Недоверието в медиите принуждава СЕМ да прави регистър на собствеността

Общо 60% процента от българите не вярват в независимостта на родните медии, докато само 14% смятат, че те са достатъчно свободни, за да отразяват обективно събитията. Това показва изследване на "Маркет Линкс" по поръчка на фондация "Конрад Аденауер", представено във вторник. В същия ден бе представено и проучване на Фондация "Медийна демокрация", което показва, че правителството на Пламен Орешарски се радва на "задоволителен медиен комфорт".

В отговор на резултатите от изследванията председателят на СЕМ Георги Лозанов обяви, че институцията ще прави регистър на собствеността на електронните медии.

Общо 26% от участвалите в социологическото изследване се въздържат да дават оценка на българската журналистика. Прави впечатление, че в национален мащаб хората, които имат доверие в медиите са двойно повече от тези в столицата. В София едва 7% от хората приемат медиите за независими.

Социологическото проучване показва, че за 62 процента от българите телевизията е предпочитан информационен източник за политика, 20% посочват интернет за свой главен информационен канал, а само 4% - пресата. Качеството на съдържанието на телевизиите е по-добре оценено - 78 на сто споделят, че телевизията им помага да разберат по-добре политиката и икономиката, а 17 процента казват това за вестниците.

На този фон изследването на Фондация "Медийна демокрация" показва, че премиерът Пламен Орешарски е новият медиен любимец, а неговото правителство работи в задоволителен медиен комфорт. Това показват данните от мониторинга на неправителствената организация за 2013 година. Те са събрани от изследване на съдържанието на четири всекидневника и четири телевизии. Това са вестниците "Преса", "Сега", "Телеграф", "Труд" и телевизиите БНТ, бТВ, Нова ТВ, ТВ7.

Неправителствената организации установява, че правителството и министър-председателят почти не получават остро изразена критика, а някои медии дори ги подкрепят безусловно. В същото време най-голямата опозиционна партия ГЕРБ е принудена да действа в условията на по-неблагоприятно медийно отразяване.

Спешни мерки

Орлин Спасов коментира, че обществените медии в най-голяма степен са запазили неутрална позиция по отношение на политическите процеси. Той настоя за спешни мерки за подобряване на медийната среда. Спасов посочи, че са необходими по-голямо финансиране за обществените медии, както и по-широка национална база за налагане на етични стандарти в журналистика.

Според него има нужда и от национална политика по отношение на саморегулацията на медиите. По думите му това трябва да премине през процес по обединяване на голяма част от медиите около един етичен медиен кодекс. Той напомни, че през 2013 година беше създаден втори алтернативен медиен кодекс, но продължава да не е ясно кои са неговите автори.

"Имаме нужда от национална политика по отношение на медийната среда в България. Очевидно е, че има какво да се направи по отношение на медийното законодателство. През 2013 година имаше някои знаци за това, че пресата като че ли започва да узрява за идеята за известна регулация и на нейния терен", отбеляза още доц. Спасов.

Георги Лозанов обеща да има до лятото "картина на собствеността на медиите". СЕМ ще се опита да направи регистър на собствеността на електронните медиите и ще анализира и каква част от медийния пазар принадлежи на един и същ собственик.

"По-важният въпрос обаче е за финансирането на медиите, а не собствеността. Какво значение има кой е собственикът, ако медията се финансира предимно със средства от комуникационните стратегии на оперативните програми?", попита Лозанов. Според него е важно да има регистър за това как се изразходват средствата, предвидени за дейности по комуникационните планове на програмите, финансирани от ЕС.

Мощни негативни кампании

Орлин Спасов отбеляза, че 2013 г. се откроява с "мощни негативни медийни кампании по отношение на личности и партии". По думите му негативното отношение към правителството и премиера през 2013 година се забелязва предимно в онлайн медиите, тъй като исканията за оставка не срещат подкрепа в традиционните медии. Въпреки това и там протестите са отразявани.

Анализът показва голяма промяна в медийния рейтинг на президента Росен Плевнелиев. През 2012 година той беше всеобщият медиен фаворит, а сега се наблюдават остри критики срещу него, констатира доц. Спасов. Рейтингът му е отрицателен - минус 2.6, което означава, че негативните публикации за него са 2.6 пъти повече от положителните.

"Новият медиен любимец" се явява премиерът Пламен Орешарски с медиен рейтинг 1.5. Той е политикът, който генерира най-много одобрение и това се случва въпреки интензивните протести срещу неговото правителство, сочи изследването.

Мониторингът отчита още възход на новия политик и лидер на "България без цензура" Николай Бареков, който се отличава с агресивно медийно присъствие.

Другият извод е, че ако при предишните проучвания лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов беше най-споменаван в медиите, то за 2013 г. той е изместен от премиера Пламен Орешарски. Борисов остава на второ място. От положителен рейтинг 2.2 през 2011 година и 2.4 през 2012 година, той бележи срив до минус 5.6 през 2013 година.

По присъствие в медиите след Орешарски и Борисов се подреждат президентът Росен Плевнелиев, лидерът на БСП Сергей Станишев, Цветан Цветанов. Станишев отбелязва леко подобрение, но и сега рейтингът му остава негативен - минус 3.5, а лидерът на "Атака" Волен Сидеров остава най-нехаресваният от българските медии политик с рейтинг минус 7.4.

"През 2013 година публиката бе непрекъснато бомбардирана с новини и мнения, произведени в социалните медии, границата между социалните и традиционните медии се разтвори и за първи път "Фейсбук" влезе в ролята на важна информационна агенция. "Фейсбук" се превърна в първичен източник на информация, не само за обществото, но и за самите медии", коментира още доц. Спасов.

Той каза, че през изминалата година политическият език се е радикализирал и е започнал да се изпразва от съдържание, тъй като все повече е залагал на хиперболите в описването на политическия опонент и ситуацията в страната.

"Някои от основните политически лидери като Бойко Борисов и Сергей Станишев персонифицираха до крайност политическите конфликти и големият двубой се реализираше между мъже, а не между политици", обясни доц. Спасов.

Медийната картина

"Ако сравним медийното отразяване на втората протестна вълна, която започна след назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС, с първите протести през февруари 2013 година, ще видим, че през февруари медиите доста синхронно застанаха на страната на протеста. Тогава много медии се възползваха от ситуацията, за да сменят подкрепата си с критика", каза още доц Спасов.

Той допълни, че медиите около Ирена Кръстева и Делян Пеевски са заработили откровено и очевидно проправителствено, други медии като Нова телевизия се ориентирали про-ГЕРБ, "Икономедия" се превърна в информационен хъб на протестите срещу правителството на Пламен Орешарски, добави доц. Спасов.

Медиите като физически спасители за някои политици

Председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов коментира, че не е изненадан от представените изследвания и определи 2013 година като "годината на враждебната реч в медиите".

"Това е цялостен процес, който започна от началото на миналата година и е свързан с отношенията между политиците. Политическата комуникация започна да минава през враждебна реч, да превръща опонента във враг и да иска да го унищожиш, а медиите бяха сцената, на която се разиграваха тези гладиаторски битки", каза Лозанов.

Според него през 2013 г. не се е правило толкова политика, колкото се е търсила отговорност за вината за прехода и този процес е преминал през медиите. "Ако медиите не допускаха тази враждебна реч, ако целият този сблъсък не се разиграваше на тяхна територия, сигурен съм, че в тази година щеше да има политически убийства", каза Георги Лозанов.

Той допълни, че в този смисъл медиите са играли спасителна роля по отношение на тези мощни негативни енергии, които са се генерирали през 2013 година.