НАТО променя военнита си стратегия

НАТО се подготвя да приеме радикално нова военна стратегия, която изцяло ще промени формата и мисията на най-важния световен военен алиана, посочиха представители на военни пакт и правителствени представители от десетина европейски държави.

В серия интервюта те отбелязаха, че планираните промени, които ще бъдат включени в дневния ред на срещата на върха в Прага, ще обновят Алианса повече отколкото приемането на седем нови членки от Източна Европа. Решението за тяхното присъединяване към алианса беше взето през лятото, но официалните покани трябва да бъдат оправени на срещата в Прага.

Ръководителите на страните-членки на НАТО ще оповестят плана за създаването на многонационални сили за бързо реагиране от около 21 000 войници, което ще позволи на Алианса да предприема бързи действия срещу новите заплахи дори далеч от Европа. НАТО може да оповести плановете си да се сдобие с нови самолети и друга военна техника, което ще позволи на войниците на пакта да бъдат изпращани на мисии след едноседмична подготовка.

"Ние разграждаме стария Алианс и изграждаме нов, който да може да посрещне заплахите от тероризъм и оръжия за масово унищожение", посочи американският посланик в НАТО Никълъс Бърнс. Той е един от групата представители на НАТО, която настоява за промени в структурите на организацията. Те смятат, че промените ще позволят на НАТО да отговаря на заплахите за сигурността на членките на Алианса - дори ако тези заплахи са далеч извън Европа.

Бордът на директорите на НАТО - Северноатлантическият съвет, договори ново споразумение в този смисъл по-рано тази година. Споразумението беше ратифицирано от външните министри на Алианса на срещата в Рейкявик през пролетта. След дългогодишни спорове дали НАТО трябва да действа извън Европа, външните министри се споразумяха, че алиансът трябва да разполага със сили, които да бъдат изпращани бързо навсякъде по света, за да се справят със заплахи за агресия срещу всяка държава-членка. Това беше важна стъпка към осъществяването на идеята за създаване на сили за бързо реагиране.

"Решението беше взето тайно, но всички осъзнават неговото значение", заяви западен дипломат от НАТО, запазил анонимност. "Никой не желаеше въпросът да стане обект на спорове в държавите-членки".

Споразумението от Рейкявик беше засенчено от съобщението за подписания същия ден договор за създаване на Съвет Русия-НАТО, по силата на който Москва стана нещо като асоцииран член на алианса.

Освен очакваното разширяване на Алианса със седем нови членове и създаването на новите сили за бързо реагиране, представителите на Алианса очакват на срещата в Прага да бъде обявено, че групи от страни-членки на НАТО заедно ще наемат американски самолети-цистерни и транспортни самолети. Германия стои в основата на решението за наемане на транспортните самолети С-17, тъй като Берлин ще поеме по-голямата част от разходите, но според дипломати от НАТО германското правителство още не е взело решение по въпроса. На срещата в Прага лидерите от НАТО могат да се споразумеят и за покупката на разузнавателни самолети JSTAR, които разполагат с усъвършенствано електронно оборудване за проследяване на наземни цели и разузнаване при операции на НАТО.

Дипломатите се опитват да постигнат съгласие по плана за колективния отговор, в случай че някоя държава използва оръжия за масово унищожение - биологични, химически или ядрени. Членовете на алианса ще съобщят и плановете за ограничаване на броя на командните центрове и щабквартирите и преориентирането на останалите към изпълнението на нови задачи.

Всички споменати инициативи са предизвикани от събитията от 11 септември 2001 г. и последвалото прозрение, че старата НАТО - организация за колективна сигурност, която беше създадена да защитава Запада от съветска инвазия, рискува да стане напълно неефикасна в свят, доминиран от заплахата на тероризма.

Продължилият десет години спор дали Алиансът трябва да действа извън зоната си, т.е. извън Европа, "изчезна заедно с кулите на Световния търговски център", заяви френският посланик в НАТО Беноа Д' Абовил. Французите, които дълги години се отнасяха скептично към сътрудничеството с НАТО извън Европа, а често и в Европа, промениха мнението си. "Смятаме, че НАТО се движи в правилната посока", заяви Д' Абовил.

"Доверието в НАТО идва от способностите на Алианса", подчерта генералният секретар на организацията Джордж Робъртсън. "Срещата в Прага ще предостави на Алианса нужните средства, за да се пригоди към променения свят," допълни той.

Дипломати от НАТО признаха, че споразуменията от Прага ще бъдат знак за волята за промяна. Реалното им прилагане ще отнеме време и ще трябва да получи финансовата подкрепа на правителствата на страните-членки. Дори с новите си възможности, НАТО ще предприеме действия, само когато всички държави-членки постигнат съгласие по дадения въпрос. Евентуалната военна операция срещу Ирак може да се окаже първото изпитание за Алианса.

