване към Европейския съюз през януари 2007 г. и ще продължи поне като цяло строгите фискални и бюджетни политики от последните няколко години в България.

Но наистина ли изглежда, че всички основни партии, които са главните политически играчи, ще направят точно това?

Трябва да правим разлика между това, което партиите казват преди изборите и това, което правят, и още по-важно - което могат да направят, когато дойдат на власт. Ясно е, че БСП има по-експанзионистични, по-широки намерения от другите партии, що се отнася до фискалната политика.

Трябва да се споменат две неща - първото е, че валутният борд означава, че има ограничения на маневрите, що се отнася до фискалната политика. Второто е, че има резерв за по-свободна фискална политика предвид много бързото намаляване на правителствения дълг през последните две години и много силното изпълнение на бюджета, което беше особено очевидно миналата година, както и добрите данни, които са налице досега за тази година. Така че малко по своя обем контролирано отпускане на бюджета няма задължително да бъде отрицателно развитие. Разбира се, ако фискалната ситуация стремително се влоши, тогава ще трябва да се зададат много въпроси.

Какво имате предвид под "внезапно влошаване на фискалната ситуация"?

Например, в момента бюджетът изглежда широко балансиран, като се съди по последни данни. Към края на годината вероятно очакваме малък дефицит. Дефицит в рамките на 1-2 процента от Брутния вътрешен продукт няма да ни тревожи. Ако имате влошаване на бюджета в рамките на 4-5 процента от Брутния вътрешен продукт и повече, както през последните няколко години се случи в други страни от Централна Европа, тогава ситуацията ще ни разтревожи. Но за момента като цяло не смятаме, че това ще стане.

Какво ще определи бъдещо повишаване на кредитния рейтинг на България?

Фискалната политика, както вече споменахме. Дългът като дял от Брутния вътрешен продукт се понижава. Продължаваме да очакваме сравнително строга фискална политика. Важни също така ще бъдат мерките, които ще дадат сигнал относно присъединяването към Европейския съюз през 2007 година, както и продължаване на структурните действия - приватизацията, преструктурирането на икономиката и така нататък.

Колкото по-сигурно става присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 година, както мисля, че ще бъде в следващите месеци, ще станем по-спокойни що се отнася до външната позиция на страната. Може би знаете, че големият дефицит по текущата сметка в положение на валутен борд е нещо, което сме посочвали като риск в последните години. Присъединяването на България към Европейския съюз и плановете две години по-късно да се присъедини към Европейския валутен съюз са източниците на външен риск, за които вярваме, че ще започнат да отслабват. Това ще подкрепи повишаване на кредитния рейтинг.

Българската социалистическа партия може да бъде посочена като политическата сила, която не предлага чувствително намаляване на данъците и предвижда по-големи правителствени разходи. Има ли някакъв риск в това отношение?

Както казах, четейки сегашните икономически платформи се вижда, че правителство на БСП вероятно ще се държи по-свободно, що се отнася до фискалната политика. Надяваме се и очакваме обаче, че това отхлабване на фискалната политика ще бъде контролирано. С други думи, за някои от цифрите, за които споменах, влошаването няма да е особено драматично.

Що се отнася до данъците и до правителствените разходи, кои политически партии се разполагат най-добре като намерения, за да се постигне икономически просперитет?

Явно е, че ще има натиск за намаляване на данъците. Това е нещо, което е съвсем обичайно за нововъзникващите европейски пазари. Съвсем наскоро Румъния въведе плосък данък в размер на 16 процента. От известно време насам подобни режими действат в много балтийски страни. През миналата година Словакия въведе плосък данък за доходите на физическите и юридическите лица, както и за ДДС. Вероятно ще има натиск да продължи намаляването на данъците.

Важното е намаляването на данъците да бъде направено от позицията на силата, от позицията на силни публични финанси. В момента в България няма категорични признаци, че данъчният режим е особено неконкурентен. Продължава да бъде силен потокът на преки чуждестранни инвестиции. Очакваме това да продължи през следващите няколко години. Има още много място за повишаване на конкурентността, но в последните години тя значително се подобри. В момента не може да се каже категорично, че данъчният режим е много неконкурентен. Така че просперитетът
 е по-малко свързан с драматично намаляване на данъчната тежест, отколкото с това да се гарантира, че средата за правене на бизнес трябва да остане силна, прозрачна, конкурентна и да продължи икономическия растеж по същия начин, както през последните 3-4 години.

Споменахте за изборни сценарии. Кой е най-добрият за България?

Трудно е да се отговори на този въпрос. Има много различни сценарии и не искам да бъда възприеман като човек, който одобрява политиката на някоя конкретна партия.

Това, което ще очакваме, е сравнително стабилно правителство, коалиция, която няма постоянно да води вътрешни борби и която постоянно да търси парламентарно мнозинство при гласуването по всеки въпрос, отнасящ се до реформите. На хартия може да изглежда, че политическата ситуация в България е потенциално нестабилна и може да нанесе щети, но на практика не изглежда това да се е отразило изключително негативно, що се отнася до предприемане и прилагане на реформи и поддържането на като цяло разумни политики по отношение на публичните финанси. Така че най-добрият сценарий е правителство, което може да извършва реформите, на които сме свидетели през последните две години, дори то да е коалиционно.