“Не са ме запознавали с нарушения в горите на Симеон Сакскобургготски”

Г-н Симеонов, от както е създадено частното лесничейство на бившия цар и премиер Симеон Сакскобургготски “Царска Бистрица”, колко пъти е било проверявано как изпълнява дейността си?

Контролът от страна на държавата върху тази частна гора не се различава с нищо от контрола, упражняван върху всички останали частни гори в България. Извършвали са се рутинно проверки от структурирането през 2005 г. на тази частно горско стопанска единица, управлявана от гражданското сдружение “Кардам”. Част от тези проверки дори са инициирани от публикации в пресата. До настоящия момент аз не си спомням моите служители да са ме запознавали с констатирани нарушения там.

Не са констатирани нарушения в тези гори?

Не казвам, че не са установени такива нарушения, а че аз не съм запознат с тях. Възможно е да има нарушения, които да са отразени в протоколите на държавното лесничейство “Боровец”, което е правило проверките. Но за да не съм запознат аз с такива нарушения, значи те не са били такива, че да се налага информиране на Регионалното управление по горите и оттам аз. Това означава, че такива крупни нарушения, за каквито се коментира от известно време, не може да става дума.

Как контролирате сдружението “Кардам”, което извършва изсичането на маркираните дървета и върти търговията с добития дървен материал?

Там държавният контрол е основно в изпълнението на лесовъдските дейности, като тук не става дума само за сеч. Това трябва да става в съответствие с лесоустройствените проекти на частната горско-стопанска единица “Царска Бистрица”, която се одобрява от лесничейството в Боровец. Издавани са необходимите позволителни, без които не би могло да се отсече законно нито едно дърво. Добитата дървесина няма как да се транспортира без необходимите документи. Надявам се, че този законов ред в случая е спазен, защото ако не е било така, би трябвало да има съответната санкция от местното лесничейство. А при фрапиращи нарушения, за каквито се говори, би трябвало да знам и аз.

Колко са другите частни лесничейства у нас?

Не бих могъл да ви кажа точно, но при държавен дял на горите от около 80 на сто, остават 20 частни, от които мисля, че 14 са на общините, и другите 6 процента са частни, религиозни и дори училищни гори.

На територията на лесничейство Чепеларе например почти няма държавни земи. Същото е и в Смолянско, в Странджа има немалко частни земи. Така че имотите, стопанисвани от сдружение”Кардам”, не са единствените управлявани частно. Това правят и горовладелските кооперации.

Какви са най-честите констатирани нарушения при тях?

Не бих могъл да кажа, че има фрапиращи нарушения. Но мога да посоча много пропуски в нормативната уредба, които обаче не касаят случая в Боровец. Има разпоредба, че когато частните гори са под 20 дка, за тяхното стопанисване не е нужен лесоустройствен план. А по-голямата част от частните гори е именно под 20 дка и криворазбраното чувство за собственост води до изсичане на големи площи. Това се забелязва в Ловешки и Великотърновски регион, където гори, макар и малоценни, са изсечени до гола поляна. Там, където горите са идеална собственост, а не на много притежатели, този проблем не съществува, защото имотите са дадени за стопанисване в горовладелски кооперации и може да се каже, че там се изпълнява някаква лесовъдска дейност. В останалите не може и да става дума за това.

И техните собственици правят каквото си искат?

Не, не правят каквото си искат, но режимът на ползване на тези гори е много по-облекчен, докато в големите имоти правилата за спазване са много по-стриктни.

Затова би следвало да се търси механизъм за обединение на частните собственици на гори. Но той не би трябвало да е административен, а икономически. Нужен е модел за иницииране на желание у самите собственици за обединяване.

Как го виждате този модел?

Ние сме се постарали в Закона за горите да предвидим поощрения за собствениците на гори, като сме записали текст, че за горски територии с площ над 500 дка разходите по лесоустройството се поемат от държавата.

Само толкова, не може ли да инициирате и други икономически стимули?

Трудно държавата може да насади такива инициативи. Би се стигнало до администриране и нарушаване правата на частния стопанин.

Но явно предвиденото в закона не е достатъчен стимул?

Не е достатъчно, разбира се. В крайна сметка и ние не може да изпълняваме пълноценно служебните си задължения. Но това е процес, който за съжаление е започнал преди много години с нескопосан Закон за възстановяване върху собствеността върху горите и имотите от горския фонд. Той вече е породил тези права и отношения, които сега коментираме.

Толкова години държавата се оправдава с този закон, не е ли крайно време да се предприеме някаква промяна, за да се регламентират нещата в сектора?

Много е трудно да се нарушат правата на собствениците. Ще ви дам за пример някои европейски законодателства. Например в много европейски страни не се позволява собственост на гора под 200 хектара. Притежателят на тази гора не може да я завещае и на тримата си наследници, а трябва да избере един от тях. Ние обаче не сме си решили проблемите.

Докога ще ги влачите тези проблеми с дребната собственост, измислете икономически стимули за уедряването на горите?

Добре де. Кажете ми вие, ако сте собственик на 10 дка гора и ние променим закона така, че ви лишим от правото на собственост върху тези земи, как бихте погледнали върху тази административна мярка?

Като ми се предостави възможност да продам гората си на добра цена, защо да не го направя?

