Не е нормално мнозинството да бъде питано за права на малцинството

Не е нормално мнозинството да бъде питано за права на малцинството, а свалянето на новините на турски език по БНТ може да доведе до негативни процеси и явления, които не са в интерес на българското общество, смятат обществени анализатори.

Във вторник премиерът Бойко Борисов подкрепи искането на “Атака“ за провеждане на национален референдум за съществуването на новини на турски език по БНТ с аргумента, че това би било демократично решение на периодично повдигания в обществото дебат. Пред Mediapool обаче експерти коментираха, че на пръв поглед демократичното допитване може да стане повод за недемократичното отнемане на права, а спирането на новините може да се окаже оръжие в ръцете на ДПС. Според тях турското малцинство не трябва да става изкупителна жертва на негативизма към партията на Ахмед Доган.

Спирането на новините на турски ще нанесе двойна щета

Политологът Огнян Минчев смята, че е грешка “Атака“ да бъде подкрепена по въпроса за референдум за новините на турски език. Пред Mediapool той коментира, че още по-малко трябва новините да бъдат спирани след референдум, на който мнозинството да се произнесе.

“Аз лично смятам, че българското общество като цяло е заинтересовано новините на турски по националната обществена телевизия да съществуват, защото в тези новини се изразява повече или по-малко официалната позиция на страната. В този смисъл е по-добре българските турци да гледат националната телевизия, а не да получават своята информация от алтернативни източници“, коментира Минчев.

Той посочи, че излъчването на новините на турски е едно демократично право и забраната му ще даде аргументи както на ДПС, така и на кръговете, свързани с движението, да говорят за дискриминация на българските турци.

“И те ще бъдат прави от тази гледна точка. По-лошото е, че те ще смесят проблема за новините на турски език с проблема за разследването на корупционните афери, на бандитското поведение на ДПС във властта през последните осем години“, каза Минчев.

Според него спирането на новините на турски език ще нанесе двойна щета на българския национален интерес. Първо – чрез отнемането на едно демократично право и второ – чрез даването на оръжие в ръцете на системно злоупотребяващи с властта активисти на ДПС да говорят, че подобно на спирането на новините така и разследванията срещу тях са плод на дискриминация.

Одобрението за референдум – популистки ход

Адвокатът по защита на човешките права Михаил Екимджиев заяви пред Mediapool, че подкрепата, заявена от премиера Бойко Борисов за референдума, е популистки ход.

“Под прикритието на пряката демокрация, израз на която е референдумът, се цели ограничаването на права на част от хората в България, които по една или друга причина не владеят български език. А за това да не владеят български език има вина цялостната политика на държавата в последните години по отношение на малцинствата“, посочи Екимджиев.

Според него това е ход, който в близък план може да донесе чисто популистки ползи на управляващата партия ГЕРБ, но в дългосрочен план увеличава пропастта между българския и турския етнос.

Екимджиев посочи, че ако новините на турски език по БНТ бъдат свалени, една част от турското малцинство ще бъде лишена от достъп до информация за това какво се случва в тази държава, какъв е дневният ред на българското общество. “В този смисъл държавата губи шанс да бъде припозната от тези хора като тяхна държава“, посочи Екимджиев.

“За премиера обаче явно няма по-важни аспекти от непосредствените политически дивиденти, така че продължава да цъка бомбата със закъснител по отношение на националните малцинства“, каза адвокатът.

От правна гледна точка Рамковата конвенция за националните малцинства и Европейската конвенция за правата на човека, както и доста директиви в общото европейско право дават доста широка свобода за преценката на държавата как да интегрира малцинствата.

“Казано е, че трябва да има новини на родния език на малцинствата, но никъде не е казано, че това трябва да става в националната телевизия. От друга страна обаче има райони в България, където останалите телевизии просто нямат покритие. Получава се дискриминиране на населението, живеещо в райони без обхват на телевизионни канали от частния спектър, които обществената телевизия по някакъв начин приобщаваше към случващото се в държавата“, посочи Екимджиев.

Той не изключва възможността свалянето на новините на турски по БНТ да доведе до подсилване на сепаратистки настроения.

“След като държавата не ги припознава като нейни граждани, нормално е те просто да търсят подкрепа от други държави или да търсят други, паралелни на държавата формирования, за да се чувстват представени“, каза Екимджиев.

Вместо референдум – дебат за подходяща форма

Експертът по медийно право Нели Огнянова е на мнение, че по-скоро трябва да има дебат и обществено обсъждане за това каква да бъде формата на едно такова предаване. “Новини на турски език са предвидени за решаване на по-общата задача за достъп на всички граждани до информация, за насърчаване на търпимост и за културен плурализъм. Тази задача е част от мисията на обществените медии в демократичните общества“, заяви тя.

“Важното е как по-ефективно да бъде решавана тази задача. Ако новините на турски език не са добре избрана форма за осведомяване на хората, за които турският език е майчин, има смисъл да се обсъжда кои са най-ефективните съвременни форми - предавания, други инициативи за достъп на тези хора до информация и достъп до медии“, посочи Огнянова.

Тя смята, че такова обсъждане е по-необходимо и по-важно, отколкото референдум, който ще завърши само с отговор “да” или “не”. Според нея много хора биха подкрепили отговор “предаване – да, но не в тази форма”.

Демокрацията е по-сложна от простото диктуване на мнозинството

Медийният експерт Георги Лозанов също смята, че е възможно да се търсят други варианти на предаване, така че то да стане по-комуникативно, но не приема мнозинството да определя дали излъчването на новините на турски да продължи.

“Провеждането на такъв референдум е лишено от всякаква логика, тъй като не е нормално мнозинството да бъде питано за права на малцинството“, каза Лозанов и добави, че демокрацията е по-сложно нещо от простото диктуване на мнозинството. “Истинската демокрация е в това да защитиш слабия, а не непременно в това да се подчиниш на силния“, посочи Лозанов.

“Въобще не виждам причина новините на турски език да се превръщат в такъв дебат. По-скоро те се превърнаха в политически инструмент на “Атака“, за да може да отстоява собствените си позиции. От гледна точка на нашата културна идентичност и от гледна точка на медийните стандарти няма обаче такъв дебат“, коментира той.

“Ние имаме много странни разбирания. Колкото по-културно многообразни са съвременните общества, толкова са по демократични и по-силни. А не колкото по-масово звучи гласа на едно мнозинство “, каза Лозанов.

Според него агресията е насочена не срещу новините на турски език и турското малцинство, а срещу обръчите от фирми на Ахмед Доган. Лозанов е на мнение, че не трябва да се допуска малцинството да плати за негативизма, натрупан срещу лидера на ДПС.