Назряла е нуждата от министерство за бедствията и авариите

Г-н Шаламанов, оправдано ли е създаването на отделно министерство, което да се занимава с всичко, свързано със защитата на населението от бедствия и аварии и преодоляването на последиците от тях?

Съвременните заплахи от тероризъм, последствията от бедствия, произтичащи, ако щете, и от глобалната промяна на климата, трансграничните заплахи за инфраструктурата, както и намаляването на чисто военните рискове, създават  нов тип проблеми за гражданската сигурност. Това преосмисля част от функциите на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи и изисква създаването на нов тип структура за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи.

Постоянната комисия за защита на населението поръча и получи анализ, сочещ като един възможен вариант създаването на министерство за гражданска сигурност или както сега бе наречено министерство за държавна политика при бедствия, аварии и катастрофи, което да поеме най-вече планирането, координацията, ранното предупреждение и премахването на щетите за населението и за критичната инфраструктура при такъв тип невоенни извънредни събития.

С други думи, въпросът за създаването на такова министерство има обективен характер. То е дискутирано в последните няколко години у нас, включително в рамките на така наречената Бяла книга за гражданска защита и гражданска сигурност.

На второ място, такъв тип министерство би поело неспецифични функции, които сега се налага да изпълнява армията, свързани с преодоляване на последствията от бедствия и в определени случаи от крупни аварии и терористични актове.

В такова министерство ще се изведат гражданските функции на армията, функциите на пожарната и аварийна безопасност, които не са присъщи за полицейските структури на МВР като фокусирани върху борбата с престъпността и обществения ред и сигурността.

Такова министерство ще отговори на необходимостта от много по-тясна и централизирана координация между централната и местната власт. Така, вместо местната власт да звъни на 15 министерства, за да търси помощ, това да върши едно ведомство.

Такова министерство ще извършва много по-ефективно взаимодействие между публичната власт и частния сектор, особено що се отнася до поддръжката на инфраструктура, когато тя е в частни ръце.

Това министерство ще прави международна координация на всякакъв вид спасителни и възстановителни работи, тъй като никоя страна, включително и България, в кратък период от време не може да отдели толкова ресурси, без да разчита на помощ и поддръжка от други страни. В скоба ще кажа, че бедствията, които ни сполетяха, са “най-щадящи” населението. Земетресение или терористичен акт в химически комбинат, голяма авария в химически или металургичен завод, би довела до много повече жертви, като вредното въздействие е много по-силно и много по-бързо се разпространява.

В тази смисъл е важна необходимостта всички тези нови задачи, които изброих, да бъдат възложени като основна функция на отделна структура на централната администрация със свои елементи по места. Тя получава и възможността да използва по най-добър начин и ресурсите, които така или иначе се намират в различни ведомства и териториални райони.

Да разбираме ли, че функциите на това министерство ще са повече от това да изземе и да командва структури от другите ведомства?

Това министерство трябва да провежда държавната политика в областта, за която говорим. Тази политика трябва да бъде остойностена и съответно разбита по програми, които да бъдат бюджетно осигурени.

Такава политика не може да се реализира само от централната власт, тя трябва да бъде съгласувана и да бъде изработен механизъм за съвместното ѝ прилагане с местната власт, с частния сектор, с доброволните формирования, със съседните страни и със съюзите, в които участваме, в частност НАТО и ЕС.

Към това ли министерство ще минат специализираните служби като Гражданска защита или пожарната?

Това е второто ниво от изграждането на министерството.

Ще ви дам пример с Министерството на вътрешната сигурност на САЩ. Изграждането му стана на няколко етапа. Първо бе назначен съветник на президента по сигурността на населението. После бе формиран департамент, който интегрира в себе си над 20 съществуващи агенции, взети от различни министерства, но интегрирани около концепцията, разработена от съветника на президента. След това бе проведено изследване за определяне на структурата на самата администрация и узаконяването на това ново министерство, тоест за създаването на неговия функционален и устройствен закон, базиран обаче на натрупания опит от събирането на различни агенции, интеграцията и координацията между тях и механизма за ресурсното им осигуряване.

Както виждате има доста дълъг списък от задачи, които изискват да бъдат облечени в концепция от общо взето малък екип около вицепремиера Етем.

Чак на второ ниво е интеграцията на вече съществуващите агенции – Държавна агенция “Гражданска защита”, Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”, Държавна агенция за бежанците, Национална служба “Пожарна и аварийна безопасност”, евентуално агенция “Национална гвардия”. Постепенно тези агенции ще се интегрират в една структура за гражданска сигурност и когато се натрупа необходимият опит, тази мрежа от агенции ще прерасне в по-високо ниво на зрялост, което е именно Министерството на държавната политика при бедствия и аварии или каквото там е наименованието му.

Съзнателно употребявам термина гражданска сигурност от бедствия или катастрофи, а не сигурност на държавата, която се осъществява от армията, или пък борбата с престъпността, което е пък задача на полицията.

Значи, според вас, създаването на такова министерство е правилна стъпка в посока подобряване на сигурността на населението в изброените критични ситуации.

