Нещо гнило в сърцето на Европа

Герхард Шрьодер се чувства обсаден. Всеки ден германските медии го хулят. На пресконференции той раздразнено отхвърля критиките. Рейтингът му е трагичен - 32 процента и продължава да пада.

В чужбина той лиши Германия от почти цялото ѝ влияние с нежеланието си да се ангажира в Ирак и пълната си ангажираност с вътрешнополитическите кризи. Никой и не се опитва да разбере политиката му. Една седмица канцлерът повишава данъците с 23 милиарда, малко след това от администрацията му "изтича" документ, в който се предлага да се направи точно обратното. Като че ли няма по-важна работа, той съди два провинциални вестника за твърденията им, че в брака му има проблеми. Какво ли щеше да им се случи, ако бяха писали, че си боядисва косата.

Малко германци могат да си представят, че тази бъркотия ще продължи през трите години и половина, оставащи от мандата на Шрьодер. Но тези, които се тревожат най-много, са неговите съседи. Проблемите на Германия идват в неподходящ за Европа момент. Забавянето на глобалния икономически растеж застрашава нейните ориентирани към износа икономики. Лидерите ѝ са разединени по всичко - от Ирак до бъдещата форма на съюза. Сега те са изправени пред още един объркващ въпрос - какво да правят с отслабената Германия и нейния объркан канцлер.

Последиците от отслабването на Германия едва започват да се усещат в Европа. От години тя носи факлата на федерална Европа и поради големината на територията и икономическата ѝ сила идеята бе широко подкрепяна. Но дали това може да продължи при положение, че "локомотивът" на Европа сега е на опашката. Нито Франция, нито Великобритания имат желание да прехвърлят още власт на Брюксел. Те предпочитат европейската политика да се договаря индивидуално, между националните правителства.

Слабостта на Германия означава, че шансовете да продължим със стария модел за все по-тесен съюз бързо намаляват, смята Холгер Шмидинг, икономист в Банк ъв Америка в Лондон.

Всичко това вероятно ще обрече на провал общата европейска политика в областта на външната политика и сигурността. От десетилетия европейските лидери мечтаят да говорят с един глас. Какафонията на техните мнения им е пречила да бъдат равностойни на САЩ по време на кризи. Ирак е последният пример. За много от европейците бе достатъчно неприятен само фактът, че британският премиер Тони Блеър застана зад американския президент Джордж У. Буш толкова недвусмислено. Но когато Шрьодер едностранно отхвърли всякакво участие на Германия във война, той пожертва европейската външна политика в името на собствените си вътрешнополитически интереси. Отново гласът на Европа е разединен и слаб.

Сега Франция, а не Германия, е говорител на Европа. Париж продължава да захранва френско-германския съюз, чрез който цели да доминира в партньорството със съседката си. Но днес, за разлика от миналото, политически и икономически Франция е по-силният партньор. Отмина старият страх от обединена и възродена Германия, когато френските вестници изобразяваха Хелмут Кол със шлем в стил Кайзер Вилхелм, готов да завладее Европа. Сега Париж уверено командва нещата.

Берлин е принуден покорно да следва. В края на миналата година, по време на преговорите за разширяването, Шрьодер се огъна под френския натиск и се съгласи селскостопанските субсидии на ЕС, които повече от всички други облагодетелстват френските фермери, да останат до 2013 г. Сега той се примирява с френската позиция по Ирак - "може би" на войната, но само чрез ООН. Със сигурност доминиращото положение на Франция ще усложни отношенията със САЩ, като се има предвид историческото недоволство на французите от американската политика. "Ако бъдещата европейска външна политика се определя от Франция, това със сигурност ще направи отношенията с Америка много по-деликатни", е мнението на Алистър Мъри от Центъра за европейски реформи в Лондон.

Слабостта на Германия ще създаде проблеми и за Великобритания. Забавянето на европейско икономическо развитие, причинено от Германия, може да попречи на Тони Блеър да проведе референдум за еврото. Така Германия ще помогне на Великобритания да се отдалечи от Континента.

Иронията във всичко това идва от факта, че то се случва в най-славния за Европа момент. В Копенхаген през декември европейските лидери взеха решение ЕС да приеме още десет членки, като така отвориха нова глава в неговата история. В рамките на амбициозния Конвент за бъдещето на Европа, който заседава в Брюксел, ново поколение "основатели" дискутира всякакви въпроси - от нова европейска конституция до напълно нови начини за управление на ЕС. Но дълбоката слабост в сърцето на Европа, в Германия, застрашава десетилетия на напредък. Без силна Германия, смята Даниел Грос от Центъра за изследване на европейската политика в Брюксел, "всичко ще бъде много по-трудно".

По БТА, с малки съкращения