Настроенията срещу договора с НЗОК в медицинското съсловие се засилват

Болници оспорват в съда 14 медицински стандарта и наредби на здравното министерство

Настроенията срещу договора с НЗОК в медицинското съсловие се засилват

Все по-вероятно е да не бъде подписан Националният рамков договор (НРД) между Българския лекарски съюз и здравната каса за уреждане правилата за работа в системата и цените и обемите на медицинските услуги.

Освен Лекарският съюз, който за пореден път декларира в сряда, че е против сключването на договора с касата, срещу НРД се обявиха и още няколко организации, обединяващи болници и лекари -  сдруженията на частните болници, на общинските болници и на общопрактикуващите лекари. Освен това те оспорват в съда 14 медицински стандарта, с които се определят правилата за работа и изискванията в отделните специалности, както няколко наредби на здравното министерство.

Основното разминаване между Лекарския съюз и НЗОК продължава да е как ще се разпредели резервът на касата от 316 млн. лева. Искането на лекарите е да се отпуснат повече пари за извънболничната помощ. БЛС пък настоява да се увеличат средствата за личните лекари с 20 млн. лева, за специалистите в извънболнична помощ - също с 20 млн. лв. и за изследвания - с 22 млн. лв., или общо с 62 млн. лева. От НЗОК са склонни да се отпуснат от резерва допълнителни средства за извънболничната помощ, но наполовина от исканото от Лекарския съюз. Преди време здравният министър Петър Москов се обяви за увеличение в рамките на около 40 млн. лева, което пак е по-малко от исканото.
 
По повод обещанието на Москов за отпускането на допълнителни талони за прегледи и изследвания  зам.-председателят на БЛС д-р Галинка Павлова каза, че това са "добри намерения", но без допълнителни средства няма как да се изпълнят.

Освен това БЛС настоява да се увеличат цените на 44 клинични пътеки в областта на педиатрията, на уши-нос-гърло, на хирургия, на урология, на неинвазивна кардиология.

Съсловната организация също така иска вдигане на цените на някои прегледи в извънболничната помощ, но Москов се обяви против това. “Не е редно да се говори за ненаситни лекари, които искат увеличаване на цените, за да спечелят от това“, коментира обаче Павлова. Според лекарите сумите, които касата им заплаща за прегледите, са нищожни.

Дали съюзът ще подпише в крайна сметка Националния рамков договор за тази година, за да влезе в сила от 1 април, ще бъде обсъдено и решено по време на лекарския събор, който ще се състои на 26 и 27 февруари.

Ако все пак откаже, новите правила ще бъдат приети административно от Министерския съвет.

Междувременно от сдруженията на частните болници, на общинските болници и на общопрактикуващите лекари обявиха, че атакуват 14 медицински стандарта и няколко наредби на здравното министерство.

Медицинските стандарти най-общо уреждат правилата за работа и изискванията към болниците за отделните специалности. Сред оспорените стандарти са тези по акушерство и гинекология, педиатрия, гастроентерология, кардиология и кардиохирургия, анестезиология, неврохирургия, урология и др.

“В нито един от оспорените актове не е посочена целта на неговото приемане, причините за издаването на наредбата, липсват очакваните резултати, не е направен финансов анализ, нито оценка на съответствието с правото на Европейския съюз, няма оценка на въздействието върху стопанската дейност“, мотивираха се организациите.

“Скритата цел на медицинските стандарти беше да закрият общинските болници и ако това не може да бъде постигнато, да пренасочват изкуствено финансов ресурс към големите предимно държавни болници. Тази цел е постигната, но от това здравеопазването ни не стана по-добро“, смятат те.

“Стандартите са каймакът на административния терор“, каза д-р Николай Болтаджиев, председател на Националното сдружение на частните болници и допълни, че те са инструмент за груба регулация и за облагодетелстване на едни и закриване на други лечебни заведения.

В съда ще бъдат атакувани и текстовете на наредбите за профилактичните прегледи и диспансеризация, за удовлетвореността на пациента и за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.

Още от България