Нарастват исканията за демокрация в Близкия изток

Във въздуха внезапно се появи полъх от 1989 година. Близкият изток, един от последните региони в света с репресивно управление на корумпирани и самовъзпроизвеждащи се елити, бе докоснат от демокрацията. Режими, които изглеждаха колкото непоклатими, толкова и безчувствени, един по един приеха исканията за повече демокрация и отговорност - искания, които само допреди няколко месеца щяха да предизвикат преследвания, арести и дори мъчения за несъгласните.

Подобно на падането на комунизма, предизвикателството към авторитарните арабски режими се появи внезапно, вдъхна смелост на наплашените някога протестиращи и до голяма степен бе вдъхновено отвън.

Две неща по-конкретно подхраниха протестите в Ливан, които доведоха до неочакваната оставка на просирийски настроения министър-председател и шумното настояване на ливанците от почти всички политически течения за напускането на близо 14-те хиляди сирийски войници разположени в страната. Първото бе убийството преди две седмици на Рафик Харири, който бе премиер на Ливан през по-голямата част от последните 12 години и спаси страната от разпадане след дългата гражданска война. Второто бяха изборите в Ирак.

Ливанското негодувание към една окупационна сила, станала известна с участието си в контрабанда, изнудвания и сплашвания, расте от години. Сирийците, които през 1989 г. бяха приветствани като сила за прилагане на споразумението от Таиф за слагане край на продължилата 14 години ливанска гражданска война, прекалиха с оказаното им гостоприемство. Миналата година ООН призова за изтеглянето им от Ливан с резолюция на Съвета за сигурност, която бе цинично пренебрегната от Дамаск и повечето западни държави.

Сирийската тирания над повечето ливанци обаче продължи. Дамаск не се посвени да окаже натиск за приемането на конституционна промяна, даваща втори мандат на просирийски настроения ливански президент. Сирия също така налага желязно вето над всеки опит на Ливан да се помири с Израел.

Основателните подозрения, че една от многобройните съперничещи си сирийски разузнавателни служби е подбудител на убийството на Харири фокусираха негодуванието.

Това, което изкара хиляди хора на улицата обаче бе иракският пример. Много ливанци осъзнаха, че всички критики срещу опитите на САЩ да поощрят демокрацията са колкото користни, толкова и погрешни.

Иракчаните разбраха стойността на демокрацията и много от тях се възползваха от дадената им възможност.

Това послание бе разбрано не само от иракчаните. Президентът Буш отправи завоалирани критики към двама ключови съюзници на САЩ в региона, Египет и Саудитска Арабия, в обръщението си за Състоянието на съюза. Броени седмици след това саудитците произведоха първите свободни общински избори в историята си, а президентът Мубарак обяви, че тази година президентът на Египет ще се избира чрез общо гласоподаване.

Сирийският президент Асад, който до момента бе нерешителен и неефикасен във вътрешната си политика, отива в Саудитска Арабия в очевиден опит да представи изтеглянето от Ливан като елемент от общоарабска стратегия. Ще му се наложи да действа бързо.

Ливанските демонстранти се одързостиха, сирийските престъпни интереси са застрашени, а вътрешно разделеният режим в Дамаск се опасява от политическите последици от едно неорганизирано завръщане на недоволни войски. За Асад ще е мъдро да подкрепи един ливански референдум по въпроса дали сирийските сили да останат или да си заминат. По-добре да се вземе ясно решение сега, отколкото да се допусне парламентарните избори следващия месец да се превърнат в плебисцит по въпроса за сирийската окупация. Асад разполага със съвсем малко време да избегне лавината преди тя да го затрупа.

По БТА