След като САЩ предложиха през пролетта идеята създаването на сили за бързо реагиране от 21 000 войници да се подкрепи от онези държави-членки на НАТО, които сами изявят желание за това, тя получи учудващо голяма подкрепа. Отчасти поради ентусиазираната реакция, американският министър на отбраната Доналд Ръмсфелд официално издигна идеята на срещата на министрите на отбраната във Варшава през септември.

Новата армия ще се основава на принципа на "отделния принос" от държавите-членки, дори от най-слабите и от тези на най-ниско ниво в технологичното си развитие страни.

Според дипломат от алианса Чехия например може да допринесе със специалистите си в биологичната и химическата сфера, Румъния - със специално обучените планински военни части или военна полиция.

Тези части ще да бъдат присъединени към ново командване на НАТО и ще са на разположение на ротационен принцип за по шест месеца, като имат готовност да бъдат дислоцирани за много кратък срок и да се издържат на бойното поле в продължание на 1 месец. Те ще се подгтовят съвместно за предстоящи общи операции и ще бъдат оборудвани с нови технологии, която ще им даде максимална гъвкавос и ефективност.

Идеята за ниши на принос е това, което ще развие или ще съсипе тази организация, казва Карел Кованда, чешкият посланик в НАТО, защото тази концепция дава шанс всеки член да прави нещо важно за Алианса. "Това дава на малките нации нещо, което може се нарече самоуважение".

Идеята за отделния принос спечели популярност и защото страните-членки ще могат да съобразяват, с какво могат да допринесат, без да увеличават военния си бюджет. САЩ отделят около 3,5 процента от брутния си вътрешен продукт за отбрана, но много европейски държави отделят по-малко от 2 процента и не смятат да увеличават тези средства. Спецификата на приноса ще позволи на всяка държава да предложи това, с което разполага армията ѝ.

"Не всеки съюзник може да направи всичко, но всеки съюзник, бил той голям или малък, може да допринесе с нещо", заяви миналата седмица в Берлин Никълъс Бърнс.

Всяка от седемте нови членки, които трябва да бъдат поканени на срещата в Прага - България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения, могат да допринесат за новата идея.

Представители на САЩ заявиха, че високопоставени лица от Пентагона са изказали съмнения относно готовността на България, Литва и Словения за влизане в НАТО, но на срещата на Кабинета в петък Ръмсфелд се присъедини към останалите представители в единудушната препоръка до президента Буш за покана на всичките седем кандидатки.

Представители на НАТО твърдят, че силите за бързо реагиране, макар и съществен елемент от Алианса, са едно логично продължение на действията на Пакта през последните седем години - началото бе положено с въздушните атаки на НАТО срещу сръбските части в Босна през май 1995г. Тази операция на територия извън границите на страна-членка на НАТО бе без прецедент до този момент. Тя бе последвана от бомбандировките в Косово, след което бяха приложени кратки, но ефективни усилия за разоръжаване на бунтовниците в Македония през 2001г.

Сред причините за разширяването на Алианса е укрепването на стабилността и демокрацията в Европа.

Приемането на все още размирните демокрации, като Румъния и България, ще позволи на старите страни-членки в НАТО "по-силно влияние над тяхното развитие, което можем да направляваме по начина, който желаем. Това е по-добрият вариант в сравнение с задържането им на прага на Алианса," каза германският посланник в НАТО Гебхарт фон Молтке.

Бившите комунистически държави, които вече са или скоро ще бъдат в НАТО образуват една нова група съюзници - тези, които копнееха за членството като доказателство, че принадлежат към Запада. Първите, които бяха приети - Полша, Унгария и Чехия, не бяха поканени заради укрепване на Алианса, а именно за да бъде разширен параметърът на демократична Европа на Изток.

"От военна гледна точка ," отбеляза външният министър на Полша Влоджимирж Чимошчевич в скорошно интервю във Варшава "ние не бяхме най-добре подготвените кандидати."

Тези три новоприети членки /Полша, Унгария и Чехия/ се оказаха ентусиазирани членове, изпълнени с изключителна готовност да удовлетворят САЩ, която подкрепи тяхното приемане. Следващите седем страни ще бъдат също толкова лоялни спрямо НАТО ентусиасти и поддръжници на САЩ, твърдят официални лица на НАТО и представители на тези страни.

"Балансът в алианса вероятно ще укрепне" в полза на "едно по-силно НАТО", което ще бъде много по-тясно обвързано с политиката на САЩ, заяви висш американски служител.

Малка група официални лица във Вашигтон и в столиците на натовските държави водеше задкулисната дипломация, която подготви срещата на върха в Прага и обновяването на НАТО. Само няколко политици на изборни постове като сенаторът Ричард Лугар , републиканец от Индиана, следяха нещата и говореха в тяхна полза.

"Преправянето на НАТО привлече много малък интерес сред парламентаристите или новинарските мидии в натовските страни. Нашите парламенти и хората не разбраха много добро какво става", казва германският посланик фон Молтке.