Не може с мотива за по-голяма прозрачност съдебната власт да бъде подчинена на политическата

До избирането си за конституционен съдия Благовест Пунев бе зам.-председател на Върховния касационен съд и шеф на гражданската му колегия. Той е съдия от кариерата с над 30 г. стаж. Преминал е през всички нива на магистратурата. Във Върховния съд е от 1990 г., а от 1996 г. е и негов зам.-председател. Бил е член на Висшия съдебен съвет. От 15 години е и арбитър в Арбитражния съд на Българската търговско-промишлена палата. Участва в работната група, подготвила концепцията за нов Гражданско-процесуален кодекс. Роден е през 1948 г. в град Пещера.

Г-н Пунев, очаквахте ли такова категорично избиране още от първия тур?

Искам да изкажа своята дълбока благодарност към съдиите от двата върховни съда и особено на ВАС за изключително високата оценка, която ми дадоха. Аз имам самочувствието на добър професионалист и очаквах, ако не първи тур, то поне на балотаж да спечеля.

Вие сте известен като съдия, който се подчинява само на закона. Очаквате ли това да ви създава проблеми в бъдещата ви работа като конституционен съдия?

Мисля, че не. Аз имам над 30 години стаж и съм си създал такива професионални стереотипи на съдия, които не могат да се променят при преминаването ми в Конституционния съд.

С каква нагласа ще встъпите на новата длъжност?

Нагласата ми е да отстоявам цивилизационните стандарти на демократичното общество, а това са правовата държавата и върховенството на закона.

Вече като конституционен съдия имате ли становище за предстоящата 4-та поправка в основния закон?

Може би не е много удачно да се изказвам, защото мога да се окажа в състава, който ще трябва да решава дело, ако тази поправка бъде атакувана. Не е много приемливо да се заеме една предварителна позиция.

Но не е ли много смущаващо парламентът да избира 11 души, които да контролират съдебната система?

Смущаващо е дотолкова, доколкото мотивът на последното конституционно решение, с което бе отменено тримата висши магистрати да се освобождават от НС, бе, че се нарушава балансът между законодателната и съдебната власт. Сега имаме 11 души парламентарна квота във Висшия съдебен съвет и след това още 11 души инспектори пак избрани от парламента, които ще контролират съдебната власт.

Има ли нещо в решенията на КС през годините, което лично вас ви е притеснявало като юрист?

Опасното в дейността на КС е да няма политизация в неговите решения и да се изхожда от едни непрофесионални критерии. Той трябва да бъде воден единствено от целта да бъде осигурено върховенството на конституцията.

Само преди седмица прозвучаха упреци в тази насока от страна на управляващите заради последното му решение.

Аз мисля, че решението за отмяна на процедурата за освобождаването на тримата висши магистрати е напълно издържано и добре мотивирано. Съвсем основателно се приема, че това противоречи на принципа за разделение на властите.

Мислите ли, че е притеснителен фактът, че в цялата си история КС се занимава с въпросите на властта, но не и с гражданските свободи и права?

Прави сте. Право да сезират КС имат само отделни висши държавни органи, но не и гражданите чрез пряк иск. От това неговата практика се свързва само с изясняване на отношенията между отделните институции и техните правомощия.

Трябва ли гражданите да имат право на конституционна жалба?

Това в България е доста спорно, защото като се има предвид, че три инстанции не са достатъчни за приключване на споровете, това на практика би превърнало КС в една четвърта инстанция.

Ако се създаде комисия за селекция на жалбите?

Това е въпрос на промени в конституцията, защото само по конституционен ред може да се разширяват правомощията на КС. Това е предвидено с оглед гаранциите за неговата независимост и възможност да контролира актовете на НС. Иначе би съществувала възможност всяко мнозинство да променя неговите правомощия, когато поиска.

Аз лично виждам в една подобна поправка възможност да се установи австрийския модел. Там целият нормативен контрол, не само върху законовите, но и върху подзаконовите актове, се намира в компетенцията на КС. Това в България се върши от ВАС. Такова едно разширяване на правомощията би рефлектирало и върху сферата на гражданските права.

Трябва ли политиците да зачитат думата на магистратите за конституционните промени?

Трябва да има диалогичност между двете власти. Не може с мотива, че трябва да има прозрачност в дейността на съдебната власт, да се правят опити тя да бъде неправомерно контролирана от политическата. Като всички власти тя естествено трябва да бъде отговорна, но това не означава, че трябва да бъде поставена под контрола на политическата власт. Чрез следващите конституционни промени трябва да има бъдещо развитие именно към засилване на диалогичността.

Как гледате на изказванията на водещите депутати от БСП, че след започващата ротация в КС, при която двама конституционни съдии ще бъдат посочени от президента, институцията ще промени политиката си?

Такова изказване е неправомерно, защото не бива да бъдат политизирани решенията на КС. Ако се изхожда само от изискването за конституционосъобразност, тук няма място за политическо интерпретиране за промените в основния закон.