НАТО с нова роля във войната срещу тероризма

Деветнадесет флага се веят над бетонните преграждения и бодлива тел, обкръжаващи входа на щабквартирата на НАТО в Брюксел, където въоръжени стражи със специално обучени кучета преглеждат колите и посетителите с повишено внимание през последните дни.

Засилените мерки за сигурност станаха нещо обичайно на територията на щабквартирата на организацията след терористичните нападения срещу САЩ от 11 септември - моментът, който принуди Атлантическият съюз да докаже, че има своя роля в променения свят.

На срещата на върха на НАТО в Прага в четвъртък американският президент Джордж Буш и европейските му съюзници ще се постараят да покажат, че са изобретили наново НАТО, която повече няма нужда да воюва със съветски танкови дивизии в източногерманската равнина, но пак е готова и способна да се заеме с новите заплахи по света.

"Не е достатъчно за НАТО просто да продължи да прави това, което винаги е правила, независимо колко успешно се е справяла," каза неотдавна генералният секретар на пакта лорд Джордж Робъртсън. "Никоя организация не може да се приема за даденост, особено в света след 11 септември 2001 г.," допълни той.

Сега, казва бойкият бивш британски министър на отбраната, ключовата фраза е, че НАТО има смисъл. Това ще бъде подчертано, когато участниците в срещата на върха в Прага дадат мандат на пакта да поддържа международните сили за сигурност в Кабул - първата официална задача на Алианса в Афганистан.

Дали в крайна сметка НАТО ще има по-голям принос в очертаващата се американска война срещу Ирак е основният въпрос през идните месеци. Главната задача на Пражката среща е да обещае радикални нови мисии и бойни способности. Приемането на новите членки, което първоначално бе най-важното събитие на двудневната среща, се оказа по-лесната част.

Румъния, България, Словения, Словакия, Литва, Латвия и Естония ще бъдат поканени да последват бившите членки на Варшавския пакт Полша, Унгария и Чехия, които се присъединиха към Алианса през 1999 г. Съгласието на Русия, която бе против приемането на Балтийските държави, бе откупено с ласкателно ново стратегическо партньорство, помагащо на руския президент Владимир Путин да твърди, че борбата му срещу чеченските сепаратисти се вписва в глобалната война срещу тероризма.

Разширяването на обхвата на НАТО доста извън традиционната европейска зона на действие ще разшири възможностите за най-спорната новост на срещата в Прага - многонационалните сили за бързо реагиране на НАТО, за чието създаване САЩ решително настояват.

Според специалистите по военно планиране 20 000-те сили за бързо реагиране могат да бъдат изпращани навсякъде в кратки срокове, за да се борят срещу терористи или да действат в държави, които разработват оръжия за масово унищожение. Преходът от колективна отбрана към възможни изпреварващи действия срещу ядрата на Ал Каида в Близкия изток или Азия е гигантски скок. Имайки предвид, че европейските тревоги от едностранна американска политика никога не затихват, интересно е да се спекулира кога Алиансът от 26 членки ще постигне консенсус и ще се преклони пред неизбежния американски натиск да разположи такъв контингент.

При все това без нови военни възможности, никой от изложените варианти няма да има особено значение.

Разполагането на войски и модерно техническо оборудване е най-костеливият орех, откакто Косово показа колко по-голям успех имат американците, влагайки във военната си промишленост, докато европейците се излежават под натовския чадър на сигурност, който им осигурява защита от създаването на Алианса през 1949 г.

"Косово ще се окаже първата и последна война на НАТО, освен ако Европа не осигури полезни военни възможности," каза британският експерт по отбраната Тим Гардън.

НАТО се нуждае от по-малко танкове и повече транспортни самолети, оръжия с точно насочване, спътникови системи за наблюдение на земята и защита срещу химически и биологически оръжия. Но освен тези на Великобритания и Франция бюджетите за отбрана на европейските страни намаляват, тъй като правителствата са ограничения от лимитите за бюджетните разходи в еврозоната и от силата на навика. Европейците харчат за отбрана 96 милиарда британски лири годишно, или под 2 на сто от своя брутен вътрешен продукт /БВП/, докато за Америка това са 228 милиарда лири, или 3,5 от БВП.

Ястребите в Пентагона все още имат дълбоки съмнения относно НАТО, настоявайки, че мисиите ще обуславят състава на коалицията, а не обратното. Все пак оптимистите вярват, че уникалната способност на Алианса да служи като многофункционален "комплекс с инструменти" за глобална военна интервенция ще надживее враждебността на част от правителството на Буш. Освен това НАТО няма конкурент в Европа.

От двете страни на Атлантика се признава, че НАТО трябва да бъде спасено от двойния натиск на американския унилатерализъм и от европейци като германския канцлер Герхард Шрьодер, който толкова разгневи Буш, като се противопостави на война срещу Ирак.

НАТО ще продължи да бъде предпочитаната военна организация за мнозинството европейци, прогнозира Робърт Кагън, специалист по американска външна политика.

Поглеждайки назад след Прага, ще се види, че събитията от 11 септември ускориха кризата, пред която НАТО е изправена от падането на комунизма - криза, замаскирана за кратко от войната в Косово. Сега, когато светът се променя по-бързо от институциите, Алиансът трябва да се превърне в нещо различно или да изчезне.

"Прекарахме цяла година в дебати дали НАТО е мъртва или безполезна, каза високопоставен служител на Алианса. "Факт е обаче, че се нуждаем от тази институция и тя трябва да се трансформира, за да може да бъде на фронтовите линии."

По БТА