Нараства натискът България да напусне Ирак

Натискът върху българското коалиционно правителство да изтегли военния контингент от Ирак нараства, след като две нови групировки се противопоставиха на участието на страната във водената от САЩ коалиция и подсилиха зараждащото се анти-военно движение в България.

Още две асоциации - "Граждани на България за България" и "Граждани срещу войната", базирани в Добрич и Монтана, на 6 август излязоха със съвместно настояване за незабавно изтегляне на войниците от международните стабилизиращи сили.

В подкрепа на исканията си те инициираха национална подписка, която се готвят да депозират в Народното събрание, Президентството и Министерския съвет на България на 1 септември 2004.

Техните настоявания бележат радикализация на антивоенната риторика в България. Една от основните опозиционни партии, БСП, препоръчва изтегляне на българския контингент през януари 2005.

Президентът Георги Първанов, бивш лидер на партията, вече предложи страната да преразгледа критериите си за участие в международни военни операции, като в бъдеще изпраща войници само на Балканите.

България е изпратила 480 души в командваните от САЩ сили в Ирак. След присъединяването си към НАТО през април, страната полага големи усилия да отговори на очакванията на новите си партньори.

Но два сериозни инцидента от началото на военната операция предизвикаха, а сега и укрепват опозицията на правителствената политика за активно участие в конфликта.

Първият инцидент беше бунтовническата атака срещу щаба на българската войска в Кербала на 27 декември миналата година, при която петима войници загинаха, а 26 бяха ранени.

Тогава правителството успя да избегне остър обществен дебат за военното участие в операцията в Ирак, въпреки критиките на опозицията и атаките от страна на някои маргинални политически групировки.

Второто събитие - кризата с отвличането на двама заложници, обаче, предизвика значително по-силна реакция. На 29 юни двама български шофьори на камиони бяха отвлечени и по-късно убити от групата на ал- Заркауи. Жестоката им екзекуция, която завърши с показването на запис на едно от обезглавяванията по Интернет, заглуши усилените, но неуспешни опити на правителството да спаси заложниците.

Ситуацията бе влошена още повече от факта, че по същото време терористичната групировка освободи филипински заложник, след като Филипините приеха да изтеглят войските си от Ирак.

След първоначалната си съвместна позиция, че София няма да се подчини на изнудването на екстремистите, българските държавници започнаха да изпитват съмнения за участието на България в международни военни операции.

Георги Първанов се отдели от общата позиция, като предложи преразглеждане на концепцията за участие в подобни мисии и постави под въпрос смисъла от българско военно участие извън района на Балканите.

Социалистите отидоха още по-далече. Техният лидер Сергей Станишев увери, че няма да поставя под въпрос отказа на правителството да преговаря с терористите, но след това настоя за цялостно преразглеждане на участията на страната във военни операции зад граница.

В последствие БСП внесе в парламента проекторешение, с което българските войски да се върнат от Ирак през януари 2005.

Станишев заяви, че предложението на партията му е в хармония с резолюцията на ООН от 8 юни, определяща графика на преминаването на Ирак към демократично управление и провеждането на избори до 31 януари 2005. Левицата подкрепи предложението, но без шанс да го прокара с 49-те си гласа "за" в 240-местния български парламент.

Ходът на Станишев очевидно е сдържан отговор на натиска от страна на множество малки комунистически и зелени групировки, които имат по-радикални схващания по въпроса и настояват за незабавно изтегляне на войските.

Сега двете граждански асоциации на практика добавят своя глас към нарастващата опозиция. Те отричат всякакви връзки с политическите сили и твърдят, че тяхната платформа е пацифистка.

"Ако политик дойде да ни предложи подкрепата си, ще я приемем", казва Нина Николова, председател на "Граждани на България за България". Тя обаче предупреждава, че асоциацията ѝ няма да обслужва никакви политически игри.

Петър Пенчев, председател на "Граждани срещу войната", също отказва групата му да бъде асоциирана с която и да е политическа партия, особено със социалистите. "Техните искания за изтегляния са прекалено условни, неясни и отдалечени във времето", обяснява той.

В действителност, обаче, двете групировки ще подпомогнат усилията на социалистите като опозиция на българското участие в Ирак - факт, който е силно неприятен за техните центристки и десни политически противници.

Бившият премиер Иван Костов обвини социалистите в популистка злоупотреба с обществения шок от трагедията на двамата жестоко убити заложници.

Лидерът на Демократи за свободна България, дясна опозиционна партия, определи хода на социалистите в парламента като покана страната да се подчини на исканията на терористите за изтегляне - само че с половин година по-късно.

Засега остава неясно колко далече могат да стигнат социалистите в исканията си, и колко сериозен може да стане натискът за изтегляне, доколкото политическите наблюдатели дават противоположни интерпретации на ситуацията.

Те са на едно мнение само за това, че е малко вероятно да настъпят драматични промени в политиката към Ирак преди следващите парламентарни избори през юли 2005.

БСП изглежда няма да прекрачат отвъд словесната критика към правителствената политика. Особено след като след връщането на Сергей Станишев от САЩ темата за Ирак изчезна от неговата риторика.

Според Андрей Райчев, политолог, свързан с Галъп Интернешънал, Станишев вероятно е казал на американските си домакини, че не би могъл да ги подкрепи открито, но няма и да им пречи.

Стояна Георгиева, главен редактор на аналитичнто интернет-издание Mediapool.bg, вижда нещата по друг начин. Според нея социалистите съвсем реално подкопават правителствената политика. "Тяхната кампания може да е само повърхностна и формулировките им може да са смекчени, но е факт, че те подхранват общественото недоволство от участието на страната в Ирак", казва тя.

*Статията е препечатка от Balkan Crisis Report, издание на Institute for War and Peace Reporting (IWPR). Balkan Crisis Report се издава с подкрепата на британския Форин офис и Държавния департамент на САЩ.