Не виждам драма в упреците на президента

Госпожа Пешева, Вие лично успяхте ли да гледате интервюто с Владимир Жириновски във "Всяка неделя"?

Да, гледах предаването. Моята лична позиция е, че нарушение на закона няма, защото медийният казус е граничен, сложен. Такава в общи линии е и позицията на правния отдел. Този казус не би трябвало да подвежда Съвета.

СЕМ може да харесва или да не харесва проведения диалог, може да харесва или да не харесва Жириновски, но това не е проблем на медийната регулация. Проблем на медийната регулация е доколко това интервю спазва изискванията и разпоредбите на закона. Има две хипотези. Едната се задава от член 10, ал.1, точка 5, свързана с предавания, които внушават нетърпимост между гражданите. Втората хипотеза е член 47 - дали това интервю, което е част от външна продукция за БНТ, засяга проблеми на политиката и икономиката и по силата на този член би могло да бъде санкционирано.

Личната ми позиция е, че въпросите на Кеворк Кеворкян бяха коректни. В едно живо предаване е изключително трудно да се носи толкова голяма отговорност за отговорите на един събеседник. Т.е. аз не считам, че във въпросите имаше неистово тласкане на господин Жириновски да наруши закона. Напротив, имаше опити да се приземи разговора - контекстуално, извън политиката. Казусът по член 47 е сложен, граничен, опитвам се да бъда максимално обективна.

Що се отнася до член 10, ал. 1, т.5 - това е също сложен казус и ние дълго обсъждахме. В този разговор с Жириновски, нетърпимостта дори прераства в собствената си противоположност - т.е. тя напуска сериозния контекст, напуска рамката на сериозния разговор и се превръща в комедия, във фарс. Превръща се в нещо, което е различно от стандартите, по начина, по който би трябвало да се коментира това предаване.

По моя преценка този казус е граничен. По същия начин аз бях против - в СЕМ имаше дебати дали и интервюто с Михаил Горбачов нарушава член 47 от ЗРТ. Бях убедена, че не нарушава, както и бях убедена, че интервюто със Сергей Станишев категорично наруши член 47 от закона.

Но излезте от ролята на регулатор и кажете като зрител...

Не нямам право на подобна преценка, след като заемам този пост.

Изказаните мнения на Жириновски бяха в дискриминационен стил - етнически, религиозен, на полова основа....

....тепърва СЕМ ще обсъжда казуса. Самият факт, че възлагаме на отдел "Мониторинг" да изиска касетата и да прецени, означава, че Съветът тепърва ще разглежда този казус.

Масовият зрител едва ли ще успее да прецени тънката разлика в този граничен казус...

В медийната регулация въпросът "харесва ми не ми харесва" поначало не се задава. Тя трябва да отговори на въпроса дали едно предаване отговаря на изискванията на закона или ги нарушава.

Докога СЕМ ще толерира, под формата на “неполитически” интервюта, изказването на политически позиции чрез участието на министри и политици във "Всяка неделя"?

Не е вярно, че СЕМ толерира подобни изяви. Вие знаете, че СЕМ издаде няколко наказателни постановления, свързани с непредоставяне на право на отговор от страна на БНТ, във връзка с интервюто на Сергей Станишев във "Всяка неделя". Но един политик има право да участва в едно предаване, ако той не засяга политически теми. Например господин Огнян Герджиков или госпожа Емел Етем, когато бяха гости на "Всяка неделя", по никакъв начин не нарушиха закона за радио и телевизия.

Забраната е само когато се обсъжда политическа проблематика. Политикът има право да бъде поканен за участие в едно предаване, което е външна продукция за БНТ или БНР.

Но вие знаете, че телевизионното послание и образ са многопластови. Дори и да не се говори директно за политика или икономика, вече участието му в телевизионното общуване е...

Това е трудното на регулацията. Медийните казуси са твърде сложни, и те често не предполагат еднозначен отговор. За това понякога правим и дълги дебати, защото е важно регулацията да има убедителен публичен образ. С действията си да убеждава слушателите и зрителите. Регулацията съществува и се развива в полза на пазара, в полза на операторите и в крайна сметка - в полза на аудиторията.

Но част от аудиторията не е убедена в това...

Това е предпоставена теза. Искам тя да ми бъде доказана със социологически изследвания.

Поръчани ли са такива?

Не сме поръчвали подобни изследвания, защото възможностите на Съвета, на този етап, са твърде ограничени. Съгласна съм, че образът е многопластов, но същевременно и вие се съгласете с мен, че решенията на Съвета би трябвало да се взимат в диалог, след като експертите са се произнесли.

В първото си обръщение към нацията, президентът Георги Първанов каза, че поправката в ЗРТ за Стратегията е измислена и че очаква още по-разгорещени спорове за нови изменения на ЗРТ. Как ще коментирате тези думи на президента?

