НАТО - погребение с ведро настроение

В Рейкявик външните министри от НАТО се срещнаха с дипломат номер едно на Русия и вдигнаха тост за края на студената война. Съвсем между другото спуснаха поредния труп в гроба - тялото на НАТО като организация с военна мощ. Смъртта ѝ настъпи, когато след 11 септември американците се отказаха от услугите на НАТО в борбата срещу тероризма.

Съвет на 20-те -- това е вълшебната фраза, която отваря пред руснаците по-широко вратите на съюзническата квартира в Брюксел. Какво означава този висш съвет? Нищо друго освен говорилня.

Какво ще остане от Северноатлантическия съюз? Ще може ли той да се справя с новите предизвикателства? Какво всъщност ще бъде неговото предназначение?

Между Европа и Америка няма договор за друг пакт за сигурност освен НАТО. Дори само поради тази причина Съюзът е необходим. Чрез каналите на НАТО европейци и американци съгласуват действията си на Балканите. За Германия като неядрена сила съюзът, в който влиза Америка, представлява единственият щит срещу евентуално ядрено нападение. Европейците най-много ще загубят, ако НАТО се обезличи.

За Америка обаче, която води своята война срещу тероризма без НАТО, организацията има най-вече политическо значение. Дори и то обаче е с ограничен регионален обхват. Според американските стратези разширяването на Изток осмисля съществуването на НАТО. С приемането на пет до седем източноевропейски страни в НАТО през ноември в Прага, от блоковете в Европа ще остане точно толкова, колкото остана от Берлинската стена. Тогава НАТО ще гарантира онова, което ОССЕ записа на времето на своето знаме: сигурност за почти цяла Европа. Съвместно с Русия.

Впрочем, новият съвет НАТО-Русия е по идея на Тони Блеър.

"С европейците нещата винаги се решават много сложно. Европейците говорят на най-различни езици, Германия казва едно, Франция - съвсем друго. Това обърква нещата. Включително в борбата срещу тероризма. Европейците заемат позата на морализатори и критикуват света от позицията на хора, които живеят в сигурен и добре пазен свят". Думите са на Михаил Маргелов, един от най-авторитетните външнополитически съветници на Путин. Същото можеше да каже и някой американец.

Във Вашингтон ценят активната помощ, а не институциите на НАТО. След 11 септември руснаците осигуряват на Вашингтон секретна информация за Централна Азия и терористичните мрежи в района от Кавказ до Кашмир. Във войната срещу тероризма отдавна се действа на двустранна основа. Операция Трайна свобода служи като модел. Отделни държави подпомагат антитерористичния поход на американците, всеки помага според възможностите си и според потребностите на Вашингтон.

Европейските дипломати периодически се оплакват, че американците лишават от съдържание международните организации и международното право. Те имат предвид собствената си маловажност. Макар че всъщност самите те отдавна сключиха двустранен договор с Америка. Към централното командване на американските въоръжени сили във Флорида, което отговаря за Афганистан и Близкия изток, са командировани европейци. Най-добрите щабни офицери от страните на НАТО предпочитат да работят в подобни регионални командни структури, вместо в комитетите на НАТО. Отдавна вече е реалност доктрината на Пентагона, подчинена на принципа "Мисията определя коалицията".

НАТО в разширен състав и с руско участие не може да съперничи на подобни командвания. Тъй като участниците в Брюксел са твърде много на брой, и отгоре на всичко са длъжни да постигат консенсус. Подобна организация може да играе ролята на агенция за европейска сигурност. Но не и нещо повече.

Ако европейците искат да отстояват интересите си или да предотвратяват опасности извън континента, главната квартира на НАТО не би могла да им помогне много. Днес американците възлагат на европейските държави поотделно изпълнението на глобални задачи. На германците им е разрешено да кръстосват с кораби край Джибути и да командват международните полицейски части във водите край Африканския рог. Един ден подобни поръчения ще възлага централното командване за европейска отбранителна политика и политика на сигурност. Ако обаче нещата се развият зле за Европа, големите сили от ЕС ще продължат да се боричкат за задачи и така все повече ще се превръщат в световнополитически пионки.

По БТА