НАТО не е загубил значение

Високопоставен американски представител отхвърли твърдението, че НАТО е изгубила от значението си след 11 септември или че ролята ѝ на организация за колективна отбрана е отслабнала.

Постоянният представител на САЩ в НАТО Никълъс Бърнс отхвърли категорично критиките, че САЩ са изтласкали военния алианс в периферията след 11 септември като не са потърсили съдействието му.

След терористичните нападения НАТО за първи път в 53-годишната си история се позова на член 5, който постановява, че нападение срещу една страна-член представлява нападение срещу Алианса в цялост. Колективно или индивидуално, държавите-членки биха могли да помогнат на нападната страна.

Бърнс, бивш посланик в Гърция и бивш говорител на Държавния департамент, заяви, че НАТО "ще остане несъмнено организация за колективна отбрана. Не виждаме причина за промяна. Невъзможно е САЩ да подкрепят едно свиване на ключовата роля на НАТО като първостепенна отбранителна организация".

Високопоставени дипломати от НАТО обаче говорят за "изгубване на посоката" и за липса на "ясна стратегия" на организацията, която свърза САЩ и Европа в трансатлантически съюз по време на Студената война, когато врагът, бившият Съветски съюз, бе ясно определен.

Бърнс поддържа тезата, че НАТО си е поставила ясни цели преди срещата на върха в Прага през ноември, където до седем нови страни може да се присъединят към сегашния 19-членен съюз.

На първо място, казва Бърнс, тя трябва да посрещне новите предизвикателства на неконвенционалната война "чрез постигане на по-голяма гъвкавост във военната структура и в капацитета си за ответен удар и да развие и придобие нови технологии".

На дело НАТО ще продължи да осигурява ядрения и отбранителния чадър срещу евентуално широкомащабно нападение над Западна Европа. "Това са потенциални заплахи. Не можем да ги подминем. НАТО олицетворява политиката, гарантираща защитата на континента, и на двата континента".

Все пак Бърнс и генералният секретар на НАТО лорд Робъртсън са единодушни, че европейците, за разлика от САЩ, по-бавно подобряват възможностите си и по-бавно увеличават военните си разходи. Това разширява пропастта по отношение на технологиите и разходите между двата континента.

Другата цел е разширяването на НАТО, което се очаква да включи трите балтийски държави, Словения и евентуално Словакия, България и Румъния.

Бърнс обаче твърди, че има "два теста" за разширяването. "Дали новите членове ще засилят Алианса или ще го отслабят? И дали можем да сме сигурни, че всеки от новите членове е дълбоко привързан към демокрацията и ще постигне политическа стабилност?"

Военните в НАТО задават и други въпроси, най-вече за това как един разширен съюз от 26 членове ще продължи ефективно да взема решения, ако се запази консенсусът. Дори лорд Робъртсън намекна, че натовските институции се нуждаят от реформиране. Но дипломатите възразиха, че много членове биха се възпротивили на вземането на решения с мнозинство.

Тук се поставя спорният въпрос за отношенията на НАТО с Русия, като се има предвид, че някои държави-членки не са много склонни към сближаване на Алианса с Москва и други, които вярват, че това би направило Европа по-стабилна.

Все пак Бърнс се надява, че до срещата на външните министри в Рейкявик идния месец ще може да се създаде Съвет НАТО-Русия, който да разпростре сътрудничеството върху много въпроси като оръжията за масово унищожение, събирането на разузнавателна информация и мироподдържащите мисии.