НАТО няма да може да се държи настрана при евентуална гражданска война в Македония

НАТО няма да може да се държи настрана при евентуална гражданска война в Македония - до този извод стига вестник "Франкфуртер алгемайне цайтунг" в обширен анализ на сложната обстановка в съседната ни страна.

Авторите на статията, заемаща половин вестникарска страница и илюстрирана с карта на региона, Николас Бусе и Райнхард Фезер разглеждат вероятността за политическо решение на конфликта в Македония, за евентуално привличане и "обвързване" на т.нар. АНО в процеса на преговори и най-тежкия вариант - по-нататъшното изостряне на обстановката.

Вестникът смята за невероятно и неправдоподобно правителствата на съседните държави да се намесят пряко, ако обстановката в Македония се изостри още повече. Припомня се, че "македонският въпрос" е бил до 1945 г. една от съществените причини за постоянно неспокойствие на Балканите още от XIX век и причината за Междусъюзническата война през 1913 г. Изтъква се обаче, че този въпрос не играе днес роля нито сред обществеността, нито в правителствената политика на съседните държави. България и Албания искат да влязат в НАТО и ЕС и поради това избягват всичко, което би могло да разсърди западноевропейците. Сърбия пък на свой ред поради икономически причини е зависима от благоволението на Запада.

В едно обаче мнозинството експерти са единодушни, продължава високоавторитетният всекидневник, ако в Македония избухне гражданска война, тогава НАТО "няма да може да гледа безучастно и бездейно". От една страна, разположените в Македония войници от КейФОР се излагат на опасност, тъй като те оттам организират снабдяването с материали и боеприпаси на частите в Косово. Ако сраженията между АНО и македонските сили за сигурност станат отново ожесточени, тогава много бързо може да стане твърде несигурно и опасно за КФОР. Този проблем би могъл да бъде решен с изтегляне на КФОР от Македония, но тогава снабдяването за Косово ще трябва да става отчасти през Сърбия или Черна гора.

В анализа на "Франкфуртер алгемайне цайтунг" се подчертава, че политическите последици от евентуална гражданска война в Македония биха били "много силни, страшни" за региона. От една страна, не трябва да се подценява въздействието на възможните бежански потоци върху съседните държави. Засегната би била преди всичко България, при това в два аспекта - като цел за намиране подслон от бягащи македонци и като транзитна страна за албанци, които искат да стигнат до Турция. Досега България беше фактор на стабилност в региона, изтъкват Николас Бусе и Райнхард Фезер, който неведнаж е посещавал нашата страна, а наскоро отразяваше и парламентарните избори у нас. Не може обаче точно да се предвиди и каже, как бъдещото правителство на България, съставено от движението на бившия цар Симеон Втори, би процедирало с бежанска вълна в страната.

От друга страна, ако АНО постигне разделяне на Македония, то това би дало силен подтик и на стремежите към независимост в Черна гора и Косово. Хърватските екстремисти в Босна също биха се окуражили, за да постигнат със сила хърватско-босненска държавица. Най-важният принцип на политиката на Запада към Балканите през изминалите години - да не се прокарват нови граници на Балканите по етнически критерии, би бил поставен по този начин под въпрос, подчертават авторите на анализа във вестника. Затова именно по мнението на много познавачи на военната обстановка на Балканите, на НАТО не остава в крайна сметка нищо друго, освен да се намеси с военна сила, ако избухне гражданска война в Македония, заключава "Франкфуртер алгемайне цайтунг".

© Copyright Mediapool