Наиграл се

Няколко факта подсказват, че оставката на финансовия министър Милен Велчев не е била предварително планирана. Или ако е била планирана, то е била мислена като метод за извиване на ръце в правителството, а не като реален ход.

Само преди два дни Милен Велчев представи новия си заместник Стамен Тасев. Едва ли би избирал, назначавал или представял нов заместник, ако е имал намерение да напуска.

В деня на оставката правителството реши да премахне тавана на пенсиите от следващата година - нещо, срещу което Велчев многократно възразяваше публично.

Освен това беше замразено увеличението на осигурителните вноски.

Само преди дни стана ясно, че предложението на Велчев да се затворят безмитните магазини няма да бъде прието от парламентарното мнозинство.

Месец след прочутия таен доклад на министъра на финансите до премиера за безхаберието на другите министри по бюджета и реформите в администрацията, няма никакви данни някой от министрите да си е взел бележка.

Стана дори по-лошо, защото най-големият ползвател на бюджетни средства за безполезни програми - Лидия Шулева - получи още по-голямо влияние след разместванията в правителството.

На първо ниво на умозаключенията от всичко казано по-горе и от много други факти може да се направи изводът, че Велчев е подал оставката си пред премиера в сряда вечерта като най- силен, макар и много рисков коз в борбата си за надмощие при взимането на истински важните за държавата решения.

Звучи много добре, много държавнически, много силно като политически ход и превръща Милен Велчев в един втори Бойко Борисов. Премиерът не приема оставката, Милен се връща на бял кон и сразява противниците си в правителството и управляващото мнозинство.

Прекалено хубаво, за да е вярно. Защото има и второ ниво на разсъжденията. На това второ ниво, като отчетем последните изказвания на сиамския близнак на Велчев - Красимир Катев, като претеглим на везните и непрекъснато увеличаващите се проблеми на кабинета Сакскобургготски, всичките рефлектиращи директно върху министерството на финансите, като наблюдаваме ежедневно безпомощността на митническата и данъчната администрация да се преборят с лобистите или направо с мутрите на сенчестия бизнес, а и като се замислим за очертаващата се сигурна трагична за НДСВ развръзка на местните избори и политическата криза след това, стигаме до по-логичния извод.

На децата едно по едно взе да им омръзва да си играят на министри и на управление на държавата. Забавлението свърши, сделките с външния дълг свършиха, развалиха им играта с резерва покрай избора на нов управител на БНБ.

Както каза Катев директно, вече не е интересно.

На Милен просто му дойде реда да му стане тегаво и досадно. Да продължава да се кара с Церовски, да му мърмори Кунева, да му иска пари Абрашев, да го псуват кметовете...

Затова много импулсивно, но и много чистосърдечно Милен казва, също като приятелчетата си, че не му се играе повече. Всички искат да си ходят вкъщи. Чакат ги спокоен живот, имоти и пари в Лондон и другаде. България се оказа, както много хора предричаха, краткотрайно забавление за младежите от големите банки. Гати, Пламен, сега и Милен...

Отиват си един по един.

Само Никито е твърде глупав дори да си тръгне навреме.

Ненаиграл се...