НДСВ отлага реформата в спецслужбите с нова идея за НРС

Спазването на Европейската конвенция за правата на човека е отправна цел в практиката на специалните служби, заяви Тео ван Доел, бивш член на холандската комисия по отбраната, пред участниците в семинара за парламентарен контрол над специалните ни служби Сред механизмите за контрол над холандските служби, Доел посочи независимата комисия, наблюдаваща законността на действията на разузнавателните служби, както и постоянна комисия към парламента. Годишните бюджети на службите са 99% прозрачни и се обсъждат в парламента. Единствено малка част от информацията, отнасяща се до тайните действия, е конфеденциална и достъп до нея може да поиска само парламентарната комисия. Всеки гражданин има право да се оплаче от действията на службите пред омбудсмана, който също има достъп до годишния отчет на службите.
още

Председателят на центъра "Джордж Маршал" в България Велизар Шаламанов лансира идеята парламентът да участва в подбора на шефовете на специални служби, които сега се назначават с указ на президента по предложение на правителството. Само така контролът над този сектор ще е реален и ще се постигне по-голяма прозрачност, посочи той.

Специална комисия към парламента да проверява досиетата на лицата, предложени от Министерски съвет, разясниха идеята по-късно депутати от опозицията. Целта е функциите на този контролен орган към НС да бъдат указани изрично в рамков закон за спецслужбите. Комисията трябва да се оглавява от член на опозицията, а представителството на политическите сили да бъде на паритетен принцип, след като са проверени и получили достъп до класифицирана информация. Единствената власт, в която има представители на опозицията, трябва да участва в назначаването на шефове на спецслужбите.

Друг аспект на идеята разви Йордан Бакалов от СДС, който настоя парламентарните комисии да получат право да изискват информация от офицерите в службите без да са задължени да получат санкция от шефовете им. Така ще може да се проверяват номинираните от правителството или президента кандидати за началници на специални служби, без части от биографията им като сътрудничество на бившите тайни служби да остават скрити и те да се превръщат в "маши" на държавника, който ги е назначил.

Участието на НС в избирането на ръководните лице позволява в голяма степен и автоконтрол от страна не само на изпълнителната власт, но и от самите номинирани лица, които "ще се замислят дали да се кандидатират за подобни ръководни длъжности, в случай че имат тъмна биография," коментираха експерти след края на дискусията.

Необходим е и съдебен контрол

В бъдещия рамков закон експерти препоръчват да се уреди и възможността за съдебен контрол над спецслужбите, какъвто няма в момента.

Йордан Бакалов посочи, че секторът за сигурност е най-скъпата част в държавната политика и същевременно над нея се осъществява най-малък парламентарен и граждански контрол. По думите му дори този контрол е нулев. Освен това няма и съдебен контрол върху разходите на службите.

Аньо Ангелов от Центъра за изследване на сигурността посочи, че актовете, които президентът издава за дейността на НРС също не подлежат на никакъв парламентарен и съдебен контрол. По думите му този контрол трябва да е насочен към спазването на човешките права от спецслужбите.

Опозицията скептична, че този парламент ще приеме нов закон

Наско Рафайлов обяви, че остава оптимист това Народно събрание да успее да подготви законовата база за специалните служби. Увереност, че този парламент ще има сили да приеме един рамков закон за дейността на сектора изрази и председателят на комисията по вътрешен ред и сигурност Владимир Дончев, който обаче е против това да има закон за всяка отделна служба.

Представители на лявата и дясната опозиция изразиха съмнения, че това 39-о Народно събрание ще успее да приеме закон за сектора за сигурност.

Йордан Бакалов от СДС упрекна управляващото мнозинство, че е поставило твърде късно въпроса за цялостна реформа. От 14 години няма основно разбиране за ролята на спецслужбите, които са основен инструмент за осъществяване на държавната политика, посочи Бакалов. Реформата е необходима, но все още няма единомислие как да се осъществи тя, посочи депутатът. Основната цел в този сектор, според Бакалов, е да се намалят максимално рисковете за сигурността на хората. Бакалов припомни, че трета година подред правителството не изготвя доклад за състоянието на националната сигурност.

Бившият депутат от ОДС Иво Цанев, който е и бивш секретар на Съвета по сигурността, посочи, че за три години управляващото мнозинство не е събрало достатъчно смелост да направи реформата в сектора. Според него след терористичните актове от 11 септември в САЩ и наличието на достатъчно експертен материал вече има база за извършването на тази реформа. Той обаче също се съмнява, че този парламент ще я направи, защото предстоят избори.

Всяка парламентарна сила ще формира своя визия за реформата в спецслужбите и на една следваща подобна кръгла маса ще се съгласуват позициите, обясни депутатът Рафайлов като уточни, че не ръководената от него подкомисия за контрол над службите ще е органът, който ще урежда нормативно реформата в службите.

Преди месеци, след многократни питания кога най-после мнозинството ще предложи вариант за нова законодателна уредба на службите, депутати препратиха репортери към правителството и по-специално към Съвета по сигурността. От там пък обявиха, че е създадена междуведомствена работна група, която ще оглежда варианти за закони, предложени от всяка от самите служби. В крайна сметка последната идея е "гоящият картоф" да се върне в парламента, който обаче ще бистри визията за бъдещите спецслужби с експерти от неправителствения сектор.