Натискът срещу кадрите на ДС ще започне след поканата за НАТО

В България наскоро беше приет закон за защита на класифицираната информация, който предизвика широк дебат в парламента и в обществото, заради няколкото си недостатъка. По какъв начин е решен въпросът в Чехия, къде са основните проблеми в аналогичния закон?

Чехия прие закон за защита на класифицираната информация през есента на 1999 г. Този закон всъщност влезе в сила след като страната ни беше поканена за членство в НАТО. Законът, който беше едно от основните изисквания за членство в алианса, има няколко основни недостатъка. Може би най-важното е, че няма възможност за обжалване на решенията на Службата за национална сигурност, която е отговорна за проверката на лицата, които ще имат достъп до класифицирана информация, която страната получава като член на НАТО, но и проверката на онези лица, които са на административни позиции, налагащи работа с класифицирана информация. Този текст беше атакуван пред Конституционния съд и съдът върна част от закона, но проблемът все още не е решен задоволително. Всъщност ние се опасяваме, че това може да окаже определено влияние и върху правителството, предвид незадоволителното ниво на прозрачност на процеса за проверка на лицата, работещи с класифицирана информация.

Това влияе ли на отношенията с партньорите от НАТО?

Със сигурност да. Макар че никой няма да го каже открито, но нашата страна по тази начин се превърна в ненадеждна за НАТО. Например имаше един случай, когато правителството на САЩ отказа да приеме договор с Чешката република за предоставяне на информация за ядрено оръжие, което е стандартен договор, който САЩ има с останалите страни-членки на алианса. Не съм сигурен как стоят нещата в Унгария и Полша, но в случая с Чешката република, САЩ отказа да предоставя такава информация.

Смятате ли, че това има връзка с недостатъците на закона?

Почти съм сигурен, че е така. Разбира се, САЩ никога не са казвали това открито, поне доколкото аз знам. Но посланието е ясно: "Ние не ви вярваме. Вие не защитавате информацията достатъчно добре, за да ви я предоставим".

Наскоро приетият в България закон беше атакуван от опозицията за сходни проблеми. Възможно ли е и по какъв начин това да повлияе на България, имайки предвид, че ние тепърва очакваме да станем членове на НАТО?

Според мен това може да повлияе. Но колкото и иронично да е, това ще стане след като страната ви бъде приета в НАТО. Защото нито една от страните-кандидатки всъщност не заслужава да бъде член на НАТО - ние не сме надеждни страни. Влиянието на старата комунистическа мрежа и на руската мрежа е толкова силно, че ние просто не сме надеждни. Но явно е взето политическо решение, което отделя настрана напредъка на страните в изпълнението на критериите и в резултат на това политическо решение може би България ще бъде приета в НАТО. Но тогава ще започне истинската борба и тя ще бъде за превръщането на страните ни в партньори, заслужаващи доверие. Това ще бъде проблемът за разграничаването на честните хора в нашите страни, които да координират усилията, да изграждат една добра политика и в последствие да окажат съответното влияние за прилагане на тази политика . Това ще бъде основната борба за страните от Централна и Източна Европа.

Как е решен в Чехия проблемът с бившите служители на комунистическите тайни служби и по какъв начин е гарантирано, че те няма да имат достъп до класифицирана информация?

В Чехия действа т.нар. лустрационен закон. Това беше голямо постижение, защото законът на практика забранява всички бивши агенти на Държавна сигурност, както и лицата, заемали ръководни длъжности в Комунистическата партия, да заемат публични длъжности. Този закон беше подложен на атаки от страна левите партии, но въпреки това той действа. Всъщност той стана част от новия закон за държавната администрация. Това е един добър елемент, който по някакъв начин компенсира недостатъците на закона за защита на класифицираната информация, но не напълно. Защото много от позициите, от които се интересува НАТО, не се покриват от лустрационния закон.

В България законът, който изискваше задължителна проверка за принадлежност към бившите служби за лица, заемащи публични длъжности, беше отменен. Изхождайки от опита на Чехия, какви смятате, че могат да бъдат последствията във вътрешно-политически, но и външно-политически план?

Това е един съществен проблем, тъй като мрежите на комунистическата система, които са силно повлияни от Русия, няма да бъдат идентифицирани. В случая на България, всичко ще зависи от процедурата в службата за сигурност, която ще дава разрешенията за достъп. Следователно в тази ситуация, ако българското правителство и българският парламент не бъдат по някакъв начин притиснати да приемат някакъв лустрационен закон, тогава трябва да се постави засилен акцент върху работата и процедирането на службата, която извършва проверката. И това, за което обществеността и всички в България трябва да се борят, е пълна прозрачност в работата на тази служба. Те, разбира се, ще се съпротивляват да направят работата си напълно прозрачна, като твърдят, че информацията, с която работят, е тайна, класифицирана и че не може да бъде предоставена на широката общественост. Това всъщност въобще не е така. Съществуват много малко неща, които са наистина тайни и не могат да бъдат разгласявани, както в полицията, така и в армията и т.н. Секретността е необходима в ситуацията на предприемане на конкретни действия, като например войната в Югославия. Тогава партньорите не можеха да предоставят информация за военните си операции на останалата част от света, защото тогава врагът би ги победил. Но иначе няма почти нищо, което да е толкова тайно. Така че, когато казват, че не могат да предоставят информация, че не могат да направят работата си по-прозрачна, бъдете сигурни, че лъжат. Същото се случва и в Чехия, както и в останалите пост-комунистически страни.

Възникнали ли са проблеми до този момент в Чехия с достъп до класифицирана информация с хора, които да са принадлежали към бившите служби за сигурност?

С проблеми от този тип се сблъскваме непрекъснато - ние имаме комунисти в правителството. Те присъстваха още от самото начало на промените. Но по отношение на работата на Служба за национална сигурност оказа се, че въпреки изискванията на закона, тази служба дава разрешения не само на хора, които са били част от комунистическия режим, но и дори на хора, които са участвали в структури на организираната престъпност. Наскоро имаше сериозен скандал, когато служител на службата за сигурност излезе пред телевизията и каза, че не се е съгласила с издаването на разрешение за заместник-шефа на чешката полиция. Тогава тя обясни, че причината за нейното несъгласие е била, че проверката е установила, че той е участвал във фирма, в която негов партньор е бил бивш агент на тайната полиция, който преди време е работил срещу НАТО в Брюксел.

Същевременно сме свидетели на това как на редица почтени хора не са предоставени разрешения. Така че без прозрачност, без възможността тези решения да бъдат обжалвани по съдебен път, тази служба може да се превърне в инструмент за политическа манипулация.

Неприемливо е също така, служителите в тази служба да се назначават от правителството. Това противоречи на едно от основните правила в демокрацията за разделение на властите и взаимното им уравновесяване. Този принцип предотвратява възможните злоупотреби с властта. Парламентът не може да бъде изключен от контрола върху подобен орган. За съжаление всички бивши социалистически страни страдат от това, че все още нямат работещи демокрации и действащи механизми за взаимно контролиране на трите власти.