Да, това е вариантът. Между другото в момента се заражда пазарът на гори в България. При нас постъпват заявления от частни собственици на гори с желание държавата да изкупи техните имоти. Има такъв законов механизъм. В момента ние прецизираме тези заявления, защото трябва и да има някаква целесъобразност, за да закупи държавата предлаганите ѝ гори и да ги стопанисва. Те трябва да са близо до други големи горски територии,  да са ценни като дървесина, да са семенни. За настоящата година ние дори сме предвидили за пръв път 1 млн. лв. именно за изкупуване на недържавни гори. Чакаме да се одобри бюджетът на Националното управление по горите за 2006 г., за да знаем дали ще ни се отпуснат тези пари. Това ще стане през март.

Колко гори очаквате да купите с този милион, ако ви бъде отпуснат?

През 2004 г. са ни предложени 90 дка за общо 90 хил. лв., през 2005 г. – 253 дка за 315 хил. лв. Има заявки и от предишни години и от настоящата. Общата площ на горите ще стане ясна след като се направи оценка на цената на имота. Това става по Наредба за оценка на гори и земи от горски фонд и почива на множество показатели. Една и съща гора като площ може да струва различно, в зависимост от местоположението ѝ, от състава на дървесните видове, гъстотата и запасите в гората.

В какви граници все пак са цените на декар гора?

Много са различни. В някои региони например цените са между 150-200 лв. за декар. Другаде те надминават и 1000 лв./дка. При търговията с частни гори обаче оценката на горите не е задължителна. Ако такава се прави, то е за ориентация на собственика, да знае каква цена да гони.

А оценката за изкупуване на гори за държавата как се отразява върху цената?

Зависи. Някъде водят до намаляване, другаде вдигат цените. Например на места, където по моя информация се търгува за 100-200 лв./дка, реалната оценка е два пъти по-висока. Но дребните собственици не могат да искат за малкото си площи 300-400 лв., защото никой няма да им даде тази цена. За да купи обаче държавата гори, вече не става дума за пазарлък между частните собственици, които и в момента могат да си правят сделки помежду си.

Имате ли статистика какви вложения в частните гори са правени от възстановяването им досега? 

Съвсем спокойно мога да кажа, че почти никакви инвестиции не са правени в тези гори. За да може да се инвестира, собствеността трябва да е в достатъчно големи граници, за да има смисъл от вложения в техника за добив на дървесина, за изграждане на горски пътища.

Друга широко дискутирана тема в обществото е промяната на предназначението на гори от държавния фонд и прехвърлянето им на общините, върху които после се реализират инвестиционни проекти за хотели по Черноморието, ски писти, голф игрища. Тази замяна не е ли опасна?

Не. Всичко става по законовия ред, регламентът е изключително строг, независимо дали горите са по Черноморието, по планинските курорти или другаде. Такива процедури за разпоредителни сделки с гори е имало откакто аз съм в системата на горите от 1989 г. Имало е и преди това. Процедурата по съгласуване тръгва от съответното държавно лесничейство, минава се през регионалното управление по горите, после идва в Националното управление, където се гледа от специална комисия. При положително становище от всички тези инстанции се изготвя заповед на министъра на земеделието. Не мислете, че всички искания са одобрени.

И нямате никакви притеснение за законосъобразността и целесъобразността на тези замени?

Абсолютно не. Изглежда това е тема с жълт нюанс, която много се коментира.

Ами да, след като става дума за бизнес интереси, които стигат на политическо ниво.  След замяната се оказва, че общината с инвеститор, зад който нерядко стои министър, депутат или друго политическо лице, изведнъж започва да строи точно там. 

Аз ги гледам от друга позиция нещата. Знам, че тези сделки са интересни, но аз искам да посоча и че те не са само акт на Министерството на земеделието и горите. За изключване на земите от държавния горски фонд се иска становище и на Министерството по околната среда и водите, трябва подробен устройствен план, който се приема от общината. Нужно е становище от съответния кмет на общината.

Като има бизнес интерес кметът, не е толкова трудно да каже “да”.

Е, чак пък всички кметове да са с бизнес интереси... Смятам, че те изразяват обществените интереси в региона. Като се вдигне хотел в Приморско, там ще работят местните хора, ще има икономически ползи.

Има и ползи за горите. Да речем горски терен край Черноморието се сменя с други дървесни насаждения в страната. Поради близостта до морето цената на първия имот е няколко пъти по-висока от другия. За замяна на един декар по морето ние ще получим няколко пъти повече гора другаде. Освен това от лесовъдска гледна точка горите край морския бряг са малоценни. Срещу тях ние получаваме твърде често много по-ценни насаждения. Например при една замяна държавата придоби няколкостотин декара семенна гора, която е база за производство на качествени фиданки.

Искам обаче и да посоча нещо друго. На практика новият собственик на 10 дка гора по Черноморието например, който е заменил 100 дка другаде, получава единствено правото да стопанисва тези гори. Да речем, за да се строи там, трябва промяна на предназначението на тази гора, да се изключи въобще от горския фонд срещу съответната такса, да се съгласува с устройствените планове и др.

Имате ли много заявления за промяна на предназначението на частни гори?

Има такива, но те не са много. Някой смята да строи в своите гори, друг иска да прави ферма, трети иска да си изкорени гората и сади друго там. Най-пресният ни случай е с намерение на собственик да строи стрелбище в гората си.