Най-малко петима убити при руския удар по Лвов

Най-малко петима души бяха убити при руския ракетен удар снощи по жилищен квартал в западния украински град Лвов, съобщи днес украинското вътрешно министерство, цитирано от ДПА.

Най-малко 40 души са ранени, посочи министерството в Телеграм. Ведомството съобщи, че спасителните работи продължават и досега от развалините са били извадени живи седем души.

От разрушени сгради са били евакуирани повече от 60 души.

Украинският президент Володимир Зеленски обеща "осезаем отговор" на руския ракетен удар по жилищен блок в град Лвов и заклейми "атаката на руските терористи".

Кадри от мястото на удара показват силно повредени, а в някои случаи и почти напълно разрушени сгради.

Кметът на Лвов, Андрий Садови, описа нападението като най-сериозната атака срещу цивилна инфраструктура в Лвов от началото на руската инвазия в Украйна преди повече от 16 месеца.

В Лвов са намерили убежище също много бежанци от опустошената от войната Източна Украйна. До юни ситуацията в този град в Западна Украйна оставаше относително спокойна.

Украйна предприе контраофанзива срещу руските сили в началото на юни и в някои райони боевете се ожесточиха.

При руски обстрел в южната Херсонска област днес бяха убити най-малко двама души, а още 10 бяха ранени.

Най-малко 84 руски артилерийски атаки бяха регистрирани в Херсонска област, написа днес в Телеграм военният управител на областта Олександър Прокудин. Той добави, че населени места са били засегнати от обстрел, а 38 снаряда са били изстреляни срещу Херсон.

Херсон все още се възстановява от наводненията след разрушаването на язовирната стена на язовир "Каховка" в началото на юни. Столицата на Херсонска област е също обект на непрестанен руски обстрел, посочва ДПА.

Украйна си връща контрола над редица територии в северните подстъпи на Бахмут

Командирът на украинските сухопътни войски генерал-полковник Олександър Сирски заяви в "Телеграм", че украинските сили отбелязват напредък по посока Бахмут, предаде Укринформ.

"Щурмовите подразделения на 10-а бригада "Еделвайс" щурмуват руските позиции на северните подстъпи към Бахмут. Възстановен е контролът върху редица територии и е унищожена значителна част от живата сила на противника", написа Сирски под публикуван видеозапис в "Телеграм".

Както беше съобщено, говорителят на Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна Андрий Ковальов заяви, че украинските отбранителни сили продължават да провеждат настъпателна операция по направленията Бахмут, Мелитопол и Бердянск. По думите украинските въоръжени сили също продължават да провеждат настъпателни операции по посока Бахмут. По-специално, на север и на юг от Бахмут те оказват натиск върху противника, като го изтласкват от завзетите по-рано граници.

Отбранителните сили имат частичен успех в района около Клещеевка.

Исках контранастъплението да започне по-рано, заяви Зеленски

Украинският президент Володимир Зеленски заяви в интервю за телевизия Си Ен Ен, че е искал контранастъплението срещу руските сили да започне по-рано и че за тази цел е молел западните съюзници да ускорят доставката на оръжия, предаде Ройтерс.

"Исках контранастъплението да започне много по-рано, защото всички разбираха, че ако контранастъплението започне по-късно, то по-голяма част от територията ни ще бъде минирана", каза украинският лидер, като поясни, че със забавянето е била дадена възможност на руските сили да поставят повече мини и да укрепят по-добре защитните си линии.

Според Зеленски трудности на бойното поле са забавили контраофанзивата на Киев, която има за цел изтласкването на руските сили от териториите в Източна и Южна Украйна, които се намират под техен контрол.

В интервюто за Си Ен Ен Зеленски отново призова съюзниците си да дадат на Украйна по-усъвършенствани оръжия, като например изтребители Ф-16 и ракети с по-голям обсег. Освен това той благодари на Вашингтон и на европейските съюзници за подкрепата.

"Дори не става дума за украинско преимущество в небето, а просто за изравняване на силите с руснаците", изтъкна Зеленски.

Миналата седмица украинският президент каза, че контранастъплението върви по-бавно от желаното, но подчерта, че украинските сили напредват по всички направления, припомня Ройтерс.

