Немощта на управлението, слабостта на опозицията

Три престрелки за една седмица в София възбудиха духовете в политическото пространство. Едната от тях бе посред бял ден, в центъра на града. При две от пукотевиците бяха засегнати и случайно намиращи се на тези места, нищо неподозиращи граждани. За щастие, жертви нямаше.

Реакциите

МВР, организира мащабна акция по ловене и пускане на наркодилъри и на болни, зависими от дрогата наркомани. Първият ден главният секретар на министерството определи случилото се като атака срещу правителството. На втория се поправи, че тиражираните мнения на политици и синдикалисти за проблеми и смени в управлението активизирали криминалния контингент и организираната престъпност. Министърът на вътрешните работи не счете за нужно да прекъсне отпуската си, та се наложи да му я прекъсне президентът Първанов.

В унисон с поведението на Петканов, от управляващата НДСВ обясниха, че не се е случило нищо извънредно и че това са само няколко криминални случаи. Цитираха и статистика, според която в България се гърмяло по-рядко, отколкото в САЩ или в страните от ЕС, например. На фона на това спокойствие обаче половината политическо ръководство на партията се срещна с ген.Борисов и му обеща като в рог на изобилието законови промени, повече средства и мандатност за шефовете на спецслужби, за да се подобри борбата с престъпността.

БСП също заяви, че не трябва да се политизират криминалните инциденти. Като добави в следващото изречение, че те показвали безспорна липса на държавност и спад на авторитета на властта. Явно според левицата този извод не се брои за политически.

ДПС бе най-категорично - щом спецслужбите не са ни докладвали, значи няма нищо тревожно, да не се хващаме на въдицата и да драматизираме нещата. И за разлика от НДСВ и БСП, не хукна да се среща с генерали, прокурори и следователи.

И трите партии се нахвърлиха върху СДС, чието ръководство се събра извънредно и поиска спешно заседание на Консултативния съвет по национална сигурност при президента.

Първанов отказа, след което по същия повод се срещна първо с премиера, а след това и с Петканов, Борисов и главния прокурор Филчев.

Слабостта на опозицията

Всъщност, НДСВ, ДПС и БСП използваха страха на дясната опозиция да каже ясно какъв е проблемът на държавата, ескалирал в уличните престрелки.

В декларацията, с която СДС поиска президентът да свика извънреден консултативен съвет, престрелките просто бяха последният повод. Много по-сериозни са симптомите, загатнати в същия текст - истериите около унищожаването на СС-23 и атаката, разгърната от Майкъл Чорни по сделката за Булгартабак. Но и двете бяха така завоалирани, че и медиите не ги разбраха. И дойде конфузът чрез втора декларация опозицията да обяснява какво всъщност е искала да каже с първата.

СДС не посмя да каже в прав текст, че именно възможността Чорни да разгърне масирана кампания в България и немощта на управляващите, демонстрирана около ракетите СС-23, са истински притеснителните симптоми за държавността в тази страна. Те изразяват управленска слабост и липса на единни, координирани действия, което винаги се усеща и използва от организираната престъпност.

Но без да зададе точните въпроси, СДС няма как да предизвика отговорите или реакциите, показващи отговорите. Затова и останалите използваха страха на опозицията да назове ясно нещата и прехвърлиха топката изцяло върху полето на последните криминални случаи. Заредиха се совалки между отговорните за борбата с престъпността институции, дясната опозиция бе обвинена в изкуствено нагнетяване на напрежението, дори в опит да попречи на членството на България в НАТО. Макар че самата припряност в действията на НДСВ и на БСП, дори и на президента Първанов показва, че ефектът от трите престрелки е нещо повече от обикновено съвпадение на криминални случаи.

Немощта на управлението

Едва ли някой в СДС сериозно си е мислил, че исканият от тях консултативен съвет по национална сигурност ще се случи. Не защото няма заплаха за националната сигурност. А защото нито НДСВ, нито ДПС, нито БСП имат желание да отговарят на въпросите, които СДС така и не се осмели да им зададе в прав текст.

Фактът, че от всички страни кандидатки или нови членки на НАТО, унищожаването на ракетните комплекси създаде обществено напрежение единствено в България, е проблем на националната сигурност. Най-малко заради две причини.

Първата е, че той бе породен от самите управляващи, заради неумението им да се справят ефикасно - и чисто технологически, и комуникационно, със задача, която самите те са си поставили. Дори тази задача да не бе свързана със стратегически национален приоритет - членството на България в НАТО, демонстрираната управленска немощ сама по себе си е заплаха за националната сигурност. Но НДСВ не желае да говори за това.

Втората е, че немощта на НДСВ бе използвана съвсем практично от БСП, която оглави народното недоволство и чрез депутати, и чрез местните си структури.

Факт е, че хората имаха основание да се притесняват - при липсата на достатъчна информация и на фона на напълно противоречивите изявления на представителите на изпълнителната власт, които продължават. Но е и факт, че титуловащата се като национално отговорна опозиция бе активна преди да се извърши и оповести независимата експертиза на учените. Тази експертиза показа, че от всички компоненти на трите ракетни комплекса СС-23, Скъд и Фрог, опасност има само при двигателите на СС-23, и то ако се унищожават чрез взривяване.

Но след като натрупа точки за предстоящите местни избори на гърба на хорските страхове, ентусиазмът на БСП изчезна. Преди месец нейните старозагорски депутати всеки ден се срещаха с хората, за да споделят техните страхове. Сега същите тези народни представители не си дават и капка зор, за да обяснят реалната ситуация, с която са запознати много по-добре от местното население. Не за да свършат работата на НДСВ, а защото като народни избраници имат отговорности пред своите избиратели. Но БСП не желае да говори за това.

Атаката, която успя да разгърне в България изгоненият преди 2 години от страната Майкъл Чорни, и то по повод на една приватизационна сделка, също е проблем на националната сигурност. Той не е толкова във факта, че Чорни успя да осигури широко медийно покритие на тезите си. Не е дори и затова, че двата основни синдиката се включиха в неговата акция.

Проблемът е, че атаката на изгонения като заплаха за националната сигурност руски бизнесмен бе подкрепена публично от лидера на коалиционния партньор в управлението ДПС - Ахмед Доган, от неговия министър Мехмед Дикме, както и от министъра на левицата Димитър Калчев. Макар че, съдейки по липсата на реакция от страна на БСП относно сделката, акцията на Калчев би могла да се възприема като солова, свързана по-скоро с бизнес клуб “Възраждане”, който също подкрепи тезите на Чорни.

ДПС обаче не иска да говори за това. Най-малкото, на едно и също място и по едно и също време с НДСВ. Защото няма как да обяснят, че управляват заедно, но в две различни посоки. Царското движение също не желае дебат по темата, защото противоположните изявления на Сакскобургготски и на Доган за Чорни никак не се връзват с тезата, че коалиционните партньори се разбират чудесно и нямат проблеми помежду си. А и след година управление, едва ли някой от управляваните би могъл да си представи как премиерът Симеон обяснява защо министрите му дават различни интерпретации по сделката и защо за единия офертите са добри, а за другия нищо не струват.

От всичко това, в публичното пространство за финал остана до болка познатата сцена за лошите бандити, героичните полицаи и сепнатата държава. Така и не се разигра пиесата как българското общество и неговия политически елит разбират и прилагат ценностите на Северноатлантическия алианс и на ЕС. Които никак не се връзват със стратегически инвеститор като Чорни или “майсторлъка” сам да си създадеш проблем с СС-23.