Наръчник на автостопаджията за жаргона на ЕС, II част

Когато се опитвате да разгадаете жаргона на ЕС, проблемът е, че половината от времето се нуждаете от политически речник, а през останалата половина - от географска карта, писа Бен Нимо от ДПА в статията си, чиято първа част БТА публикува на 13 август. Ето продължението:

Когато лидерите на Европейския съюз говорят за "Лисабонския дневен ред" или за "Декларацията от Манчестър" те имат предвид следното:

ЛИСАБОН: Лисабонският дневен ред (или Лисабонската стратегия), по който бе постигнато съгласие през март 2000 г., е план, целящ да превърне ЕС в най-конкурентноспособната

икономика в света до 2010 г. Подписаният през декември 2007 г. Лисабонски договор е споразумение между 27-те страни от ЕС, което цели по-лесното вземане на решения, отнасящи се за целия съюз и повишаване на престижа на съюза в чужбина.

Тъй като в миналото Европейският съюз изоставаше от ключовите си съперници САЩ и Япония в областта на иновациите, думата "Лисабон" се използваше, за да обозначи пропастта между целите на ЕС и неговите резултати. След като обаче на референдум на 12 юни Ирландия отхвърли Лисабонския договор, когато пишат "Лисабон" медиите имат предвид договора.

МААСТРИХТ: Подписаният през 1992 г. Маастрихтски договор създаде Европейския съюз като наследник на Европейската икономическа общност и определи законовите рамки на процеса, създал еврото.

Критериите от Маастрихт са стриктните правила за инфлацията и държавните разходи, които страните трябва да изпълняват, за да се присъединят към еврозоната. За последен път тези критерии се появиха на първите страници на вестниците през юли, когато финансовите министри на ЕС поканиха Словакия да стане 16-ият член на клуба на еврото.

МАНЧЕСТЪР: Името на титана в британския футбол е известно в Европейския съюз заради политическия призив, отправен от министрите на финансите през септември 2005 г., да не се реагира на увеличаването на цените на горивата с намаляване на данъците.

Декларацията от Манчестър почти не се споменаваше до сегашното покачване на цените на петрола, когато тя отново става актуална за министрите и те с все по-нервен тон се приканват един друг да не внасят разкол в редиците.

НИЦА: Договорът от Ница, подписан от лидерите на ЕС през 2001 г., внесе изменения във вътрешното функциониране на съюза с цел той да се подготви да приеме 12 нови членове между 2004 и 2007 г.

Основното актуализиране бе определянето на броя на гласовете, които всяка страна трябва да има при участието си в съветите на ЕС - от 29 за Германия до 3 за Малта.

Когато лидерите на ЕС преговаряха за Лисабонския договор през 2007 г., Полша, която щеше да загуби част от гласовете си по новите правила, настоя положенията от Ница да се запазят без промяна и лозунгът на Варшава на преговорите беше "Ница или смърт!"

ШЕНГЕН: Шенгенската конвенция, която влезе в сила през 1995 г., премахна граничните бариери между Белгия, Франция, Германия, Гърция, Италия, Люксембург, Холандия, Португалия и Испания. Със споразумението беше създадена Шенгенската зона, в която сега влизат всички сегашни страни членки без Великобритания, Ирландия, България и Румъния. Исландия и Норвегия, които не членуват в ЕС, са част от зоната.

Последният път, когато Шенген влезе на първо място в новините бе в края на 2007 г., когато зоната се разшири с девет от страните, които се присъединиха към ЕС през 2004 г.

ТАМПЕРЕ: За евросредите финландският град Тампере е свързан с правоналагането в съюза. Започнал през 1999 г., процесът от Тампере представлява поредицата от преговори, на които страните от ЕС обсъждат как могат да подобрят сътрудничеството по деликатни въпроси като правосъдието и вътрешните работи.

Този процес получи нов импулс на една среща на високо равнище в Хага през 2004 г., след което някои служители го "прекръстиха" на "Процеса от Хага".

Според някои дипломати обаче процесът предстои да получи нов стимул, когато Швеция поеме ротационното председателство на ЕС през втората половина на 2009 г. и затова трябва да се нарича "Процеса от Стокхолм".