Не е време всеки да поема по собствен път

Тази седмица най-висшите представители на НАТО ще се съберат в Прага на среща на върха, където ще се вземат редица важни решения. Алиансът има намерение да предприеме най-голямото си разширяване. Той се съгласи да въведе мерки за колективна защита срещу глобалния тероризъм и да укрепи връзките с партньорите си на Изток. И все пак ще остане един съществен проблем - бъдещите отнощения между Европа и САЩ, който на скоро бе илюстриран в спора между САЩ и Германия относно заплахата от конфронтация с Ирак.

С края на Студената война изчезна и чувството, че Западна Европа е изправена пред общ враг. И докато важните предизвикателства на външата политика все пак не се пренебрегват, то европейският отговор към тях се ръководи от убеждението, че нашата днешна хармония може лесно да бъде пренесена и навсякъде другаде. Склонни сме да пренебрегваме потенциалните врагове, а когато сме заставени да отвърнем на дадена заплаха, ние правим това или чрез политика на отстъпки, или чрез заплащане.

Едва наскоро европейците осъзнаха, че стабилността и благосъстоянието ни са невъзможни без помощта на Америка и силната трансатлантическа връзка. Дори напротив - редица страни до скоро считаха, че дължат световните си позиции на успеха на техните собсвени "уникални пътища" /европейски, германски и др. подобни/. Антиамериканизмът, както и демонизирането на президента Буш, които са толкова модерни днес в европейското ляво пространство, са просто комичен израз на една обща тенденция, към която може да си окаже, че няма имуниет дори и европийското "дясно". Засилилите се националистически чувства доведоха някои европийски страни до въпроса за формата и функцията на НАТО.

Същевременно тенденцията към прекъсване на трансатлантическите връзки се вижда ясно и отвъд Атлантика. Краят на Студената война отбеляза краят на една ера, в коята Съединените щати възприемаха Европа като най-важният съюзник. Доказателство за тази промяна в светогледа на американците бе студената реакция спрямо европейското предложение за съдействие миналата есен. Военното превъзходство на Америка е генерирано чрез инвестиции в нови технологии и опростен процес на взимане на решения, който контрастира с усложнената европейската система. Американското превъзходство е неоспоримо, но обикновено кара американците да пренебрегват мненията и интересите на другите страни. Позицията на Америка като единствена глобална суперсила продължава да се подхранва от вярването в американсската изключителност и траен икономически успех.

Неоспоримата матаотговорност на Америка за световната стабилност се подпомага от съюзнически ангажименти в три ключови региона - Европа, Източна Азия и Близкия Изток. Традиционната цел на американската вътшна политика беше предотвратяване на доминацията на една сила за сметка на другите. Само един бегъл поглед показва, че задачата е почти изпълнена в първия регион - Европа, докато в другите два има още доста за вършене. В случай на сблъсък с реална заплаха, подобно на Садам Хюсеин, Америка идентифицира врага и елиминира заплахата, като използва механизми, включващи дипломация, подплътена от потенциална военна заплаха, международни коалиции и подкрепа от страна на международни опозиционни групи.

И все пак остава въпросът дали фактът, че Европа и САЩ използват различни подходи във външната си политика означава, че те вече нямат нужда едни от други? Ние не мислим така. Причината не е само споделянето на едни и същи основни ценности и интереси, въплътени във Вашингтонското споразумение от 1949г., но най-вече - невъзможността и на двете страни да посрещнат сами бъдещите предизвикателства.

Европа има нужда от САЩ за поддържането на глобалната стабиллност. Без Америка - нейната водеща роля, политическо влияние и военна мощ, европейците и всички международни институции, в които европейците се вричат, не могат да гарантират дори минимална стабилност в горещите точки на света. Принципите на европейското съвместно съществуване, основани на идеята за държавата, която се подчинява на закона, не могат да се приложат лесно в тези региони. Ако американците изберат изолацията, това ще означава реална вероятност от настъпване на хаос. За европейците нестабилност в други региони би означавало загуба на готови източници на суровини и външни пазари. Във военно отношение, доказателство за безпомощното състояние на Европа са масовите убийства на Балканите, които са едно сериозно предупреждение за континента.

САЩ също се нуждаят от съдействието на Европа. Военната доминация и политическото влияние не винаги водят до успех. Понякога превъзходството провокира враждебни реакции, а логиката на баланса на силите подтиква другите сили към съюзяване срещу силния. Една високо-професионалната армия, технологична мощ и прецизно използване на ракети могат да ограничат жертвите, но не могат да гарантират политическа и гражданска готовност за продължително ангажиране в конфликт в отдалечен регион. Освен това съществува възможността докато Америка е въвлечена в конфликт в Близкия изток, друга сила да започне да демонстрира силата си в Далечния изток. Ето защо САЩ се нуждаят от политически, дипломатически и военни съюзници. А къде другаде може да се надява Америка да открие съюзници освен в Европа, чиито интереси и ценности най-силно се доближават до американските?

Краят на Студената война не доведе до мирния земен рай. Днешният враг е по-дифузен - военно по-слаб, но решителен и готов да удари цивилни без предупреждение. Най-висшите принципи на американо-европейската цивилизация са свобода и демокрация, а те не винаги са в хармания с изискванията на абсолютната сигурност. Глобалният тероризъм, основан на нетолерантни идеологии, решителността за употреба на оръжия за масово унищожение и готовността за саможертва на собствения живот, са основателни причини нашата цивилизация да е в смъртна опасност. Единствените средства, с които можем да посрещнем тази заплаха, са взаимното сътрудничество и солидарността.

*Александър Вондра е заместник-министър на външните работи и представител на чешкото правителство на срещата на върха на НАТО в Прага през 2002г.

*Сали Пейнтър е организационен директор на Комитета на НАТО по срещата на върха в Прага, както и организационен директор на Международната Дауни МасГраф група, Inc.

Превод mediapool.bg