НАТО търси новата си роля след атентатите от 11 септември

Предупреден, че е изправен пред възможността да се модернизира или да бъде изтласкан настрана в света след 11 септември, НАТО се опитва да осъществи промени, които могат да известят най-голямата промяна на алианса от създаването му преди 53 години.

Изискването да се осъществи реформа идва от ръководството на пакта. В поредица от речи генералният секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън успя да накара правителства на 19-те страни членки да разберат, че трябва да приспособят алианса към реалностите на бойните действия на 21-и век или да наблюдават как той губи своето значение.

"Новите заплахи за сигурността не са вече нещо абстрактно. Те са тук. Те са реални. И са смъртоносни", заяви неотдавна Робъртсън. "Трябва да предприемем действия. Просто нямаме друг избор", добави той.

В периода преди срещата на високо равнище на НАТО на 21 и 22 ноември в Прага, съюзническите правителства работят на три фронта, за да ремонтират алианса:
- Издигане сътрудничеството с Русия на ново равнище.
- Разширяване на НАТО, за да влязат в него и новите демократични режими в Източна Европа.
- Прехвърляне вниманието на военните върху многообразните терористични заплахи и затваряне на "пропастта в способностите" между Съединените щати и европейските въоръжени сили.

В ход са интензивни преговори за изграждането на по-тесни връзки с Москва. В резултат на тях бившите врагове ще трябва да работят съвместно срещу тероризма и други заплахи на базата на отношения, които са институционализирани и някои ги определят като форма на асоциирано членство на Русия в НАТО. Целта е да се сключи споразумение до 14-15 май, когато външните министри на НАТО ще се срещнат в исландската столица Рейкявик. Определено е две седмици по-късно руският президент Владимир Путин да се присъдени към ръководителите на пакта в Рим, за да се сключи официалното споразумение.

НАТО се съгласи да установи нови отношения с Москва в замяна на безпрецедентната подкрепа на Русия след 11 септември, която се съгласи на размяна на разузнавателна информация, а също и да улесни дейността на американските войски в бившите съветски републики в Централна Азия.

Въпреки че служители на алианса подчертават, че преговорите все още не са приключили, Джордж Робъртсън заяви пред руския външен министър Игор Иванов миналата седмица, че двете страни в тях са на път да постигнат "качествен скок" в подобряване на отношенията. Робъртсън посочи, че според новите условия Русия ще бъде "равноправен партньор" на членовете на НАТО в изграждането на обща политика за борба с тероризма и при решаването на въпроса с разпространяването на ядрените, химическите или биологическите оръжия. Новият Съвет Русия-НАТО също ще може да се справя по-добре с проблеми като мироопазващите операции, контрола върху въоръженията, изготвянето на планове за действие при извънредни обстоятелства в мирно време, оказването на помощ при бедствия и даже с въпроса за обща противоракетна защита. "Трябва да е налице общ процес за оценка на заплахите, за размяна на информация. Много важно е да съществува процес на общо планиране в ранен стадий", заяви Робърт Хънтър, бивш американски посланик в НАТО, съпредседател на група влиятелни руски и американски експерти, които се срещнаха с представители на алианса по-рано този месец.

Новите отношения със Северноатлантическия съюз съдействаха да се успокои Москва, разтревожена във връзка с плановете на пакта да приеме нови членове от бившия Източен блок и по-специално трите балтийски републики - Естония, Латвия и Литва. Очаква се на срещата на високо равнище през ноември в Прага да бъдат поканени държавите, избрани измежду деветте кандидатки.

Албания и Македония хранят малка надежда да бъдат приети. Но последните идеи в централата на НАТО предполагат алиансът да приеме трите балтийски републики заедно със Словения, Словакия, Румъния и България в рамките на "огромно" разширяване, вследствие на което границите на пакта ще бъдат на неколкостотин километра от Москва и Санкт Петербург. "Трябва да приемем нови членове, за да осигурим свобода от Балтика до Черно море", заяви американският президент Джордж Буш на среща с Робъртсън, състояла се по-рано този месец в Белия дом.

Все повече служителите на НАТО смятат, че натежават предимствата от това да бъдат приети повече държави, особено България и Румъния, които могат да служат за защита на неспокойните Балкани, в сравнение с проблемите, свързани с корупцията, изоставането във военната област или политическата нестабилност в някои от страните-кандидатки. "Създаването на общ отбранителен район е от основно значение за постигането на сигурност в югоизточния фланг на Европа", заяви гръцкият министър на отбраната Янос Папандониу.

Разликата в състоянието на американските и европейските въоръжени сили, илюстрирана от високотехнологичния арсенал, използван от американците в Афганистан, също бе наложена като една от първите точки в дневния ред на НАТО. В статия, публикувано този месец в британско списание, ген.Ричард Майърс, председател на Съвета на началник-щабовете на САЩ, посочи, че много европейски армии все още са организирани и оборудвани за "втората половина на миналия век". Ограничени от малки бюджети, европейските правителства не бяха склонни да изразходват още средства за нуждите на въоръжените сили. Но Робъртсън предупреди Европа, че трябва да се справи с още удари. "Ако не развиваме нашите способности, как ще обясним на обществеността, ако при следващите атентати бъдат използвани микроскопични микроби вместо големи самолети, и ние сме неспособни да реагираме", изтъкна той.

По БТА