Намалелите инвестиции – аларма за кабинета

След множество прогнози за запазване на ръста или поне на обема на инвестициите в България през 2005 г., в понеделник БНБ изнесе предварителни данни за януари-декември, които за съжаление нямат нищо общо с розовите очаквания на Българската агенция за инвестиции.

Истината е, че България не само не е увеличила капиталовите вложения, но не е и запазила равнището им от 2,2782 млрд. евро през 2004 г., а ги е понижила до 1,876 млрд. евро. Така делът на преките инвестиции в Брутния вътрешен продукт от 11,7 на сто е намалял на 8.9 процента.

Спадът на преките инвестиции година преди очакваното членство на България в Европейския съюз би трябвало да е притеснителен факт. Досега именно присъединяването на страната ни към ЕС беше притегателна сила за немалка част от капитали, които искат да използват икономиката ни като трамплин към европейския пазар. Други западноевропейски компании пък пристигаха у нас с намерението да завоюват отрано позиции на евтиния пазар на активи и на работна ръка. Така че, съчетани с макроикономическата стабилност на страната и добрия стопански растеж, съвсем резонни бяха очакванията за продължаване на тенденцията за ръст на преките инвестиции.

Нещо обаче се обърка в годината на смяна на правителството

Още по време на проточилото се два месеца лятно сформиране на новия кабинет с мандата на спечелилата парламентарните избори с малко мнозинство БСП, се появиха първите симптоми на задържане на инвестиционните процеси. Нормално бе бизнесът да е по-предпазлив в такъв момент. Влошаването на стопанската конюнктура обаче продължи и през септември, и през октомври, когато правителството на тройната коалиция БСП - НДСВ - ДПС лека полека започна да влиза в крак и да очертава икономическата си политика. За капак в края на годината се оказахме с рекордна инфлация от пет години насам, двойно по-висок от прогнозирания търговски дефицит и изпълнена със скандали неуспешна приватизация на големите държавни активи. Резултатът – минус 402,2 млн. евро от преките инвестиции.

Според председателя на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев негативният резултат се дължи не само на провалените приватизационни процеси, но и заради зациклилото концесиониране. Няма никакво движение по проектите в инфраструктурата, токът за бизнеса поскъпна и увеличи разходите на компаниите, ограниченията в сферата на кредитирането възпират инвеститорите, коментира Данев за Mediapol. Вложителят не го интересува, че МВФ е наложило на българската банкова система мерки за овладяване на ръста на кредитирането, а наличието на тази ограничителна мярка в държавата, добави той. По думите му проблем е и това, че държавата се меси в определянето на цената на труда, а не оставя пазарът сам да стори това. На бизнеса се налага неодобрено от него повишаване на трудовите възнаграждения.

Застрашена е макроикономическата стабилност

Дефицитът по платежния баланс, който се прогнозираше да е над 7 на сто, а се оказа 14,9 процента, говори също за недоверието на инвеститорите, посочи още Данев. Ако не се предприемат веднага мерки за намаляването на отрицателното салдо по външнотърговската ни сметка, може и да не се запази макроикономическата стабилност на България, което ще се отрази негативно върху инвестиционните процеси през тази година, допълни шефът на БСК.

Има обаче и причини, които са извън страната ни, коментира Данев. Фактът, че западноевропейските икономики отчитат забавяне на икономическия растеж, няма как да не се отрази и върху инвестиционните процеси у нас. Затова, за да стане по-атрактивна за чуждите инвеститори, страната ни трябва да управлява по-ефективно държавните разходи и да намали администрирането, каза още той.  

Голяма част от намалението на преките инвестиции се дължи на липсата на големи приватизационни сделки, но това не е показател за лоша тенденция, посочи пред Mediapool и Лъчезар Богданов, анализатор на Индъстри Уоч. В същото време обаче се отчита ръст на инвестициите на “зелено” в сравнение с 2004 г., посочи той.

Приватизационната политика на кабинета – индикатор за инвеститорите

Банковото раздържавяване приключи, пред финализиране е и индустриалната приватизация, така че е нормално приходите по това перо да намаляват, каза Богданов. Големите държавни активи в енергетиката са в забранителния за продажба списък. Ако правителството не приватизира, това е индикатор за неговата ангажираност към управлението на стопанските капитали в страната. Тази ангажираност от своя страна привлича или отблъсква потенциалните инвеститори, допълни Богданов.

Като се има предвид обаче разнобоят в управляващата коалиция и в парламента относно големите и спорни приватизационни сделки, сигналите от България към чуждия бизнес със сигурност не са от най-добрите.

Датският посланик у нас например вече предупреди, че сагата с концесията на двете летища във Варна и Бургас, която бе дадена на “Копенхаген Еърпортс”, но върната от съда за ново разглеждане, може да направи датските компании предпазливи към инвестиционните си намерения в България. Същата концесия, оспорвана от един от останалите кандидати – немско-българският консорциум Фрапорт/БМ Стар, предизвика от друга страна и реплики от германското посолство за хипотетично влошаване на бизнес отношенията със страната ни. Продажбата на “Бояна филм” на американската компания “Ню Имидж”, станала с триста зора и куп условия през януари, също предизвика обтягане на нервите и пряка намеса на американския посланик Джон Байърли.    

Според Лъчезар Богданов кабинетът трябва да си даде ясна сметка дали ще прави приватизация само, за да отчита пари в платежния баланс, или с приходите от раздържавяване ще се инвестира в намаляване на данъчните и осигурителните тежести на фирмите и гражданите. Практиката показва, че в момента средствата от приватизация се стерилизират във фискалния резерв, вместо с тях да се вдигнат пенсиите и да се повишава покупателната възможност на населението, което пък ще се отрази върху потреблението и ще има ефект върху постъпленията в хазната, коментира той.

Богданов обаче смята, че данните за намалелите преки инвестиции през 2005 г. не са толкова тревожни и че няма промяна в бизнес климата в България. Според него има статистически изменения в данните заради това, че големите фирми вече финансират дейностите си в България с чужди кредити.

Няма причина за притеснения

Според съуправителя на Центъра за икономическо развитие Александър Божков също няма причина за притеснения заради данните за по-малкото вложения в българската икономика през миналата година. Забелязали сме и за предишни периоди, че първоначалните данни винаги са по-ниски от окончателните, коментира той. Истинските резултати за инвестициите през 2005 г. ще излязат през лятото и очаквам те тогава да се окажат в рамките на прогнозираните, каза икономистът. Но дори и да не е така, няма място за тревога, тъй като явлението за намаляване на вложенията година преди присъединяването си към Европейския съюз е било забелязано и при някои от новите десет страни членки в общността, допълни Божков. След това обаче са постигнали доста добра резултатност в привличането на капитали. По думите му не е притеснително намаляването на средствата от приватизация, защото за сметка на това растат финансовите инвестиции, както и приходите от българските емигранти, чиито преводи също се отчитат като преки вложения в икономиката на страната ни.

Божков е оптимист, че въпреки сегашните резултати през следващите години България ще запази положителната тенденция за привличане на преки инвестиции.