НДСВ даде на заден за Велико Народно събрание

НДСВ отказа да обяви позиция дали е необходимо свикването на Велико Народно събрание (ВНС), за да промени конституцията.

Преди няколко месеца управляващите сами възобновиха дискусията за необходимостта от Велико Народно събрание, а видни техни представители защитиха идеята, предложена за първи път в края на 2002 година от СДС. При старта на консултациите по тази тема в четвъртък, инициирани от "Раковски"134, НДСВ обаче даде на заден и обяви, че засега няма политическо решение дали да се свиква или не велик парламент.

Изненадващата на пръв поглед реакция на НДСВ дойде десетина дни след изявлението на премиера и лидер на управляващите Симеон Сакскобургготски, че той и президентът Първанов не виждали необходимост от ВНС, след като и обикновен парламент можел да направи необходимите за еврочленството ни промени в конституцията.

"НДСВ ще вземе политическото си решение за нуждата от свикване на ВНС едва след произнасянето на Конституционния съд по казуса и след края на консултациите с всички парламентарни групи, когато станат ясни позициите на всички политически сили по въпроса", обяви председателят на ПГ на НДСВ Станимир Илчев след разговора си със зам.шефа на СДС Емануил Йорданов и зам.председателят на парламентарната група на сините Валентин Василев.

По думите на Илчев, след края на консултациите ще стане ясно колко и кои парламентарни групи подкрепят предложенията на СДС и кои от 24-те идеи е възможно да бъдат приложени веднага, под формата на изменения в сега действащи закони.

В същото време парламентарният шеф на управляващите похвали идеите на СДС, заявявайки, че три четвърти от тях са на границата на модерното мислене. Илчев конкретно посочи "модернизирането на институцията на президента", новият начин на депозиране на вот на недоверие и предлагането на нова степен на местната власт.

Предложението на СДС за президентската институция, определено от Илчев като модернизация, визира съкращаване на функциите на президента и премахване на длъжността вицепрезидент. Сегашният държавен глава Първанов се обяви срещу тези намерения още при промоцирането на 24-те идеи за промяна на България преди година и половина.

Новата степен на местната власт е идеята на СДС за пряк избор на областни съвети - вместо назначаваните сега от правителството областни управители, които да определят местните данъци и такси на територията на съответната област.

Опитвайки се да обясни липсата на позиция на НДСВ, Илчев съобщи, че в групата на управляващите имало най-малко три позиции относно ВНС, някои от които доста екстраваганти. Като такива той посочи идеята да се свика Велико Народно събрание само за 2 дни или да се свика ВНС, за да се закрие въобще тази институция и бъдещите конституционни промени да се правят само от обикновен парламент и чрез референдуми.

Първата идея - за предварително съгласие между политическите сили по промените в конституцията и ограничено действие на ВНС, бе лансирана както от страна на СДС и ОДС, така и от зам.председателят на парламента Камелия Касабова от НДСВ. Втората - за закриване на ВНС, бе предложена от зам.шефа на царската партия Даниел Вълчев. Касабова и Вълчев бяха най-активните говорители от страна на НДСВ за нуждата от велико Народно събрание, като при зам.шефката на парламента акцент бяха европромените, а Даниел Вълчев лансираше необходимостта от по-кардинално преустройство на държавата.

Против подновения дебат за свикването на ВНС веднага се обявиха от БСП, както и от ДПС, макар и с уговорки. Социалистите обвиниха НДСВ и десните, че с Велико НС се опитват да отсрочат провеждането на редовни парламентарни избори, в които засега БСП се очертава като абсолютен лидер.

Президентът Първанов пък побърза да попита Конституционния съд може ли сегашният обикновен парламент да извърши 6-те необходими за ЕС поправки в основния закон, стеснявайки по този начин дебатът за промените само до еврочленството на България.

Въпреки че смятаният досега за единствен сигурен съюзник на СДС днес би отбой, представителите на "Раковски"134 обявиха, че са много доволни от консултациите, както и че са получили разбиране от управляващите. Зам.председателят на СДС Емануил Йорданов изрази готовността на партията си да подкрепи и други идеи за конституционни промени извън 24-те, които могат да допринесат за по-добро управление на държавата.

Лидерът на ПГ на НДСВ "изчетка" дясната опозиция с изявлението, че идеята им за предсрочни избори не е самоцел и е свързана с тяхната визия за формиране на един по-различен капацитет на Народното събрание. Веднага след като България стана член на НАТО, лидерът на СДС Надежда Михайлова обяви желанието на СДС още в края на тази година да се проведат предсрочни избори за велик парламент, който в кратки срокове да промени конституцията и в средата на 2005-та, както е по график, да минат и редовните парламентарни избори.

За промяната в НДСВ за пръв път сигнализира лидерът им Симеон Сакскобургготски. В разпространено на 15 май т.г. интервю пред македонското списание "Фокус", на въпрос как гледа на дебата за Велико Народно събрание, Симеон отговаря:

"Имаме много вдъхновяващ пример за политическа воля и консенсус, когато направихме промяната на Конституцията по отношение на правосъдната система...Въпросът за свикването на Велико народно събрание е предмет на голяма дискусия, за това съществуват много теории, а аз винаги слушам всички, които имат какво да кажат. За това разговаряхме и с президента Първанов, който сам вече каза, че ние не виждаме предимство в свикването на Велико събрание, след като необходимите промени могат да се извършат и от нормално събрание. Освен това, ако в Брюксел чуят, че сме свикали събрание за промени в Конституцията тъкмо тогава, когато ни приемат в ЕС, възможно е да си помислят, че "тези българи все още не са наясно какво искат"!? Това може да има обратен ефект".

Същата теза - че свикването на ВНС може да притесни партньорите ни от Брюксел и да се окаже пречка за по-скорошното ни членство, преди това бе лансирана от социалистическата партия.