НАТО се отправя към нова балканска авантюра

С вчерашното подписване на крехкото мирно споразумение между македонското правителство и етническото албанско малцинство НАТО се приближава към нова балканска авантюра, която според мнозина е изпълнена с неясноти и рискове.

Примирието и мирното споразумение бяха предварителните условия за започване на операция Необходима жътва, в изпълнение на която 3500 войници на НАТО ще се разположат в Македония, за да разоръжат етническите албански бунтовници от АНО. Макар че бунтовниците не участваха в преговорите и не подписаха мирното споразумение, лидерите им заявиха, че ще го спазват.

Официално НАТО заяви, че смята скоро да влезе в Македония. "Усещаме, че трябва да сме бързи", заяви говорителят на Алианса Ив Бродьор. "Колкото повече чакаме, толкова по-големи са шансовете всичко да се разпадне", добави той.

Военните от отдела за планиране на НАТО обаче са по-предпазливи и признават, че все още много въпроси нямат отговор, което означава, че частите може да навлязат в несигурна обстановка на недоверие и от двете страни в конфликта.

В резултат ще минат седмици преди основните сили на НАТО да пристигнат в Македония. Водената от Великобритания мисия ще включва части на САЩ, Франция, Германия, Италия, Испания, Гърция, Холандия, Норвегия, Турция, Унгария и Чехия.

"НАТО трябва да преговаря с македонските военни власти и с АНО", заяви военен говорител. Според него сред въпросите, останали без отговор, са и тези: "Къде са противопехотните мини?", "Кой ще обезврежда минните полета?"

В основата на мирното споразумение и съответно на разполагането на сили на НАТО стои уговорката с бунтовниците доброволно да предадат оръжието си. Това обаче поражда нови въпроси: "Колко оръжия са в ръцете на бунтовниците? Къде са оръжейните скривалища? Как ще се увери НАТО, че всички оръжия са предадени?"

Доброволното разоръжаване е деликатен въпрос, посочва анонимният военен представител от НАТО. "Доколко им вярваме? Защо да изпращаме части на такава рискована операция, при която нямаме доверието на двете страни? Искаме да сме предпазливи и не искаме да ни пришпорват", изтъква той.

Служители на НАТО заявиха, че проблемът им е познат - много други международни мироопазващи операции са се проваляли точно при разоръжаването, защото воюващите фракции отказват да предадат всичкото си оръжие. Операцията на ООН в Сомалия през 1993 г. например се изроди в партизанска война, когато частите на ООН се опитаха да разоръжат сомалийските фракции, чиито лидери бяха обещали доброволно да предадат оръжието си. Мирният процес в Северна Ирландия е в застой заради отказа на ИРА да се разоръжи.

Когато оръжието все пак се сдаде, възникват нови въпроси. Какво е състоянието на оръжията и боеприпасите? Безопасно ли е да се пренасят по планинските пътища без риск от експлозия например?

Всички тези въпроси подсказват, че периодът преди началото на операция Необходима жътва ще е по-продължителен. Междувременно трябва да се изпълни и съответната процедура.

Първо, след официалното известие за примирието и мирното споразумение посланиците на НАТО ще се съберат в четвъртък, за да обсъдят дали има добри условия за разполагане на техни части. Те ще преценят дали примирието е стабилно, дали има съгласие за ролята на НАТО в процеса на разоръжаване и дали у бунтовниците има воля за разоръжаване. Друг висящ въпрос е как населението на Македония приема мирното споразумение, тъй като от това зависи и как ще приеме частите на НАТО.

Посланиците вероятно ще се нуждаят от време, за да се консултират със своите правителства. С други думи, решението за изпращане на части в Македония ще може да се вземе не по-рано от идната седмица.

Ако се стигне до решение, следващата стъпка е да се изпрати малък авангарден отряд. Офицер от НАТО заяви, че тази първа група вероятно ще се състои от не повече от 20 души, които ще започнат преговори с всички заинтересовани страни по конкретния план за разоръжаване. Те ще искат подробни карти на минираните зони и ще уреждат въпроса с отговорността за разминирането.

Продължителността на мисията на първата група не е ясна. Говорителят на НАТО Ив Бродьор заяви, че не знае. "Колко дълго? Десет дни? Пет дни?", каза той.

Като при всяка военна операция и тук има опасност от нападение срещу частите на НАТО. Цивилни и военни представители на алианса заявиха, че се надяват войниците им да влязат в "благоприятна" среда, но същевременно подчертаха, че частите ще действат по строги правила, които ще им позволяват да се защитават.

И последно идва въпросът за времето. НАТО с всички сили ще се опита да не се замесва в поредния безкраен балкански конфликт. В Босна все още има 20 000-ни части на НАТО, които нямат шансове скоро да заминат, а в сръбската област Косово са разположени други 40 000 войници.

Операцията в Македония по график трябва да приключи 30 дни след началото на разоръжаването. Служители на алианса, признават, макар и не публично, че може да се проточи и по-дълго.

"Имаме ясна задача да съберем оръжията", посочва Бродьор. "Когато я изпълним, веднага се махаме."