"Ние не сме внуци на Милошевич"",N

Сърджан Керим, 52-годишният външен министър на Македония, е в момента безпорната политическа звезда в разтърсената от криза бивша югорепублика. Той успя да изолира политически албанските бунтовници в района по границата с Косово и да доведе в Скопие върволица от високопоставени чуждестранни посетители, които увериха правителството на страната, че са солидарни с неговите усилия за демократично разрешаване на проблемите между живеещите там етноси.

Пътят до тук не беше лесен. "Екстремистите се опитаха да ни поставят уловка и да ни въвлекат в ескалация на насилието, но ние не се хванахме", казва Керим. В редовете на силите за сигурност имало гласове, които настоявали за масивни удари по окопалите се в селата екстремисти. "Но ние не сме внуци на Милошевич". На разгорещените глави беше разяснено бързо, че атаката трябва да бъде отблъсната предимно с дипломатически и политически средства и че най-важните партньори за това са ЕС и НАТО, посочва Керим.

Вярно, доста време отне, докато Западът разбере, че това, което става тук, не е повторение на Косово, казва македноският министър. Когато на 9 март той за първи път изказал това мнение в разговор с представители на НАТО, те не искали да му повярват. Чак след десет дни правителството успяло, по думите му, да убеди НАТО и ЕС, че в случая става дума не за бунт на македонските албанци, а за въоръжена провокация с цел да се разпали конфликт между етническите групи и да се дестабилизара страната.

"За нас беше решаващ успех, когато от Брюксел казаха: "Македония е случай, с който трябва да се заемем ние". Това по думите му било шанс и за ЕС, който сега за първи път заговорил с един глас по балканската политика, без различия с НАТО и в унисон със САЩ.

Керим нарича абсурдни спекулациите, че докато се чакал отговорът на Европа, Македония се опитвала да изкове православна антиалбанска ос с Гърция, България и Сърбия. Имало такива аванси от някои сръбски среди, но те били ясно отхвърлени.

"Всяка друга позиция би била катастрофална при положение, че Албания е наш съсед, а македонските албанци са наши граждани и политически партньори в правителството. Обратно, ние имаме голям интерес от една силна Албания, не бива да има вакуум между нас и нашия албански съсед", казва Керим. Докато повечето македонски политици виждат корените на случилото се в Македония в Косово, техните етнически албански колеги смятат, че причините са вътрешни. Мнението на Керим е по средата.

Той казва, че за него от самото начало е било ясно, че албанският екстремизъм има връзка с политическия застой и постоянното насилие в Косово. На третия ден от избхването на боевете по границата той помолил администратора на ООН в Косово Ханс Хакеруп да направят заедно среща-разговор с лидерите на косовските албанци. Хакеруп рязко отказал с аргумента, че не иска да се меси във вътрешните работи на Македония. Ругова, Тачи и Харадинай по начало не искали такъв разговор и чак когато американският държавен секретар Колин Пауъл недвусмислено настоял за това, разговорът се състоял в Скопие.

Керим признава, че причините за кризата в Македония не могат да се търсят само извън нея. На челно място в предлагания от него каталог на необходимите вътрешнополитически реформи стои подобряването на образователното равнище на македонските албанци.

По думите му те, както и много от македонците, трябва да бъдат отдалечени от национализма и да получат висше образование, което да ги ориентира към Европа. Важен жалон по този път е първият многоезичен университет в Тетово. Едно ново еманципирано поколение албанци ще може да заеме по този начин важни постове, като младата албанка, назначена за македонска посланичка в Рим - нещо което доскоро се смяташе за немислимо, казва Керим. Но по думите му важно е реформите да не се правят "на юруш", а да се поготвят добре и да им се осигури международна подкрепа. Промени на конституцията също не трябва да бъдат табу, смята Керим за разлика от повечето македонски политици.