Наследството на Садат

Навършиха се 25 години от историческото посещение на бившия египетски президент Ануар Садат в Йерусалим. С това свое посещение той промени естеството на израелско-арабския конфликт.

Обвързвайки икономическото бъдеще на Египет със САЩ, той направи възможно приемането на един ръководител на арабска държава от американците. Въпреки смелите си действия обаче Садат не успя да намери разрешение на израелско-арабския конфликт. Неговата еднолична дипломация не успя да постигне националните цели на Египет по отношение на Израел. Смелият му и неочакван жест не успя да промени три основни аспекта на конфликта, в които се съдържат три поуки, приложими и към сегашния конфликт с Ирак.

На първо място през 1977 г. Садат беше единственият лидер, склонен да решава важни въпроси, свързани с територията и признаването на Израел. Четвърт век по-късно Израел и арабските му съседи все още не могат да се споразумеят за окончателните граници и взаимното си признаване. Израелският министър-председател Менахем Бегин /1977-1983 г./ и Ануар Садат /и двамата лауреати на Нобелова награда/ съзнаваха, че за да бъде подписан мирен договор между двете страни, е необходимо Израел да отстъпи Синай на Египет. Успехът на американския президент Джими Картър като посредник в преговорите се дължеше именно на склонността на двамата лидери да приемат своите условия. Независимо от убийството на Садат през 1981 г. и изместването на вниманието на Запада към Персийския залив /свалянето на шаха от власт и възкачването на Хомейни, кризата с американските заложници, съветското нашествие в Афганистан и войната между Иран и Ирак/, допълнителното напрежение в региона не се оказа достатъчно основание за бъдещите американски правителства за продължаването на преговорните процеси.

На второ място, споразумението между Израел и Египет не доведе до промяна в отношението на арабските страни към еврейската държава. Въпреки че Садат твърди, че историческото му посещение в Израел е допринесло за преодоляването на психологическата бариера за признаването на Израел от страна на арабските държави, то не успя да промени съществено общественото настроение в Египет към Израел, евреите или ционизма. Въпреки че Израел и Египет подписаха мирен договор през март 1979 г., този договор не беше нищо повече освен обещание да не си обявяват отново война.

На трето място, едноличната дипломация на Садат сложи край на дипломатическите усилия от страна на администрацията на Джими Картър за постигане на траен мир при по-общи условия. Садат избра да води дипломатическия процес посредством временни споразумения в стила на постепенната дипломация на бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър.

Историята е тази. Арабските държави защитават националните си интереси с помощта на Запада. От края на 1980 г. САЩ са давали закрила на кувейтските петролни кладенци, заедно с международната коалиция изгониха иракския лидер Саддам Хюсеин от Кувейт, с тяхно съдействие палестинският лидер Ясер Арафат подписа споразуменията от Осло в градините на Белия дом и получи американското признание за палестинската кауза.

Сега Сирия се присъедини към коалицията срещу Саддам Хюсеин, като подкрепи резолюцията на Съвета за сигурност, призоваваща Ирак да се разоръжи. Арабските държави се опитват всячески да избегнат войната срещу иракския си съсед.

С приближаването на иракския конфликт, който изглежда неизбежен, се очертават няколко цели, базиращи се на поуките от миналото. Преди всичко, ако целта е да се отстрани Саддам Хюсеин и неговия режим от властта, нещата трябва при всички случаи да се доведат до край. Иракският народ, който живее в страх от своя сегашен диктатор, едва ли ще излъчи хора, които да формират ново правителство, ако по някакъв начин останките от стария режим биха могли да се реорганизират. С нарушаването на статуквото за ЕС, Арабската лига и САЩ се появява възможността да действат своевременно и да разделят израелците и палестинците. Нестабилността в района на Залива е недостатъчна причина за отлагането на енергийното споразумение с израелско-палестинската дипломация. Мнозинството от израелците и палестинците искат да се постигане такова решение, което да доведе до създаването на две държави, но тези народи не разполагат с достатъчно управленски кадри, за да могат да се справят с тази задача без чужда помощ.

Садат приближи значително арабските държави, САЩ и Запада. Краят на студената война, технологичната революция и глобализацията допълнително засилиха културната близост между народите. Атентатите от 11 септември 2001 г. подложиха Близкия изток на допълнителна проверка от страна на Запада. Когато приключи конфликта с Ирак, ще се получи още по-голямо сближаване с последствия от социално-културен характер с неизбежно политическо отражение.

По БТА