“Необходимата” и “полезна” коалиция

Преди десетина дни премиерът Сергей Станишев призова българските посланици и дипломати да изтъкват в чужбина предимствата на управляваща тройна коалиция. Той обясни, че коалицията “е голям капитал на България пред света.”

“Коалицията бе посрещната с немалко критики на медиите и в общественото пространство като коалиция за някаква сделка, но аз продължавам да отстоявам убедено виждането, че тази коалиция бе и необходима, и полезна за държавата в момента, в който тя се създаде”, каза Станишев на 26 юли.

Ако се абстрахираме от тоталната несъстоятелност на това послание – да искаш от посланиците да промоцират не държавата и нейната политика, а самата трипартийна коалиция – остава въпросът дали наистина тази коалиция е “необходима” и “полезна” за България.

В момента, когато отправяше тази поръка, Станишев вече водеше усилени разговори със съпартийците си да измислят някакъв политически компромис за “царските имоти”, така че НДСВ да не се разсърдят и да не напуснат управлението. Според депутати от левицата, Станишев им разяснил как партията на Симеон Сакскобургготски е в състояние да провали плана за членство в Европейския съюз, като блокира законопроекти на министри от БСП и ДПС. Драматизмът на ситуацията бил подсилен от заплахата всичко това да рефлектира върху кампанията на президента Първанов, който преди година стана кръстник и гарант на тройната коалиция, която без него може да се срине.

Усилията на Станишев се увенчаха с успех

Скърцайки със зъби и поемайки поредното унижение, социалистите склониха да изрежат от окончателния доклад за “царските имоти” заключението, че лидерът на НДСВ и бивш премиер Симеон Сакскобургготски ги е придобил незаконно.

Така една свещена за всяка правова и европейска държава ценност – върховенството на закона – бе жертвана в името на политическата целесъобразност. С лека ръка бе дискредитиран и парламентът, тъй като един легитимно посочен от него орган – временната комисия за “царските имоти” – бе лишена от правото да излезе със суверенна преценка по проверяван казус.

Абсурдите не свършват дотук. Ако се прехвърлим на равнище вътрешнокоалиционни отношения, виждаме как

двама от партньорите доброволно приемат рекета на единия.

Забележително е, че коалицията, създадена със съмнителни компромиси и договорки в името на европейското членство на България, бива подлагана и приема шантаж на партия, която в името на личните интереси на своя лидер плаши да бойкотира присъединяването на страната към Европа.

Позицията на социалистите, че си оставяли “вратичка” да повдигнат отново въпроса с “царските имоти” в следващ удобен момент, също е показателна за лекотата, с която ценностите на демокрацията и правовата държава биват подменяни от дребно политиканство и пазарлъци под масата.

По принцип коалициите би трябвало да означават по-голям взаимен контрол между участващите партии и бой през ръцете на партньора, който нагази закона или се възползва неправомерно от предоставената му власт.

В случая с коалицията на БСП, НДСВ и ДПС наблюдаваме точно обратното. Взаимният контрол и баланс са изродени във взаимен шантаж и изнудване от най-долнопробен балкански вид. Всеки държи нещо срещу другите, но не го вади, за да го използва в сгоден момент за натиск или разменна монета. БСП, която доминира управляващата коалиция, дойде на власт с гръмки предизборни обещания за ревизия на скандални и вредни за държавата сделки на предходния кабинет на НДСВ и ДПС, но скоро след това подви опашка и си прибра компрометиращите папки за “вътрешна употреба”. 

Макар преди година да се твърдеше, че уж били създадени механизми вече да няма “феодални министерства”, това на практика не се случи. Основните сфери на дейност са строго разпределени и по негласно споразумение никой не се бърка в бизнеса на другия. Така се гарантира “балансът” между партньорите.

Поради всичко това рекапитулацията от едногодишното управление изглежда доста прозрачна – тази коалиция не е нито полезна, нито необходима на България. Казусът с “царските имоти” не е единственият, но е най - актуалният и е сред най- емблематичните за философията на това управление. А това е

философия на изнудването, рекета и жертване на обществения интерес

в името на партийни и лични изгоди.

Поради липсата на силна опозиция и силни независими медии безобразията на властта биват подминавани безнаказано, а вътрешнокоалиционните кавги на тема кой краде повече и кой по малко играят ролята на обществен отдушник.

Проблемът е, че този отдушник по никакъв начин не прочиства публичната атмосфера, а бълва още по-голяма смрад и зловония.

Това няма нищо общо с Европейския съюз. То дори е вредно за страната, тъй като имитирането на реформи и правов ред и поддържането на фасадата не могат да спрат вътрешното разложение, което рано или късно ще събори къщата.