НАТО променя облика си

Три години след последното разширяване на НАТО, когато Унгария, Чехия и Полша бяха приети в западния отбранителен съюз, се подготвя приемането на нови членове. В края на ноември държавните и правителствени ръководители на 19-те вероятно ще предложат членство на още седем източноевропейски страни. В резултат на това алиансът ще включва десет държави, които по време на студената война се намираха под политическото влияние на Москва. "Алиансът ще промени съществено облика си", смятат в централата на НАТО в Брюксел.

На започващата днес в Рейкявик среща на външните министри от НАТО ще се предприеме стъпка, която се тълкува като най-важната предпоставка за разширяването на съюза. НАТО и Русия ще задълбочат сътрудничеството си в съответствие със споразумението от 1997 г., което бе блокирано заради кризата в доверието, последвала войната в Косово. В бъдеще представителите на Москва в Съвета НАТО-Русия ще бъдат третирани като равноправни партньори при обсъждането на голям брой теми, свързани с политиката на сигурност.

Президентът Владимир Путин се надява, че чрез Групата на 20-те ще може да упражнява по-голямо влияние върху отделните държави от НАТО, отколкото досега. В Съвета "19 плюс 1" държавите от НАТО само информираха Москва за вече съгласуваните си позиции. Заради перспективата да сближи своята империя с Алианса, Путин преглътна неизбежното приемане на балтийските държави в НАТО, което досега отхвърляше. "Благодарение на новото споразумение Русия излиза с достойнство от заплетеното положение", е мнението на дипломатите от НАТО.

Още през 1997 г. Литва, Латвия и Естония бяха сред първите в списъка на кандидатите за членство в НАТО. Алиансът обаче взе под внимание факта, че Москва проявява особена чувствителност по този въпрос. Сега сред първите е и Словения, която отговаря на военно-политическите и икономическите критерии за членство.

Има обаче големи предубеждения към Словакия, където бившият премиер и националист Владимир Мечиар би могъл след изборите през есента отново да влезе в правителството и дори да оглави новия кабинет. При последния си мандат Мечиар се противопоставяше на интегрирането на Словакия към Запада. Отношенията с ЕС и НАТО видимо охладняха.

Случаят с България и Румъния - Франция от години настоява за тяхното интегриране, а от няколко месеца и САЩ се обявяват най-активно в тяхна подкрепа - хвърля сянка на съмнение върху надеждността на политиката на разширяване на НАТО. "В продължение на години двете страни ще останат парализирани. Там цари абсолютен дефицит", е съкрушителното мнение на дипломати от НАТО. След некоординираната подготовка около приемането на Полша, Чехия и Унгария НАТО разработи програми за адаптация, резултатите от тях се оценяват ежегодно. Плановете включват реформи във военната сфера, но отчитат също и икономическите промени. България разполага с "изключително стара руска техника", набавянето на нова върви твърде бавно. Поради липсата на перспектива за разкриването на работни места в частния сектор на икономиката София не е съгласна да съкрати твърде големия числен състав на въоръжените си сили, смятат в Брюксел.

Генералният секретар на НАТО лорд Робъртсън очаква през ноември шефовете на алианса да излязат с добре обмислено решение. Междувременно еврокомисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген пледира за приемането на двете държави от Югоизточна Европа. Ферхойген иска да спести на София и Букурещ евентуален двоен отказ, след като те няма да бъдат сред десетте държави, които през 2004 г. ще бъдат приети в ЕС. "Няма да е възможно да се аргументира евентуален отказ", каза неотдавна председателят на европейската комисия в Бундестага Фридберт Пфлюгер. Дипломати от НАТО предполагат, че след 11 септември алиансът ще измести на заден план изпълнението на критериите по присъединяването и ще поставя ударение върху политическите съображения, воден от желанието да стабилизира югоизточния си фланг.

По БТА