НДСВ и десните спорят с БСП за промените в основния закон

На годишнината на Търновската конституция, НДСВ и десните парламентарни групи отново се сблъскаха с БСП за необходимостта от по-кардинални промени на сегашния основен закон. В словото си пред депутатите президентът Георги Първанов се подсети за социалната държава и отбеляза положително ролята на Русия в изграждането на съвременната българска държава.

С тържествено заседание парламентът отбеляза 125-та годишнина от приемането на Търновската конституция през 1879 г., с която се отбелязва началото на модерната българска държава. Депутатите приеха обръщение към българския народ, подписано от лидерите на всички парламентарни групи, в което призоваха за съхраняване на българското национално достойнство и идентичност в процесите на интеграция към ЕС и НАТО.

Промените в конституцията - разделителна линия между БСП и десните и НДСВ

Протест на СДС, че БСП мълчи за преврата на 9 септември Бившият президент Петър Стоянов и експремиерът Филип Димитров са напуснали "дискретно" тържественото заседание в знак на протест, че лидерът на социалистите Сергей Станишев не е споменал в речта си и превратът от 9 септември 1944 г. като противоконституционен. Това е обидно за България и показва доколко БСП може да бъде третирана като почтена партия, обяви пред медиите Филип Димитров. още

В тържествените по замисъл слова на представителите на почти всички парламентарни групи отново пролича разделителната линия между левицата в Народното събрание, от една страна и дясната опозиция и НДСВ по темата за промени в конституцията.

Пръв премиерът Симеон Сакскобургготски наблегна пред депутатите, че парламентът и останалите държавни институции трябва да предприемат всичко възможно за промени в сегашната конституция, задължителни преди приемането на България в Европейския съюз. Интеграцията на България към ЕС ще бъде грандиозно постижение за българската държава, допълни Симеон.

За НДСВ Велико Народно събрание не е самоцел, а евентуално необходимо средство за постигане на националните приоритети, заяви и Камелия Касабова, която ръководи комисията за промени в конституцията. Промените в конституцията са вратата на България към Европа, ако Конституционният съд реши, че те трябва да бъдат направени от ВНС, ще се съобразим, посочи тя.

Екатерина Михайлова също апелира политическите сили да намерят точките на съгласие помежду си за промени в конституцията. Лидерът на ПГ на ОДС акцентира върху промените, чрез които българската държава ще заработи по-добре в полза на българските граждани - повече права на местното самоуправление, контрол върху следствието и прокуратурата, създаване на втора камара в парламента, което по думите на Михайлова ще гарантира по-качествено и безпристрастно законодателство.

Тя опроверга опасенията, че евентуалното свикване на ВНС ще забави промените в България в ключов за страната период с думите, че ако политическите сили постигнат съгласие по промените, работата на великия парламент може да трае само броени дни.

Зам.председателят на ПГ на СДС Валентин Василев също припомни, че промените в конституцията са приоритет за дясната партия, за да се подобри работата на съдебната власт и да се гарантира, че България може да изпълнява ангажиментите си в НАТО и в ЕС.

Единствено лидерът на социалистите Сергей Станишев потвърди нежеланието на левицата да се правят по-сериозни промени в основния закон и обяви сегашната конституция за най-голямото завоевание на България в годините на прехода.

Станишев обяви за вредна идеята за ВНС и заяви, че тя ще попречи на членството на България в ЕС. Според лидера на социалистите, този дебат изпращал и лош сигнал към партньорите на България в Евросъюза, че страната ни още не е наясно каква точно иска да бъде.

Лидерът на БСП изброи необходимите промени в конституцията, свързани с членството ни в ЕС с идеята, че всички те могат да се осъществят и от обикновено Народно събрание. Станишев дори изрази безпокойството на левицата, която в началото най-силно се противопоставяше на съдебните поправки в основния закон, че от всички необходими промени само тези били приети.

Първанов жали за социалната държава и благодари на Русия

В словото си пред парламента президентът Георги Първанов призова да не се забравя, че социалната държава е основен конституционен ангажимент. В конституцията е заложена равнопоставеност на трите основни начала - демократична, правова и социална държава. По думите му, през последните 12 години именно социалният характер на държавата е накърняван сериозно и са нарушавани основни права на гражданите - на труд, достойни доходи, образование и здравеопазване.

В отсъствието на лидера на ДПС Ахмед Доган и заместничката му Емел Етем от тържественото заседание на парламента, Юнал Лютфи обяви, че още Търновската конституция рамкира етническата и верска толерантност в България. Колежката му от НДСВ Камелия Касабова също посочи като успех за сегашното управление партньорството между хора с различно етническо самосъзнание и вероизповедание в управляващата коалиция НДСВ-ДПС.

В предизборната кампания през есента на 2001 г. и след избирането му за държавен глава, тогавашният лидер на БСП обяви, че ще бъде социалният президент.

Социалната безотговорност на сегашното правителство Сакскобургготски беше и основният мотив на БСП за вота на недоверие към кабинета, поискан от левицата преди малко повече от месец.

В речта си Първанов не пропусна да спомене и Русия, обяснявайки ролята ѝ за развитието на българската държава. Русия не само ни освободи, но и с активна помощ на освободителите бяха изградени новите модерни български институции, заяви Първанов.

Пред депутатите президентът заяви още, че новият прочит на идеите на създателите на Търновската конституция означава, че е необходима здрава, силна и добре уредена държава, но не силова и подтискаща, а в услуга на гражданите, с ясни и работещи правила.

Силна държава означава утвърждаване на нова политическа култура на диалог и управление чрез максимално съгласие, добави президентът.

В словото си пред депутатите председателят на парламента Огнян Герджиков пък напомни, че Търновската конституция е била една от най-демократичните за времето си конституции, въвела разделението на властите, парламентарния контрол и министерската отговорност, политическият плурализъм, свободата на мисълта и на словото, правото на сдружаване, неприкосновеността на личността.