НАТО не е подарък, а отговорност

Защо направихте това процедурно предложение - депутатите в пленарната зала на парламента с ръкопляскания да благодарят на Иван Костов за усилията му за НАТО?

Трябва да има някаква историческа справедливост. Съвременниците обикновено са груби към собствената си история, включително и към историята, в която те са участвали. Вероятно това е обяснимо, тъй като историческите разстояние позволяват по-добра оценка. Но няма никакво съмнение, че вдъхновител и двигател на изминатия път от 1997 г. до днес е Иван Костов. Той е генераторът на тази политика. И българското общество би трябвало да му отдаде заслуженото, ако е така обединено за членството на България в НАТО.

Но останалите парламентарно представени политически сили не уважиха Костов и отказаха да ръкопляскат заедно с депутатите от ОДС?

Очевидно те са се повлияли от моментните политически страсти. Но ако наистина мислят за България така искрено, както го декларират, би трябвало да отдадат заслуженото на всеки, който е допринесъл. Както впрочем ОДС отдадоха заслуженото и на сегашното правителство, и на президента Георги Първанов.

Кои бяха най-големите препятствия по пътя на България към НАТО?

Собственото ни осъзнаване за това, дали принадлежим към свободния свят. Все още, струва ми се, това е най-основната ни пречка.

Мнозина гледаха на НАТО като на някакъв подарък. НАТО не е подарък, а е отговорности.

Тези отговорности могат да се носят само тогава, когато си убеден, че трябва да защитаваш правата и свободите на своя съсед по същия начин, както отстояваш своите права и свободи. Т.е. принципът на солидарност. Струва ми се, че отсъствието на солидарност в българското общество все още пречи на осмислянето на всичко това.

Кои бяха най-трудните решения до днешната покана?

Несъмнено това беше ключовият момент на войната в Косово. Когато се изправихме срещу Милошевич, който беше олицетворение на злото, защото погазваше човешката свобода и човешките права.

Бяхме в малцинство тогава, защото като че ли хората не искаха да бъдат солидарни със страданията на косовските албанци, така както българите се огъваха, когато прогонваха от България толкова много турци. Защото през 1989 г. в България се извършваше същото етническо прочистване, слава Богу, без кръвопролитие.

Ето тогава, според мен, се искаше истинска политическа смелост, за да застанеш на страната на човешките права и свободи. Защото страничният шум, политическият фон беше много тежък.

Непрекъснато имаше демонстрации срещу войната, това беше непопулярна война. И в крайна сметка ние всички тогава взехме много тежко решение, но сега знаем, че то е правилно, защото то ни отведе към преговорите за ЕС и то ни отведе към днешната дата в Прага. Тогава се проявихме като истински съюзници.

Кои са най-важните стъпки, които ни предстоят преди ратификациите за пълноправното членство на България в НАТО?

Има два проблема - единият политически, другият чисто технологичен.

Политическият проблем е да не са допусне социален разпад в българското общество, който да постави под въпрос демократичното устройство на България. Правителството има много тежка отговорност със спадащото доверие, поради несъстоятелната си политика, за това да запази демокрацията в България. Защото в противен случай, следващият популист, който дойде, може да постави под много сериозен въпрос най-важното изискване за членство в НАТО - България да бъде демократична страна.

На второ място мнозинството носи отговорност и за това как България ще бъде надежден съюзник. Надеждността преминава през това да се ликвидират всички корени, които могат да предизвикат носталгия по комунизма. Защото ефектът от носталгията по комунизма е същият, какъвто би бил и от популизма - поставяне под въпрос на демократичните убеждения и демократичното устройство на България.

От технологична гледна точка, това означава един път завинаги да се скъса с комунистическата Държавна сигурност и нейните бивши служители да бъдат извадени от службите за сигурност, защото на тях не може да се разчита, когато трябва да изпълняват своите съюзнически задължения.

На второ място, трябва да се поправи грешката и да се отворят архивите на ДС, за да знаят всички каква е била нашата история. България днес отива в друга цивилизация - евроатлантическа цивилизация. Там осъждат нацизма и комунизма по един и същ начин. Следователно, ако ние не отворим тази страница чрез архивите на ДС, която впрочем е воювала срещу свободния свят, към който ние днес се присъединяваме, това не може да стане. Ето защо смятаме, че това е историческа грешка и тя трябва да бъде поправена.

Трябва да продължи убедително и ускорено реформирането на българската войска, която да бъда оперативно съвместима с войсковите частите на другите страни от съюза. Това ще върне достойнството на българските офицери и българските войници, и те ще се чувстват със сигурност много по- добре и много по-стабилно в своята професия.

Разбира се, трябва да бъдат извършени и промени в Конституцията, които да обхванат много по-широк диапазон от държавното устройство - да речем не само съдебната власт, която е длъжник към справедливостта, но те да обхванат също и самото устройство на държавата. Ние трябва да вървим към децентрализацията, към едни много по-отговорни правителства и парламенти. Защото днес и правителство, и парламент, не са ползват с доверието на обществото.

Боя се, че все повече и повече изтънява политическата воля на този парламент, на това мнозинство и на крепеното от него правителство, да свърши всичко това. Изтънява под бремето на много тежките задачи и на неспособността да се справи с тях.

Защо има страх у българското общество да се дават летища, пристанища за бази на НАТО, а едновременно с това всички сме за влизане в Алианса?

Защото са му го насаждали, защото никой не е обяснил на българското общество, че това е част от задълженията като съюзник. Пак ще повторя, че всъщност във всичките тези години на подготовка за НАТО, особено през последната година, не беше обяснено, че НАТО не е подарък, а споделена отговорност с всички останали съюзници.

И не е необходимо да се прави само от трибуната на парламента, а трябва всекидневно да се обяснява от всички. Ние носим своите ангажименти - да, ние ще даваме пристанище, да, ще даваме бази, ще правим всичко онова, което и останалите съюзници правят.

Ние не може да очакваме някой друг да защитава нашата свобода, това е солидарно занимание.

Какво трябва да бъде поведението на България при конфликт срещу Ирак?

Поведението на България трябва да се определя преди всичко от международно правните норми. От политическата оценка за нарушение на международноправни норми и от собствената си решителност да бъде част от световната коалиция срещу тероризма и срещу разпространението на оръжия за масово поразяване. От тази гледна точка, отговорност на българското правителство е да обясни на обществото какво точно трябва да прави, какво точно трябва да поеме като отговорност. То не може да изненадва българското общество без мотивирани предложения към него как да подкрепи сегашния атлантически избор на България.

Кое ви впечатли от заявеното днес от трибуната от лидерите на БСП Станишев и на ДПС Доган?

Те не се отклониха от общата тенденция да се говори за това, което ни предстои, а не толкова за онова, което е стореното. И при Станишев, и при Доган, това е обяснимо. Станишев оглавява партия, която едва в последно време се присъедини към общия ни път към НАТО. А Доган сега е в управлението и не би искал да отдава необходимото на предишни правителства.

От друга страна, специално в изявлението на Ахмед Доган ме впечатлиха думите за цивилизационния избор и системата за ценности. Аз напълно споделям онова, което той каза. Това предстои на България. Ако все повече българи не разберат, че свободата и защитата на човешките права са всъщност в основата на защитата на свободния свят, тогава няма да сме си осмислили членството си в НАТО и ще бъдем само консуматори на сигурност, а не инвеститори на тази сигурност.