Отнасям се с много голямо уважение към г-н Президента и внимателно съм преценила неговата позиция. Същевременно право на законодателя е да прецени какви поправки да внася, право на парламента е да реши какви промени да направи в медийния закон. Не виждам драма в това, защото зная, че този сектор много бързо се развива и че развитието на медийното законодателство е задължително условие, за да се осмислят новите промени в сектора. В сегашния действащ закон няма раздел за цифровизацията, а това е проблем, пред който българските ефирни медии ще се изправят в следващите десет години. Трябва да се развие и раздела, който се отнася до рекламата, да се разгледат новите модерни форми на реклама - например виртуалната реклама, рекламата да се постави в контекста на европейското общностно право, което в серия от директиви много подробно разглежда лъжливата реклама, а също и сравнителната реклама.
Въобще развитието на медийния закон е част от приближаването ни към ЕС. В сега действащия медиен закон раздела за финансирането на обществените - БНТ и БНР не проработи, и трябва да се промени, да се потърси нов механизъм за събиране на абонатните такси. СЕМ предложи това да става чрез местните данъци и такси, защото в България има силна общинска администрация и добре развито общинско самоуправление.
Например във Франция, френският министър на културата наскоро предложи годишната радио и телевизионна такса да се повиши с 3% - от 116 евро на 120 евро, като поиска по- нататък тя да се събира чрез данък сгради. Или на същия принцип, който и ние предлагаме.

Смятате ли, че с тези си думи Първанов иска да защити своята квота, защото се появиха изказвания за редуцирането ѝ?

Г-н Президента има пълното право да коментира тези поправки, и въобще да отстоява своята квота. В общи линии това са неща, които тепърва ще се изясняват

СЕМ получи ли вече новия проектозакон за радио и телевизия, готвен от среди на НДСВ?

Нито официално, нито неофициално, не сме получили никакъв проект, ето защо се въздържам от всякакви коментари.

Как се отнасяте към възможността регулаторния орган да бъде разделен на две - едни за частните медии, друг за обществените?

Не познавам този текст. Но медийните практики в Европа са различни - в Европа няма единен работещ механизъм за събиране на абонатните такси. Във Великобритания имаше няколко регулаторни органа, които се обединяват, в Германия има отделен регулатор за кабелните телевизии. В някои държави, доколкото зная, има отделни закони за обществените и за частните медии. В други държави има единна регулация, единен орган - например във Франция, който наблюдава обществените и частните медии. Т.е. няма единна медийна практика. При всички случаи един медиен закон трябва да се съобразява преди всичко с особеностите на българския медиен пейзаж.

От гледище на почти годишната си практика в регулацията, съм убедена, че въвеждането на работещ механизъм за абонатни такси изисква много големи усилия от един бъдещ регулационен орган. СЕМ засега не провежда регионален мониторинг и не разполага с нито едно регионално звено. Медийната регулация в България е още много млада, тя не е навършила първите си седем години. Тепърва ще се въвежда работещ механизъм за независимо финансиране на обществените медии. А такъв е въведен в Румъния, Македония, и в другите балкански държави, в цяла Централна и Западна Европа - общественият сектор е на смесен режим на финансиране, което означава абонатни такси, реклама, продажба на авторски права.

Но дали таксите ще се събират на база електромер, на база данък сгради или нещо друго, регулационният орган ще трябва да извърши много работа – да изготви чрез министерствата списъците за изключенията - за социално слабите семейства, болните, училища, детски домове, сиропиталища и т.н.

Как ще бъде преодолян този стереотип да не се плаща за телевизия и радио?

Трудно. Българинът смята, че безплатно трябва да получава програмите на обществените медии. Същевременно годишния размер на таксите е твърде скромен ( около осем лева годишно), и той едва ли ще бъде много голямо финансово бреме. Което не означава, че ще има висока събираемост - дори в една Франция, днес има около 17% несъбираемост на таксите а при собствениците на вилни имоти стига до 70 % несъбираемост.Държавата субсидира фонда, в който се събират абонатните такси с 478 милиона евро за сметка на 4 милиона домакинства, които са социално слаби и освободени от такси. В полския обществен сектор, след 10 години събиране на абонатни такси се стигна до 50% събираемост, в Македония този процент е висок. Никъде няма 100 % събираемост и се очаква това да се случи и в България.
Въпросът е да се заложи европейският модел за финансиране на обществените медии, който само донякъде гарантира обществения им характер. Вторият важен лост, който гарантира обществения характер на БНТ и на БНР е тяхната програмна политика.

Вълнувате ли се вече в СЕМ, че в публичното пространство отново върви мнението - смяната на ЗРТ цели персонални промени в СЕМ, в БНТ, в БНР?

Не мога да говоря от името на членовете на СЕМ, но в лично качество мога да кажа, че се чувствам чудесно. Аз съм преподавател по медии от 30 години, ето защо нямам притеснения за професионалната си роля. За мен най-важното е СЕМ да изготви добра Стратегия, един добър документ, който професионално да отговори на очакванията на медийния сектор, на аудиторията, и на политическата класа, която ще го одобри в НС. Да защити достатъчно убедително своя авторитет на водещ регулационен орган.

Твърди се, че със Стратегията за развитие на радио и телевизионната дейност СЕМ ще обслужи корпоративните интереси на големите мрежи. Как ще опровергаете това?

Смисълът на стратегията е тя да отговори на водещите национални приоритети. За нас е важно да предложим на НС една добра медийна философия за развитието на сектора, която да се основава на водещите национални приоритети. Съветът в никакъв случай не се интересува от корпоративни интереси, толкова сериозен документ може да се основава единствено на национални интереси.