Ние победихме!

Има дни които не са като другите. Днес е такъв ден. Днес повече от всякога досега можем да кажем "Ние победихме!". Защото това, което се случи в Прага, е ни повече, ни по-малко от грандиозен триумф на СДС. Днешният ден осмисля всички болки и разочарования, победи и загуби, които преживяхме през последните 13 години. И ако някой се е питал "струваше ли си?" и "защо мръзнахме по площадите", днес СДС от висотата на своите 8% може да се изправи гордо и да отговори "Заради днешния ден!".

Като на филмова лента пред очите ми минават дните от последното десетилетие. Спомням си сълзите в очите на излъганите в онзи кошмарен 11 юни след изборите за Велико народно събрание. Спомням си сибирския студ на един 3 март пред храма, суровата ни решителност на 14 декември, Градът на истината, 39-те, облените в кръв хора на 10 януари и цветята в краката на полицаите, барикадите…

Довечера, когато седнем пред телевизора, спомнете си една друга вечер пред същия този телевизор, когато Филип каза дълго чаканите думи: "Спете спокойно, БКП вече не управлява България!"

Много от Вас ще се зачудят защо казвам тези неща, ще замрънкат за монархо-комунизма, за жалките 8 процента, за паметника на Живков..

На тях ще кажа отговоря така: Само преди 13 г. собственост нямаше, комунистите гасяха свещите пред църквите, преди 10 години идеята за НАТО будеше снизходителна насмешка, само преди 5 години и оптимистите не вярваха, че ще доживеят края на визовия холокост, членството в ЕС звучеше като фантастика… През всичките тези години СДС се бореше България да бъде западна държава. През всичките тези години комунистите и ченгетата бяха против.

Днес, ден 510-ти от мълчанието на Иван Костов, същите тези комунисти женят децата си в църква, Европа е обща и близка цел, а НАТО - реалност. Ние, седесарите, победихме, като тотално наложихме своя дневен ред на България. Нещо повече - ние направихме този дневен ред необратим. Политическите ни противници вече знаят, че не могат да сменят посоката. Има нещо дълбоко символично във факта, че героят от антинатовските митинги, приятелят на Милошевич Георги Първанов ще подпише присъединяването на България към НАТО. Представете си как ще се чувстват комунистите в този миг… ще ги боли много повече отколкото ако друг държи писалката… ще ги боли почти толкова, колкото нас ни болеше в нощта на изборите за ВНС! Ще свикнат. Защото ще им е задълго!

СДС не просто написа музиката, ние принудихме противниците ни да танцуват по тази музика. За тях този валс е трагично последен. Въпреки процентите…

В този ден на триумфа на Българската синя идея, да запалим свещ за онези, които не го доживяха!

*Авторът е секретар на СДС-София