НАТО е против преследване на журналисти заради изтичане на тайни

НАТО оставя всяка страна сама да реши как да пази класифицираната информация, но е много важно да не се нарушава свободата на словото и медиите. Това заяви вторият секретар на посолството на САЩ у нас Дими Леон Лаудер на дискусия, посветена на наказанията за разпространението на класифицирана информация, предвидени с промените в Наказателния кодекс.

Дискусията бе организирана от Българската медийна коалиция и фондация "Отворено общество". Сред присъстващите обаче нямаше нито един представител на управляващите.

По думите на американския дипломат в САЩ наказанията за разпространение на секретна информация застигат правителствените служители, защото "те са отговорни, когато има изтичане на класифицирана информация".

"Наказанието за тях може да е лишаване от правото на достъп до секретни сведения, уволнение от работа и в много редки случаи - затвор", обясни Дими Леон Лаудер.

Той разказа конкретен случай с известния американски журналист Робърт Новак, който разпространил името на агент на ЦРУ. "Правителството се интересува кой е служителят, предоставил информацията на Новак и ако го открият, ще го накажат", каза Лаудер и подчерта, че за самия журналист няма наказание.

Според последните промени в Наказателния кодекс, които парламентът прие на първо четене и сега предстои да се гласуват на второ, се създава нов раздел, отнасящ се до нерегламентирания достъп до класифицирана информация.

До 6 години затвор е санкцията за разпространяване на такъв вид информация. Лишаване от свобода от 10 до 15 години се предвижда, ако от това деяние последва застрашаване или тежки вреди на националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред. Ако длъжностно лице изнесе класифицирана информация, наказанието е от 5 до 20 години, в зависимост от степента на нанесените вреди.

Когато представяше проекта вътрешния министър Георги Петканов обяви, че наказанията се отнасят до всеки, както е записано в закона, което значи и за журналисти.

Представители на неправителствения сектор, както и журналисти алармираха, че с тези текстове са създава възможност за преследване на журналисти.

"Подобен радикален подход към защитата на класифицирана информация противоречи на Европейските стандарти и международните документи, по които България е страна", се казва в становище на "Правна инициатива" към "Отворено общество, което е адресирано до шефа на парламента Огнян Герджиков и шефката на правната комисия Анелия Мингова.

В становището се посочва практиката на Европейския съд по правата на човека, според който основно право на обществото, е да получава достъп до информация. Напомнени са Йоханесбургските принципи за националната сигурност, които гласят, че никой не може да бъде наказван от съображения за националната сигурност, ако разкритието не носи вреда и няма вероятност наистина да навреди.

Според депутата от Коалиция за България Михаил Миков, който бе на дискусията, абсурд е да се въвежда в Наказателния кодекс текст, който гласи, че се наказва и заплахата за външната политика. "Абсурдно е да се мисли, че външната политика може да бъде обект на засягане", обясни Миков.

Свидетели сме на опити да се ограничи свободата на словото, обяви и депутатът от ОДС Йордан Соколов.

Той посочи като примери спирането на предаването "Гласове" по БНТ на Явор Дачков и на сутрешния блок на Нова телевизия с водещ Милен Цветков, което според слуховете било заради конкурса за национален лиценз.

"Много често управляващите започнаха да се скриват зад защитата на класифицирана информация", обяви Соколов.

Подобна констатация направи и Александър Кашъмов, адвокат към програмата "Достъп до информация". По неговите думи големите проблеми са "проблемите секретност и свръхсекретност".

"Тенденцията към презастраховане е масова и тя води до свръх засекретяване", каза Кашъмов и допълни, че в настоящия момент се дава възможност стратегически поръчки на МС да бъдат превръщани в държавна тайна и засекретявани.

Като пример Соколов пък посочи делото срещу Бриго Аспарухов за унищожаването на досието на бившия банкер Атанас Тилев.

"Това е дело, което прокуратурата прекрати очевидно в нарушение на закона, и сега когато ВСС иска да им го предоставят, прокуратурата отговаря, че ще го даде, само ако 25-те члена на съвета покажат, че имат допуск до класифицирана информация", посочи депутатът от ОДС.

Соколов поиска още да се извадят някои детайли от списъка с държавната тайна.

Самата шефка на Държавната комисия за защита на класифицираната информация Цвета Маркова на няколко пъти призна, че има злоупотреба с надкласифициране на информация - т.е. поставяне на по-високо от необходимото ниво на защита. Тя отбеляза също, че отговорност за опазването на тайните трябва да носят преди всичко служителите, които работят с тях.