Да, още повече, че министерството ще се оглавява от вицепремиер. Изброените агенции имат фино взаимодействие с местната власт, с гражданството, с доброволните формирования и така биха изиграли интегриращата социална функция, каквато в миналото са се опитвали, не толкова успешно, разбира се, да играят строителните или транспортните войски, Организацията за съдействие на отбраната (ОСО), тоест да изпълни задачи по патриотично възпитание, по интеграция на малцинства, по сплотяване на общностите по места.

Докато заработи замисленият механизъм, да погледнем сегашната ситуация с отстраняването на последствията от бедствията. Редно ли е армията да се намества в този процес? Това ли ѝ е работата в контекста на задачите ѝ в държава, член на НАТО?

Армията е един високоорганизиран ресурс и това се видя още при организирането, проучването и оценката на щетите. Това е структура, която умее добре да планира, има необходимата техника и средства, дадени ѝ от нас под формата на бюджетни пари.

Остойностяването на помощта на армията трябва да бъде много прецизно, защото армейската техника е скъпа в експлоатацията, заплатите на военнослужещите са по-високи от който и да е друг сектор, което оскъпява нещата.

Щом държавата обаче няма структурите, за които говорим, естествено е да бъде използвана армията. Добре е това да стане не само с мълчаливото съгласие на МС и парламента, а с решение, което изразява политическата воля в този конкретен случай.

Този ресурс трябва да бъде използван еднократно, докато бъдат определени реални срокове и реални задачи за изграждане на системата за гражданска сигурност, така че да не оставаме пак в ситуацията единствено армията, която е за съвсем друго предназначение, да е способна да реагира.

Инициативата за намеса на армията в отстраняването на последиците от бедствията идва от страна на Генералния щаб, вероятно по поръка на президента. Доколко е законосъобразна такава инициатива?

Нашето законодателство в тази област не е достатъчно реалистично. В случая не се нарушава конкретен закон, но се нарушават определени демократични норми, независимо, че обществото приема участието на армията в едни възстановителни работи като нещо нормално поради извънредната ситуация. Генералният щаб изземва функции на Министерския съвет, на парламента. А обществото го приема за нещо нормално поради липсата на достатъчна зрялост в законодателството и на институциите за реагиране в такива ситуации.

Именно създаването на новото министерство и свързаното с това законодателство за други структури, съответно за местната власт и доброволните структури, ще позволи това да се преодолее. Затова много важно е в момента да бъде ясно казано на ниво парламент и правителство, че участието на армията е еднократен акт, който е резултат от неподготвеността ни институционално и нормативно да се справим със ситуацията.

Като се дава един много кратък срок от около 6 месеца, така както беше записано в Закона за управление при кризи, но този срок бе пропилян, да се изгради нормативно, институционално и фактически гражданската сигурност в рамките на такова министерство.

Какви трябва да са първите стъпки в работата на новото ведомство?

Първо да се определи мисията или задачата на това ведомство. Да се формира една структура около министъра (вицепремиера), която да поеме най-важните задачи около формирането на тази политика, по бюджетното ѝ осигуряване, тъй като трябва да се предвидят средства за следващата година по изграждането на всички структури, по нормативното осигуряване, тоест по подготовката на закон за защита на населението и критичната инфраструктура.

Искате да кажете друг закон, а не сегашния за управление при кризи?

Има нива на общност. Както има Закон за отбраната и въоръжените сили, Закон за МВР, така следва да има и Закон за защита на населението и инфраструктурата при бедствия, аварии и катастрофи, който да определи липсващите норми на обществени отношения при защита на населението.

За да текат паралелно нещата, много е важно около отговарящия за този ресор бързо да бъде формирана тази мрежа от агенции, които са готови инструменти за действия. Става въпрос за Гражданска защита, противопожарната охрана, бежанците и т. н.

Тогава в рамките на следващата година може да протече интеграцията и да се изгради самото министерство на базата на тези структури и се извърши надграждането на координационната част, включително на Центъра за управление при бедствия, аварии и катастрофи, Интегрирана система за наблюдение и ранно предупреждение и оповестяване. Все неща, в голяма степен започнати, защото още през 2003 г. министърът без портфейл Филиз Хюсменова създаде към Постоянната комисия по бедствия и аварии научен координационен съвет със 7 експертни съвета, които да работят в тези области.

Преди около два месеца пак министър Хюсменова подписа договор с Агенцията за развитие на търговията на САЩ за реализацията точно на такъв проект “Създаване на интегрирана система за управление в извънредни ситуации” и реализация на пилотен проект в Пловдив. Тоест, нови стъпки са направени.

Лошото е, че преди това бедствие точно противоречията между старите утвърдени министерства – на отбраната, на вътрешните работи, на транспорта и съобщенията, на регионалното развитие - и липсата на достатъчно твърдост и инициативност от страна на Съвета по сигурността и негово ръководство тези неща да бъдат придвижени, се стигна до положението бедствието да принуждава и  кметове, и областни управители да действат в движение и, за съжаление, на пресконференциите да се карат.