Не очаквам мнозинството да постигне съгласие за цялостна промяна на конституцията

Г-н Методиев, имат ли Демократи за силна България (ДСБ) позиция към повдигнатия от заместник-председателя на НДСВ Николай Свинаров въпрос за президентските правомощия?

Имаме позиция по конституционния въпрос, която сме представили на българските граждани в кампанията за парламентарните избори тази година и тя е свързана със съдебната реформа, която е приоритет за страната. В предишния парламент ДСБ внесоха цялостен проект за промяна на конституцията в частта за съдебните институции. Това сме го направили, осъзнавайки, че е приоритетът в рамките на конституционния въпрос. Разбира се, вътре в партията, има хора, които в един или друг случай са споменавали свои идеи около конституционния въпрос. Ще посоча за пример г-н Костов, който е споменавал идеята за двукамарна система като възможност да бъде намален броят на депутатите, същевременно да има много по-голямо представителство и стабилност на законите и това косвено засяга президентската институция, доколкото при двукамарни парламенти има избор от двете камери на държавния глава. Г-жа Екатерина Михайлова също е споделяла свои идеи за пряк и непряк избор на президента. Но всичко това, с изключение на конкретни текстове, свързани със съдебната институция, са мнения, които не са обобщавани като политически позиции.

А предвид фактът, че въпросът вече е открит, можем ли скоро да очакваме конкретна позиция от ДСБ?

Аз не мисля, че е открит. Г-н Свинаров е заместник-председател на една от политическите партии в страната, напуснал е изпълнителната власт, тръгва към активна парламентарна дейност и намира тема, в която иска да изясни позиция. Доколкото разбирам, това е само негова позиция, тя не е позиция на НДСВ като партия. Така че темата все още не се коментира в самата партия и след това в самото мнозинство. Това мнозинство има над 160 депутати, така че те имат потенциала да започнат една конституционна реформа, но първо трябва да постигнат съгласие помежду си. Скептичен съм, че ще се постигне съгласие за цялостна промяна и за цялостен преглед на конституцията. ДСБ имаме компетентност да се включим веднага при заявка за един по-широк дебат.

И все пак какви са настроенията в ДСБ по този въпрос?

Ние много пъти сме подчертавали, че парламентарната република е ценност за България, че изживените 15 години с техните положителни и отрицателни страни са поставяли основите на парламентарната демокрация. Многопартийната система, която много пъти – вероятно с право - е критикувана, че е в криза, може да доведе и до засилена критика към самата парламентарна демокрация, но това не означава така леко да се разделим с нея. Аз мисля, че едни от най-добрите периоди на България са именно тези на парламентарна демокрация.

Основният довод на г-н Свинаров е, че има разминаване – България е парламентарна република, а президентът се избира пряко, както е в президентските републики...

Да, прав е г-н Свинаров. Има едно изключение и това е Франция, където има такъв полупрезидентски режим. Аз също бих казал, че трябва да има избор в тази посока – за парламентарната или президентска република, като аз веднага бих дал своя глас в полза на първия вариант.

Защо тази форма е по-добра?

Бих искал да отваря една скоба и да кажа, че това е лично моя позиция, а не на ДСБ. Парламентаризмът и парламентарната република гарантират проверка на избори в един по-кратък период на време и в съревнование на няколко партии. Това означава, че гражданското мнение е представено в по-висока степен при решаване на въпроси в изпълнителната власт. Докато при президентската република една личност получава доверието и оформя цялата изпълнителна власт. Така, както е в САЩ и Русия. Смятам, че в една малка държава с толкова много власт в ръцете на един човек в рамките на 5 – годишен мандат е най-малкото опасно. Има голям риск от злоупотреби.

Има ли нагласа парламентът да се свика Велико народно събрание още преди президентските избори?

Този въпрос би трябвало да бъде отправен към мнозинството. За първи път има мнозинство, което е и конституционно и съвсем логично е от там да се чуят първите сигнали. Ако започна аз да правя такива прогнози, има опасност да се превърна от политически участник в политически наблюдател.

Трябва ли опозицията непременно да гледа на себе си като опозиция по тези въпроси?

Нека първо да видим волята на това мнозинство по въпросите за съдебната реформа. Ако се опита с палиативни мерки да решава въпросите на съдебните институции, в частност въпроса на прокуратурата, то тогава ще видим, че няма никаква воля за сериозна конституционна промяна и всеки разговор по - нататък ще стане безпредметен. Ако се тръгне в тази посока за промяна на конституцията в частта на съдебната власт, институциите и досъдебното производство, то може би темата ще бъде цялостно отворена.

Очаквате ли разногласия между БСП и НДСВ по този въпрос, а и предвид наближаващите президентски избори?

Как ще протекат в ляво разговорите за кандидатура за кмет на столицата ще ни подскажат до някаква степен и отговора на вашия въпрос. Дали НДСВ и БСП като управляващи заедно ще тръгнат да търсят общ кандидат за кмет на столицата и оттам общ кандидат за президент на страната. Мисля, че след края на частичните избори ще може да си съставим и картина за поведението на тази коалиция и на останалите избори.

През изтеклите 15 години се наблюдава категорична закономерност, че президентът, независимо кой е той, се радва на високо публично одобрение, макар от него почти нищо да не зависи предвид ограничените правомощия. Ако правомощията се променят, как ще се промени според вас и образът на президентската институция?

Не само в България, но и във всички парламентарни републики, президентът е личност, която се намесва като коректив, но той не носи отговорност, защото от него нищо не зависи. И при пряк избор и при непряк избор те носят едни и същи функции, които пазят от негативно отношение. Ако тръгнем по пътя на полупрезидентските или президентските републики, то тогава рейтингът ще намалее, защото президентът вече ще има реална власт.

Вие казахте, че моделът, който се спазва във всички парламентарни републики, е на президента-коректив. В този смисъл разби ли президентът Първанов този модел с приписваната му, от всички десни партии в парламента, роля на архитект на последното правителство?

Не. Той просто наруши дадените му конституцията правомощия. Той не може да разруши модела, защо той е определен от основния закон.

И оттук случайно ли е, че въпросът за президентските правомощия се повдига именно в този момент?

Може да се каже, че има връзка с това, което стана при съставянето на правителството.