Украйна възнамерява да се откаже от наборната служба

Украйна възнамерява да се откаже от наборната служба и да премине към професионална армия след войната с Русия, което ще приближи Киев до стандартите на НАТО, заяви днес украинският премиер Денис Шмигал, цитиран от Ройтерс.

След среща с високопоставени служители от сектора на отбраната и сигурността, на която са били обсъдени реформите, Шмигал каза, че украинското правителство също така ще продължи да подкрепя по-нататъшното увеличаване на вътрешното производство на оръжия.

"Основната задача е да приключим прехода на силите за сигурност и отбрана на Украйна към стандартите на НАТО. Във всички аспекти: от оборудването и оръжията до планирането и анализите", написа той в "Телеграм". "След края на войната Украйна ще се откаже от наборната служба във вида, в който съществуваше преди войната. Основата на нашата отбрана ще бъде професионалната армия", добави Шмигал.

Украйна иска да се присъедини към НАТО и се надява да получи ясен сигнал за перспективите си за членство на срещата на върха на алианса в Литва следващата седмица, отбелязва Ройтерс.

След пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 г. Украйна обяви национална мобилизация. Сега тя разполага с около един милион души в отбранителните си сили, съобщиха представители на властите.

Шмигал заяви още, че развиването на вътрешни способности за производство на оръжия е друг важен елемент за бъдещето на украинските отбранителни сили. "Украйна вече активно увеличава производството на оръжия и оборудване. Освен това ние започваме нови програми и проекти", каза той и добави, че правителството ще подкрепи частните предприятия в сектора и работи, за да установи международни партньорства.

Украйна разчита много на западни военни доставки. Правителството има за цел да трансформира оръжейната индустрия и миналия месец назначи нов ръководител на държавната компания за производство на оръжия "Укроборонпром", посочва Ройтерс.

Правозащитници: Украйна и Русия трябва да спрат да използват касетъчни боеприпаси

И руските, и украинските въоръжени сили са използвали касетъчни боеприпаси, които са причинили смъртта на украински цивилни, заяви правозащитната организация "Хюман райтс уоч" днес в доклад, цитиран от Ройтерс. Той идва в момент, в който САЩ обмислят дали да откликнат на искането на Украйна да бъда снабдена с такива оръжия.

Международната неправатилствена организация за наблюдение на човешките права "Хюман райтс уоч" призова и Русия, и Украйна да спрат да използват тези оръжия и настояха САЩ да не ги доставят.

Повече от 20 държави са подписали международно споразумение за забрана на касетъчните боеприпаси. Това са множество малки експлозиви, събрани в бомба, ракета или артилерийски снаряд, които се разпръскват от носителя си по време на полет върху голяма площ и могат да убият или осакатят нищо неподозиращи цивилни граждани, като се взривят месеци или години по-късно.

Русия, Украйна, и САЩ отказаха да подпишат това споразумение.

Висш служител от Пентагона каза миналия месец, че касетъчните боеприпаси биха били полезни на Украйна при отблъскването на руските въоръжени сили, но тяхната доставка в Киев все още не е одобрена заради ограничения, наложени от американския Конгрес, и притеснения от страна на съюзниците на САЩ.

Украйна е изстреляла ракети с касетъчни боеприпаси в контролирани от Русия райони във и около източния украински град Изюм, Харковска област, след руската инвазия миналата година, информира "Хюман райтс уоч". Неправителствената организация е разговаряла с над 100 местни жители, очевидци и служители на аварийни екипи.

Организацията вече е докладвала употребата на касетъчни боеприпаси в Украйна и от страна на Русия, като са убити редица цивилни граждани.

Също така "Хюман райтс уоч" е документирала използването във военните действия на бомби с касетъчни боеприпаси и от двете воюващи държави.

"Касетъчните боеприпаси, използвани от Русия и Украйна, сега убиват мирни граждани и ще продължат да го правят още дълги години занапред", казва Мери Уеъръм, оръжеен директор на организацията.

"И двете държави трябва незабавно да спрат да ги използват и да не се опитват да се доберат повече до тези оръжия с безразборен смъртоносен ефект", добавя тя.